...никога няма да ти простя ако се омъжиш на 18 год!
Да,но аз го направих за да се отърва от "робството"на баща ми и постоянните скандали в къщи.Сега 15 години по късно аз се чувствам много добре,не съжалявам за това.С мъжа ми се разбираме много добре.
Да,но майка ми все още не може да се примири с тази мисъл,че аз съм направила това което тя не иска.С мъжа ми говори само ако се наложи да го попита нещо или разговора е неизбежен.Той никога не се е карал с нея,нито и е повишил тон.Дори за 50 годишнината й по своя инициатива й купи за подарък ботуши и чанта.Тя много се радваше и единственното което направи е да каже с полувин уста "Благодаря"...Би било по добре да покаже радостта си,а не после баба ми да ми казва на мен колко е щастлива тя.Не мога да си обесня защо го прави всичко това.Аз се чувстам много неловко в тази ситуация.Поставена съм между "чука и наковалнята" и вече толкова години трябва да играя ролята на балансьор...до кога ли се чудя и дали въобще тази ситуация може да се промени.
Не особенно различно е и отношението й с децата.Малкото го обича много повече от голямото,което фрапиращо се чувства.Ужасно и е "криво"когато някой й каже,че нейния любимец прилича на баща си,но тя няма с нищо с какво да се противопостави защото той найстина ми е "съдрал кожата".
Всяко наше решение което е свързано с родителите на мъжа ми то задължително е преписано на мъжа ми.За нея той ми налага да се държа привидно добрес тях.Едва ли не аз нямам лично мнение.Много пъти съм й казвала,че това е наше решение,а не негово решение...тя се съглася,но е убедена,че не е така.
Днес й казах,че сме финансово затруднени и трябва да започна работа тя се развика:Нали имаш мъж да те гледа!Как ще си напъдиш децата?!?Обеснявам й като човек,че не зависи от него,парите не достигат.Те са големи и т.н.
Освен разбити нерви друго не постигам...Не,не мога да й променя характера,знам...освен да си излея яда тук за да ми мине

Не и се връзвай. Тук ми се иска да ти кажа да си живееш живота с мъжа си, защото той и децата ти са твоето семейство. Ще те боли за това, но понякога на глава не се излиза. Знам, че би ти се искало да е иначе. Може би трябва повече да говорите. Да не си слагате стени помежду си Ти така направи, аз заради тебе еди какво си Няма благодарност и т.н. Въобще трябва разбиране и от двете страни. Може би ти трябва да направиш първата крачка. Не е хубаво да не сте в добри отношения с майка си. Аз живея в друг град и когато си ходя при майка ми и се скараме за нещо винаги гледам да си тръгна сдобрена, защото после ми е болно и криво и си мисля затова. И винаги си казвам От мен да мине и т.н. Е, не че имам толкова много поводи да кавги, но често имаме разлика в мненията и това в някои случаи ме подтиква да защитавам своето мнение. Но пък понякога е напълно излишно това доказване.
Успех ти желая и не го взимай толкова навътре!
Може и да не съм права, но поне това е моето мнение.

Единственото, което ми хрумва, без изобщо да искам да те засегна, е да ти кажа следното: Да ти имам проблема;)))))

То пък кой ли има свръххармонични отношения с роднините си, това е направо бял кахър, щом хората са здрави и прави, поне на мен така ми се струва сега:)

The wind of change blows straight
into the face of time......

права е била майка ти..........ако навремето я беше послушала сега щеше да си друг човек и щеше завинаги да се отървеш от влиянието и ........и нямаше да се косиш тъдява.........

незабележим

Не е права майка ти. Родителите трябва да подкрепят децата си, дори и в грешките им. А в твоя случай не е грешка.
Не можеш постоянно да си буфер.
Имаш свое семейство. Бъди с него.

Скъпа моя! Аз горе-долу съм на възрастта на майка ти, но не мога да я разбера. Има една много стара приказка: "С родители ДО море, с мъж - ПРЕЗ море". Затова си гледай семейството!!! В края на краищата животът ти ще мине с твоя съпруг и с твоите деца. Как тази жена още не е преглътнала хапа, който си й сервирала? Ние, родителите, можем да даваме съвети и да поучаваме. Но в крайна сметка животът си е ваш и отговорността за решенията, които взимате, си е изцяло ваша. Тя се е опасявала, че през младостта се вършат много лудории и често се вземат погрешни решения. Но, нима вече не се е уверила, че твоят избор е ПРАВИЛЕН. Не вижда ли, че ти си щастлива точно с ТОЗИ човек. Какво повече иска, при положение, че и зетят се държи с нея удивително добре. При всяка ситуация й давай да разбере, че го обичаш и че държиш на него. Та нали за родителите най-голямото щастие е ЩАСТИЕТО на ДЕЦАТА ИМ. От цялото нейно поведение, извинявай, лъха някакъв "необясним инат"...

според мен трябва да направиш всичко възможно, за да постигнеш хармония в отношенията ви. предполагам, че това означава да направиш редица компромиси, да проведеш много разговори, да се опиташ да разбереш, да простиш... така или иначе си струва да положиш усилия, за да изгладите напрежението и неприязънта. имаме един живот и просто е задължително да го изживеем по най-добрия възможен начин. и ако щастието не е между деца, родители, между близки и приятели... къде другаде?!?
желая ти успех в мисията. не е невъзможна, просто така изглежда на пръв поглед.

Има и такива хора, даже и родители, които никога не прощават. Така че, каквото и да направиш, няма да промениш ситуацията.
За съжаление, моят съвет е да стоиш по-далече от майка си. Е, от време на време може да ходите на гости, но само това.
И друго, зареди се с по-голямо търпение, щото колкото повече остарява майка ти ще става все по-непримирима.

така си мислиш само. Имаш си семейството - съпруга, децата - това е животът ти. Тия сертификати с родителите - те са до брака. И твоите родители добре си го знаят това, ама си ласкаят самолюбието, че още могат да те манипулират. Ако си едно самостоятелно момиче и решиш да избираш в своя живот - родителите ще те подкрепят винаги - дори няма да поставят на обсъждане решението ти. Но щом си имаш брак от три петилетки - мисля си, че най-малкото би трябвало да уважават избора ти на мъж. На всеки зет се гледа скептично в началото. (От самата съпруга зависи как и родителите й ще погледнат на него след всичките тези години.) Не си ги слагай тези неща на сърце - след толкова години заедност (и децата) - това си е любов - и не само... Бъди си при любовта си и заспи над тази простичка идея, момиче! Бъди щастлива с нещата от живота - той все пак си е единствен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

докато и обръщаш внимание на майка ти с нейните капризи и предпо4итания все ще си нещастна Просто приеми 4е не можеш да я промениш и въобще не и позволявай да ти се меси в живота. След толкова години семеен живот тя все още те манипулира и май това и доставя удоволствие. твоята майка е доста властна жена и и хресва когато ти и обръщаш толкова внимание и и даваш обяснения за своя семеен живот. Ама тя много ви се меси в семейството. Кой е главата на твоето семейство (там където си щастлива)? Тя ли? - Ти много отдавна си направила избора си по въпроса. Защо трябва да продължаваш да "балансираш" и да си късаш нервите? Като ти се бърка в неща, които не я засягат, просто не и давай думата. Ако тя сама си я вземе, бъди "През едното ухо минало, през другото излязло."