Здравейте!
За първи път участвам в такъв форум, защото съм си мислила, че е малко несериозно, но от няколко дни се уверих, че се обсъждат и доста сериозни въпроси. Е, моят е такъв.
Синът ми е на 8 години, ученик.Като повечето деца, предполагам, пребърква джобовете ни за дребни монети. Но вече съм силно обезпокоена, че не се задоволява с дребни монети, а взема и по-сериозни суми - 5,10 лв. Излишно е да пиша, че многкратно са водени разговори, колко лошо е това и до къде може да доведе. Напоследък"ударите" му са добре планирани и предварително подготвени - това също много ме притеснява. Парите ги харчи за компютърни зали, чипс, дъвки....и др.подобни, но знаем и какво могат да му пробутат някои. Моля ви за съвет!

Ами щом разговорите на съвест не помагат значи трябва да предприемете по-крути мерки. За мен такова поведение и постъпки са недопустими. Никога не се е случвало....
Аз бих наказала момчето със забрани за посещения в компютърна зала, въобще излизане навън и т.н... Всъщност...единия от 2-та пъти когато е бит/с по един шамар от баща му/ нашия син беше за мълчание което ние схванахме като лъжа! Беше в трети клас и от страх, стрес и уплах се напика... Беше ми и жално и болно и мъчно - но има ситуации при които не може да се протака и отлага. Както и да се разчита на решаване на проблема от самосебе си чрез израстване и евентуална съвест...
Моя съвет е да вземете бързи и строги мерки...аз лично бих била много, много тревожна с такъв проблем...
Успех ви желая...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

спомням си че когато бях малка малкият ми брат да е бил и той на 6-7 години, беше откараднал от наите 400 лв и ги беше изиграл на електронните игри дето ги имаше тогава, вкъщи настана голяма врява, майка ми започна да вдига скандали на баща ми как може да харчи парите, а после да казва че не е той, след като се рабра че не лъже той ме погнаха мене, а през това време малкото ми братче си мълчеше, но лелката от залата го наблюдавала и един ден казала на майка ми че детето всеки ден ходи да играе и си изиграва по 10-20-30 лв на ден. При което майка ми започна да му говори с мили думички, да му обеснява и т.н., а аз понеже много бях напушена че са ме набедили мен без причина, като го подбрах поняплясках си го едно хубаво (демек изкарах си му го) после му обясних че при следващ такъв удар, така ще го напердаша, че ще му се види тесен света. Незнам колко се е изплашил или не, все пак аз съм била 10-11 години, но повече не посмя да бърка и да краде.

По късно след малко повече години - като е бил вече ученик, започна да пребърква джобовете на по-големия ми брат и снаха ми, само че там вече наистина непозна - защото разликата им е 17 години и като разбра че е той такъв пердах му сложи, че незнам, а големия ми брат е ужасен, може да си те пребие като стой та гледай, моя пердах пред неговия си беше галене с перце, сега това малко разбойнич1е е вече на 19 години и е най-свястното и добро момче в цялатра им компания, така че за съвет сам си реше как да постъпиш, аз незнам...когато съм го била все пак не съм му била родител, а и не съм била на сегашния акъл, а съм си мислела като дете, което е изяло критиката за нищо и съм си отмъстила....поне сега така си го обяснявам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виж, определено смятам, че и пребъркването на джобовете и за пет стотинки е обезпокоително. И на мен ми ги пребъркваха за стотинки, или си свиваха от рестото или пък купуваха не килограм домати, а 800 грама, примерно.
Дала съм да разбере, че си знам съдържанието на джоба. Тоест не го знам, даже си намирам пари в зимните сака, но все пак поне създавам илюзията. Имаше време когато като се прибера се затварях в стаята и си преброявам всички пари в чантата, после си записвах на едно листче със стотинките. А изчезне стотинка и държа сметка. Това оказа въздействие.
В първи клас започнах да бърникам чантата на майка ми, защото видях от брат ми - 20, 50 стотинки и така нататък. Една вечер баща ми като научи, така се разкрещя, че аз зинах от уплаха. Той е военен, крещя така както предполагам се крещи на новобранци, да им се вземе страха. Не ме е бил, защото бях едно нищо и никакво човече, което няма къде да се удари. Не съм го забравила и досега и никога, никога не пипнах нещо чуждо.
Сина ми го набих, а сега като порасна вече му дадох да разбере, че с честно отношение ще получи повече, а ако ми бърника за стотинки, ще остане само с тях, малко бой и лишен от доста неща.

Мда, и аз като си помисля колко пари съм изнесла от джобовете на мама и тати, че и на баба и дядо. От една страна това, че парите са на вашите не се брои за 100% кражба, от друга постоянно те тормози една вина........
Може би трябва да му втълпиш, че честно получените пари са къде- къде по-сладки за харчене, например изненадващо да го поущриш за нещо, така сам ще се замисли.
Незнам говоря от позицията на крадливото дете( не и на крадлив възрастен обаче), а не от тази на родител, който се е справил с проблема.

