Бончо, преди да зададеш този випрос трябва да си си отговорил на много други.
1. Каква е разликата между "отворко" и самостоятелен човек с позиция?
2. Детето такъв човек ли е?
3. Слушането (в пряк смисъл) - най-подходящият метод на възпитание ли е ?
4. Слушането ( в преносен смисъл- изпълняване на заповеди,налагане на чужда воля ) до какво води?
5. Тези, които СЕГА възпитават ,кой ги е възпитавал преди и как ,че да не могат да се справят?
6. Ако в една машина всяка част не е читава -това до какво ще доведе?
И още ,и още...
Може да се пише и каже доста.
Ще приема мнението ти като провокация.
Мислех си ,че тези неща са ясни.
Жалко ако не са.

По морето преминаха тръпки...

Здравей!
Наистина това беше темата.
Вярата в себе си , в собствената правотата и отстояването й ,едва ли ще оформят някого като "отворко".
Напротив. Забелязвам даже, че деца " послушни " и покорни в къщи се държат тарторски с другарчетата си.Те са тези , които налагат и не се съобразяват. И това е обяснимо.
И кога едно "дете" престава да бъде такова за родителите си?
Послушанието като цел на възпитанието -та това е абсурдно , ако говорим за хора.
А иначе мнението ти съвпада с моето.
Оказва се ,че на теория даже май нещата не са съвсем ясни ,а какво остава за практиката.

По морето преминаха тръпки...

Като че ли във възпитанието тотално отсъства : ПРАВИ ТОВА, КОЕТО ИСКАШ ДРУГИТЕ ДА ПРАВЯТ НА ТЕБ.
Това е основния проблем - съддаване на материалсти егоисти.
Да си видяла някой да учи детето си да помагана другите?
Не, всички все лидери искат да отгледат, а дали тяхните "лидери" някой ден ще им дадат и чаша вода?

... съвсем не става въпрос за тирания, а за възпитание чрез зачитане на чуждото мнение /не абсолютизирането му/.
PRN се е справил по-добре от мен с описанието на проблема.

Да, донякъде постинга ми беше провокация. За да стане човек истински самостоятелен, първо трябва да се научи да зачита другите. Точно този род възпитание преодолява "пещерния егоизъм" за който говори PRN.
Може би трябваше вместо индивидуалисти да употребя примитивни егоисти.

разбрахме се !
Говорим за едни и същи неща.
Доста се разпалих,но в момента това ми е болна тема.
Човек се учи непрекъснато. Стига да иска.

По морето преминаха тръпки...

Чакай ,чакай.
Мен ли питаш ? Защо мен? Къде видя думичката -материално- в моя постинг?
А лидерство?
Не те разбрах...

По морето преминаха тръпки...

И двете философии са имали и имат успех. На запад индивидуалистичната философия има успех, защото е трябвало и трябва да се изгражда добре функциониращо общество от различни, дори крайно противоположни индивидуалности...напр. амер. общество - престъпници, авантюристи, борбата между амер. Запад и Изток, негри и бели и т.н. На изток колективната философия е помогнала за развитие на общество, което е обединило усилията на всеки един негов член в едно общо за преодоляване на трудните природни условия (зметресения, цунами, гъста населеност...) и трудните исторически такива (атомната бомба, войните).

А у нас, страна между Изтока и Запада, едва ли ще бъде подходящо да си присвояваме изкуствено едната или другата философия - просто трябва да се придържаме към естествения път на развитие на обществото ни. За 1300 години сме имали изпитан обществен модел тип "семейство и роднини". Остава да го изчистим от неактуалните за нашето съвремие елементи и вредните такива...

Във връзка с това дали да възпитаваме децата си да ни слушат или не, аз бих казала, че има един такъв подходящ за този елемент от възпитанието междинен възрастов етап, между бебешката и тиинейджърската възраст, възрастта на отделяне на детето от мама, тати, близките до началото на пубертета... Сигурно сте чували тази китайска мъдрост "Дръж се първите 7 години с детето си като към цар, следващите 7 години като с роб и го постави след това на твоето равнище!"

В това клише има логика. Разбира се, звучи доста крайно, но обобщава хилядолетен опит. Какво си мисля аз? Първите 7 години (преди детето да тръгне на училище), светът на детето е ограничен, най-вече неговото семейство и ограничен брой лица. От семейството и най-вече майка си то трябва да получи любов, внимание и сигурност, ако щете глезеност. Това не изключва опит за дисциплиниране, напр. основните хигиенни навици, да не пишка в гащите, но това трябва да става по най-естествен път, най-вече с личен пример от родителите/близките... И ето идва следващия етап, когато детето се "отваря" към света навън, среща добро и лошо и ги сравнява с доброто и лошото, което е научило от семейството. Много често, в тези години, детето може да бъде лесно манипулирано/подведено и да обърка доброто с лошото. Дори често проверява дали не са се променили нашите критерии и ни провокира с лошо поведение, стига дори до крайности... В тези моменти детето има необходимост от дисциплина и постоянни правила. Детето ще израства спокойно и уверено, ако тези правила се спазват принципно от нас. Това ще запази и неговото доверие в родителите като авторитет. Родителите не е необходимо да му бъдат толкова приятели, само и само, за да му се харесат и да подкупват/корумпират децата с цел да получат тяхната любов. Родителите имат основна мисия по отношение на децата си да им помогнат да станат личности и добри хора, а не да ги притежават тях самите и любовта им. Разбира се, няма нищо лошо всеки родител да заслужи любовта на децата си, но това не му е основното задължение към тях. И ето идва третия етап, пубертетът 14 г и нататък, когато детето все още не е самостоятелно, но трябва да започне да взима самостоятелни решения в живота си, да има правото да греши, да експериментира, да ревизира родителските ценности... Затова родителят тогава трябва да бъде до него, като равен с равен, да има доверие в детето си, че ще се справи с живота и проблемите, да не губи своето търпение и да не се намесва в решенията на детето, само в краен случай, като приятел и равен с равен... В този последен етап е добре и дветет страни да сме забравили въпроси от рода "Детето слуша ли?"