Ожених се преди година.

Жена ми има две деца от първия си брак и те са на 12г и на 15г.Имам усещането че отношенията ни са много сложни.Говоря за отношенията на децата към мен.

Определено нямам ясна представа за доста неща!!!

Аз нямам такъв опит, ама и ти не казваш много.

kakvi imahs predvid i kakav e problemat tochno?

Мисля,че жена ти трябва да си поговори с момичетата и да им обясни,че любовта й към теб няма да ги измести от сърцето й.Когато те не изпитват вече ревност отношенията в семейството ще се подобрят.Желая успех!И повече търпение...

Повече усмивки!

Ми сложни са отношенията, тва е положението. Децата се съмняват във всичко и най-вече в искреността ти и добрите ти намерения. Имаш да се доказваш. Полека-лека... трябва много търпение. И не забравяй, че ти не си им никакъв. И можеш да го чуеш по всяко време - това не е драма, де, стига да си дадеш сметка. Ще има разправии, ще има търкания - преодолявай ги!

Аз имам собствен син от първия ми и единствен брак, който и сега е в сила /не сме разведени и сме в идеални отношения с жена ми/, та пак си мисля, че имам много да уча.
Не е лесно с тинейджъри, още повече с втори родител.

Кураж, кураж и пак кураж, и ... търпение!!!
Успех!!!!

Благодаря на всички за отделеното време!Това което написахте всички е полезно за мен.Имах нуждата да го чуя и от други хора - знаех че ще мие трудно знам че за мен единствения начин е да будем приятели.

Не се лъжи - това не е единствения начин. В крайна сметка приятелите се избират от теб самия, не от майка ти (извинявай, ако звучи грубо, но е така). По-скоро е важното да установите едни стабилни и спокойни отношения - изяснете си, че никой на никого не иска да пречи и любовта към тях и теб е различна - не намалява от факта, че има още някой в списъка на обичаните хора.
Щото ревността си е нормално нещо.

Имай пред вид и това, че в момента са в пубертета. Това допълнително усложнява нещата.
Ако искаш да спечелиш битката, което ще се разбере след години, ще трябва да се въоръжеш с волско търпение. Ще рябва да работиш за техния интерес, така че да го осъзнаят те самите и да почувствуват подкрепата ти в разни ситуации (естествено само правилната) и то без да се натрапваш и да демонстрираш това. Ако успееш да го постигнеш - ще спечелиш и след години ще имаш това, което сега не ти дават.
И винаги помни - децата в пубертета се мислят за голями и искат да решават за себе си сами. Това важи за всички без изключение.
И още нещо - дай им да разберат, че означават нещо за теб и че то е положително и че ти държиш на тях, така както би държал на своите деца, че ти не ги отделяш от майката, а я приемаш като коплект с тях. Че те не са нещо отделно, че могат да разчитат на теб сега и в бъдеще, така както могат да разчитат и на майка си.

Сигурно ще ти е трудно. Но не си единствения. Има много други като теб.

Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!

Редактирано от Dino на 14.08.03 11:09.