кое приемаш за нормално!!!
Повечето деца НЕ пребъркват за дребни монети. Това не е нормално!!! Вие първо сте погледнали на дребните пребърквания, като на нещо невинно, но то не е!!!!От там се тръгва за по-големите кражби В къщи най-голямото прегрешение, нещото за което НЯМА оправдания е ЛЪЖАТА!!! При най-малкият опит да лъже или да шикалкави се вземат крути мерки. За кражба въобще не става дума, тя е изключена!!!! А ние сме на 15 г. Синът ми не лъже за крадене и дума не става.

Така ми се иска да те апострофирам, защото ме подразни. Синът ти не крадял и не лъжел. Не сме се събрали тук да си хвалим децата, кое е по-по-най, а да дадем съвет... Мислиш ли, че на тази майка не и се иска да го каже същото за сина си? И как и помагаш с това изказване? Тя много добре знае, че това е проблем и затова се обръща тук за помощ. А пък за лъжата - най-лесното нещо. Според мен няма някой, който да не лъже или да не е лъгал. Лъжата се предизвиква в повечето случаи от възрастните и от несъвпадение на очакванията им с възможностите на детето, както и от реакцията на възрастните на постъпките на децата. Това, че децата не лъжат би означавало, че са абсолютно наивни и безкористни. Защото мисля, че на всеки му се е случвало да викне на детето си: "Ти ли счупи чашата ?" И то стъписано да отговори нещо различно от истината...
А колкото за пребъркването - мисля, че наистина е често срещано, поне не редовно, а епизодично, в някакъв период от живота си. На мен поне ми се е слячвало. Сама съм разбрала, че не е това начина. Сега дори и 10 стотинки да намеря в службата си и знам че не са мои - ще ги оставя.

Все още не е късно да се тушират нещата.Той все пак е един 8 год. малчо, който предполагам е свикнал мама и тати да разполагат с парички за повечето му прищевки.Аз на твоето място бих направила следното:
Винаги в негово присъствие( уж случайно), ще коментирам с татко му или някой друг близък темата пари.Като се почне от това, колко трудно се печелят, как трябва да се натъманят за какви ли не плащания, а накрая може и да си измисля и някоя история за уж моя колежка, на която детето й откраднало тайно пари и как ощетило например "много важно плащане".
Повярвай ми, колкото и да се прави, че не слуша ще му бъде интересна "отрицателната реакция" на всички вас, защото малко или много всяко дете копира родителите си и преди всичко се бори за одобрение.
Ако все пак установиш, че пребъркването продължава, кажи с делови и "особено" строг тон, че разбираш повишената му потребност от пари и в такъв случай, ще трябва и той да се включи в попълването на семейния бюджет. Предложи му "бизнес", с който гордо и без притеснения да си финансира плащанията.Например оставай му списък с неща, които трябва да свършва през деня(без обаче да го щадиш) или му кажи, че ще му потърсиш някъде работа за 8 годишни.Наблюдавай реакцията му.Ще се чуди какво става.Играй театър с него, но оставай абсолютно непримирима към "неволните" бръквания в джоба и винаги афиширай, че си наясно какво става във всеки един момент.
Всичко е въпрос на импровизация.
Успех!

Аз пък съм съгласна с мнението на Бончо.
Има неща които просто не се правят! Не може. Не е разрешено. Точка.
За лъжите също. Какво значи предизвикани...че да не сме някакви откачалки родителите та ще предизвикваме лъжи? Тук не става дума за счупена чаша. Тук става дума за създаване на един мироглед. Естествено всичко си опира до взаимоотношенията вътре в семейството. Щом като аз никога не отварям протмонето на съпруга ми без негово разрешение и като му казвам точно колко пари съм взела/най-малкото за да не изпадне някъде в неудобна ситуация/ и в моята чанта никой не бърка - нормално е същото отношение към парите и вещите на другите да сме предали и на децата си...
Поне това....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не казвам, че трябва да се правят. Казвам, че неволно са предизвикани, къде от нас, къде от обстоятелствата. Аз също съм много против това. Но от това да вземеш пари и да кажеш до това да вземеш и да не кажеш има една крачка, която става половин крачка, ако обстоятелствата са такива. Примерно - приятелчетата ти имат пари за интернет клубовете, пък ти нямаш, имат скейтборд, разполагат с повече джобни и т.н. Така че за 8 годишното дете е по-лесно да пристъпи правилата, но да се докаже - така е в неговите очи. Вярно е, че става въпрос за мироглед. Но това с формирането на мироглед е много трудно, когато трябва да му обясниш, че не можеш да си позволиш това, което другите родители си позволяват. Децата трудно разбират това и не се съгласяват с такава "несправедливост". Само ние, възрастните, знаем, че става въпрос за ценностна система, а не за справедливост. Но пък толкова е трудно да противопоставиш твоята ценностна система на тази на някои други.
Аз също съм на мнението на Бончо. Защото не мога да подкрепя кражба, измама, подлост и т.н. Но пък се опитвам да разбера и другата страна.