какво не трябва да говорим. Децата вземат всичко едно към едно, не долавят друг смисъл, ирония, а от там произтичат доста конфузни ситуации за нас.
Преди години моят син ме беш чул да обсъждам по телефона с една приятелка свекърва ми. Бях и ядосана и кой знае какво съм надробила. Мислех, че той си играе с влакчето и не чува. А вечерта мъжа ми каза, че ако едно бездомно куче не престане да лае, ще му сготви отровна манджа.
Няколко седмици след това, детето отиде на гости на баба си и там й казал : "Мама каза на една приятелка, че ще ти сготви отровна манджа". Можете да си представите какво фучене настана.

Последният случай е по повод на кварталното частно училище "Джани Родари". С едно семейство от махалата обсъждахме училището пред децата, в смисъл че, едва ли не е задължително да се посещава, ако искаме високи оценки. Мъжът е склонен към доста пиперливи изрази и изтърси няколко фрази по адрес на училището.
Един следобед, около месец след това на вратата се звъни и виждам един млад мъж, с фигура на човек, занимаващ се усърдно с културизъм, а до него сина ми, разтреперан и почти плачещ. Мъжът се оказа собственикът на училището, доведе синчето, защото дни наред организирал тайфа от непосещаващи това училище деца, които викали и се подигравали на учещите там. Чашата преляла, когато започнали да викат в хор Джани Родари са педали!.
Извиних се на човека, той се оказа доста разбран, но сега внимавам да не изразя никакво отрицателно становище, примерно към царя. Току виж тръгнат да викат и пред Парламента.

Такива неща и при нас се получават...Казвам нещо,разбира се по друг начин и се пресъздава там където не им е мястото.Последния случей беше следния... На рожденния ми ден много от гостите ми подариха бутилка с вино...До колкото си спомням коментирах,че ако изпия всичкото това количество няма да мога да стана,после дълго спорех с един познат,че не е правилно да се купуват две еднакви книги само за да не се карат децата.В спора си казах,че децата са си мой и аз ще ги възпитавам както намеря за добре......
Какво се предава по телефона на баба...Когато мама беше пияна от виното което й подариха каза,че децата са си неини и ще ги възпитава както си искаИ понеже родителите ми никога не са ме виждали пияна звънят разтревожено и питат:Какво се е случило,детето разказа...еди какво си

Чета и ми става смешно !
И си припомням сума ти ситуации .

1. Преди време водех племенника ми ( 5 годишен ) с колата насам натам с мен... не псувам ( много ) като карам , явно някой, някога, обаче, ме е засекъл и съм м казал "педерасТ" , ........ , след известно време пак сме заедно , тръгнали на някъде, пак ме засичат, аз ммммммм ммммм млъквам , а племенникят ми любознателно пита "вуйчо , това педерас'а ли беше ?!?!!?

2. Щерка ( на 4 години ) . Първо качване в колата , сама с мен , на предната седалка .......какво , как , не помня ..... вечерта се прибираме , тя яхва детското си колело, обикаля къщата и на 3-тата обиколка чувам "БИИ БИИИП! ( колелото е с клаксон ) АРЕ КАРАЙ БЕ БРАТО , ВКЛЮЧИ НА ВТОРА !!!"
та такива ми ти работи , определено трябва да се внимава , кога, къде, на кого и как говориш в присъствието на малките попивателни !!!

Или пък : Мама каза да кажа, че я няма и освен това хич не сте й изпотрябвали - /втората част си е негова добавка/.

При нас това си е наследствена черта. Аз много внимавам какво ще кажа пред мъжа ми, щото...Най фрапиращия случай беше преди 2год. Брат ми ни запознава с гаджето си, всичко ОК, ама като се прибираме имам неблагоразумието да споделя с мъжа ми впечатленията си от изядените нокти на девойката..без да влагам нещо, просто ми беше интересно..Представете си потреса ми, когато на другия ден ми беше обстойно обяснено, как момичето (на 18 год.) се притеснявало от срещата с мен, та затова....Значи те провели цяло разследване, сигурно са я питали. Е, ако преди се е притеснявала, как ли се е чувствала след "разпитите"...направо не ми се мисли. А после, жените били клюкарки...оттогава мноого внимавам какво споделям с половинката.
А за дъщерята - тя е достойна наследничка на татко си. Преди 2-3 седмици пак имах дълги и обстойни обяснения със свекърва ми какво и защо съм казала..не че толкова ми пука, ама се опитвам все пак да запазя крехкия мир..
Върха беше обаче в началото на учебната година. Пристига нова учителка по бълг. език, която за нищо не става, и и дават 6-ти клас, че там щяла да нанесе най-малко поражения. Предварително се знаеше, че изнудва децата и родителите, настоява за частни уроци и т.н. Още първия час госпожата разпитва целия клас какво работят родителите...Следващия ден казва на дъщеря ми и още няколко дечица родителите им на всяка цена да и се обадят, много било важно..А мойто шиле и заковава въпроса 'За частни уроци ли става въпрос, щото мама каза, че ако трябва, ще ми търси друг учител".....
и още мнооого такива

преди 20-тина години

Та като съм била малка съм била страшно злоядо дете. И най-лошото е, че като сме отидели някъде на гости съм казвала: "Мамо, ако знаеш колко съм гладна"..... И майка ми направо е потъвала в земята, защото се започва едно слагане на маси и ... пълен срам. И за това ми е казвала: "Когато отиваме на гости в хората не се казва, че си гладна!"

И приела буквално мамините наставления на следващия път съм казала: "Мамо тези хора ли са?" (т.е. става ли да искам да ям)...

Да дариш живот - това е най-голямото щастие за една жена

стигнахме до същите заключения и гледаме да не обсъждаме НЯКОИ теми и хора или поне го правим с недомлъвки. Да речем, че постигнем някакъв успех.
ОБАЧЕ - тези детски филми са направо за казана! Хем много добре контролирам какво гледаме.
Ей с я голямата отиваме при директорката на градината по повод лятната ваканция, влизаме и от вратата мойта казва "Здрасти, маце!" Идеше ми да се завра под мокета от ужас. Върви обяснявай сега, че това е от филма "Палечка"! И 100 пъти сме говорили за респекта към възрастните!
Няма оправия! И да мълчим и да не- те ще си приказват каквото им прави впечатление. Що не научи за толкоз време, че се казва "Моля?", а не "А?" или "кво?"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма нужда да говорим, за да ни вкарат в беля...Синът ми /на 2/ среща съседката, на която й викат Кики. Тя решава да завърже разговор с него и го пита "Знаеш ли коя съм аз?" и той гордо отговаря "Кикимора", при това без никога да сме я наричали така!

Като те четох и се сетих коя е най-често употребяваната реплика на 2.6-годишния ми син като се качи в колата: "Айде бе охлууууууууув". И то с една много характерна интонация. С баща му направо се превиваме от смях, защото в голям процент от случаите е употребена доста на място.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...