Ориенталското възпитание е вредно и най-вече неподходящо за днешното индивидулистично общесто! Основната цел е да се пречупи волята на малкия роб, за да слуша дъртите, а не детето да бъде с високо самочувствие, амбициозно и креативно. "За нищо не ставаш! Не можеш да живееш без мен!" И после се чудите защо има толкова безволеви плазмоиди, които само вегетират. Лошо възпитание - изостанало общество.

ами така е

аз много съм анализирала начина, по който са ме възпитавали моите родители
много от методите им на възпитание ми създадоха комплекси, дето да ми правят живота по-интересен
все си мисля, че няма да повтарям грешките и слабостите, които съм открила,
а дали ще се справя така, както си мисля, или без да се усетя ще продължа традицията на възпитание...ще ти разкажа след години (живот и здраве)

стреми се в тебе да е тихо

А най -лошото е ,че такива хора се опитват да налагат начин на поведение и на чуждите деца. За два дни присъствах самона 3 такива случая. Ставаше въпрос за собствените ми деца и то в мое присъствие. Безочливи същества, без мисъл се опитват да налагат някави свои си критерии за живота.
След кратка словестна схватка в два от случаите получих извинение , даже единя мъж ме догони ,за да ми го даде. Третият случаи беше безнадежден.
И да питам - моя ли е задачата освен собствените си деца да възпитавам и псевдохора и родители????

По морето преминаха тръпки...

хмм... зависи за какво става дума, Радина.
ако твоето дете млати друго по главата на пясъчника, за да му вземе лопатката, а ти се правиш на разсеяна (примерно), и аз ще отида и най-безочливо ще му наложа своя критерий за добро и зло - не се съмнявай в това...
в какво точно се изразяваха наглите и безочливи опити за налагане на чужди критерии за живота върху твоите деца?

Да ти кажа не ме изненадва твоето отношение и дадения пример, даже хич .Разбирай го както искаш.
За да съм по - конкретна ще обясня. Първият случай беше : Карат баща , дете и майка велосипеди . Вървим с хлапетата по тротоара (детето е на около 13 години). Почва се едно лудо звънене със звънците за да направим път.
Дръпнах децата си да направят място.Минава детето , не сме видели останалите. След малко зад нас се бие контра и майката започва да ми обяснява как моите деца не можели да реагират адекватно в такава ситуация и да се поместят. Представи си.
Следващият случай е в градинката.След като сме чакали близо 20 минути за свободна люлка -освобождават се две . Аз качвам само едното си дете -другото ще чака ,но идва един млад господин ,оглежда се и решава ,че неговото отроче е по-важно и трябва да се свали единственото момче от люлката,т.е. мойто. Казва му да слезе ,но той отказва .Аз чакам с другия си син ,за да се полюля и той .И господинът тръгва да спира люлката, с цялото си дебелоочие .И след намесата ми отговаря -аз откъде да знам ,че сега сте се качили и чакате с още едно дете. Никой няма право да се саморазправя с чужди деца. Има начини . Други. За третия случай нямам желание да обеснявам ,защото простотията там е невероятна . А и не съм длъжна. Още повече при песимистичното ти отношение в началото.
П.П. Никога не се правя на разсеяна,но ти не би могъл да го знаеш.

По морето преминаха тръпки...

"Да, много", обаче забелязах че някак си все едни призовавах 10 малки дяволчета да се вселят в послушното дете и неизбежно се стигаше до някаква беля. Дълго време се чудих защо е така, но след това намерих отговора на готово в една книга за възпитанието. Обикновено когато похвалим детето пред други хора, то започва да прави точно обратното, за да покаже че не е така. Дори миналта година бях преписала точно тази глава от книгата.

Сега на същия въпрос отговарям просто "Уж" и всичко е наред.

Да, въпросът е глупав, но и обикновено ми го задават на стълбището или при разминаване с питащия, та не е необходимо да се обяснявам, че детето ми не е куче и т.н.

не им се връзвай!

Този въпрос най-често ми го задават бабите и дядовците. Не си правя и труда да им обяснявам, че това не е мой възпитателен принцип и че от раждането на децата съм ги възприела като личности - общуването ни е като равен с равен и на принципа на взаимопомощта. Обаче атмосферата се 'нажежава', когато се случи баби и внуци да съжителстват заедно без мен или таткото - достатъчно е някой от внуците да има собствено мнение, различно от бабешкото и става "революция", звънят ми по телефона и се чудя как да се справям от такова разстояние. Единственото разрешение, което съм намерила е "разделяй и владей" - разделям децата от внуците да съжителстват поотделно и да общуват с бабите по възможност в мое присъствие...

Това е най-правилният въпрос, който можем да си зададем.
За съжаление, Радина и Бели човеко, и тази ценност я пратихме по дяволите. Сега възпитаваме "отворковци". Това за обществото от индивидуалисти, от "личности" го има само в България. Няма нито една цивилизована страна в света където да има такъв индивидуализъм. Напротив в западното общество успехите се дължат главно на съпричастността на всички към проблемите на обществото.

Първото нещо на което трябва да се научи едно дете е ДА СЛУША!!!!!

- в пряк и преносен смисъл. Първо, когато някой говори, възпитаният човек изслушва внимателно, без да прекъсво /това е смисълът на послушанието в пряк смисъл/. Второ, да зачита останалите и правото им да живеят без да им се пречи. Да слушаш означава, да се съобразяваш с околните. /в преносения смисъл/ Тук следва и продължението без което не може, да изискваш от останалите същото зачитане на твоите права. Не да гледаш как хулигани разбиват пейки в градинката и да си траеш. Щото к`во ти пука, нали пейката не е твоя... ??? А дали не е твоя???? /още една "прекрасна" нашенска черта/
Точно твоя разказ потвърждава думите ми. Хората за които говориш, не зачитат интересите на околните, не се съобразяват с тях - хора индивидуалисти, хора които не са научени да слушат.

Така че не подменяйте истинските ценности, моля. Преди да изкажете мнение или да се съгласите с някого помислете.

Японското чудо се дължи точно на предпочитанието на японците на общото пред личното. При нас е точно обратното. Е, според вас коя философия е имала по-голям успех? /ако въобще при нас може да се говори за успехи/

Въпросът е доста по-хлъзгав, отколкото изглежда.
Съществува идеята (мит, според мен), че българското общество било индивидуалистично в противовес на успешното западно колективистично общество. Зачитането на правата на околните и работата за благото на обществото има обаче не само колективистични измерения, а и голяма доза индивидуализъм с присъщото му творчество, смелост, амбиция.

Това, което в България се кръщава индивидуализъм си е чиста проба пещерен егоизъм, тоест оцеляване на всяка цена за сметка на всичко и всички. Не го осъждам, просто е нормалното поведение в едно обедняло и на моменти овълчено общество.
Но не е индивидуализъм според мен.

Да поемеш отговорност, да повдигнеш глас там, където всички мълчат и се свиват, да оспориш купищата глупости и митове в общественото съзнание - ето за това се иска индивидуализъм и изключителен кураж. Това, мисля, е и темата на дискусията, а не призив всеки да си прави, каквото намери за добре и да не зачита околните.

Най-накрая нещо умно!!!!
Благодаря за допълнението.