Дъщеря ми /3 г.9м./ навсякъде мъкне бебешкото си одеалце, което е станало абсолютен парцал и скоро ще ни напусне Всеки път като го слагам в пералнята, си мисля че ще извадя само дрипи и дупките вече не могат да се зашиват, защото няма за какво да се хване конеца Направо ме е срам да ме виждат на публично място с него, но тя го обожава и се примирявам, проблема е, че ще се разпадне всеки момент. Не знам какво да правя, тя не дава да се издума за ново, опитах се да и пробутам плюшени играчки да си гушка, и това не работи. Някакви съвети?

първи вариант: намираш и купуваш същото одеалце /дъщеря ми също се пристрастяваше към играчки и предмети, едно коте така се беше проскубало, че и мен ме беше срам да го мъкнем нагоре-надолу, обаче тя без него не заспиваше, та купих ново, казах й, че е станало по-хубаво и ново, защото съм го изкъпала със специалното й шампоанче и тя се върза/
втори вариант: намираш заместител, също е порочно, защото ще се привърже към новото нещо, но иначе няма начин, така или иначе ще го израсте (чела съм много текстове по психология по въпроса, ако искаш на бележка ще ти резюмирам накратко типа личности, които ще израстнат от децата ни) когато дъщеря ми беше на около 3 си мъкнеше навсякъде едно кученце, беше ми писнало от него да гледам да не го забравим иначе-рев до бога. един ден минахме покрай една витрина на детски магазин и тя се залепи за едно жирафче, купих й го веднага, даде ми кучето да й го пазя в чантата и го забрави завинаги. бях очудена, защото много държеше на него. но май и на нея й писна най-накрая.

защо се притесняваш толкова? Моята дъщеря е почти на 6 и навсякъде мъкнем едно проскубано плюшено куче. И даже го показва на всички - какво лошо има в това - играчката й е любима и аз не смятам да я лишавам от нея. Какво от това, че отдавна не е в същия вид?
От кое се притесняваш повече - че е проскубано одеалцето или, че дъщеря ти е пристрастрена към него?

Не е сигурно,че ще успееш да се отървеш. Моя колежка от Университета продължава да пази няколко парцалчета от детското си одеало и въпреки многобройните местения ги пази като очите си. Вече е женена, но както разбрах преди известно време тя още си къта "светините".
Аз пък се боря с бибероната на щерка ми, но все още без резултат.

Притеснявам се най-много от това, че то ще я изостави, преди тя него и ще страда за любимото парцалче...

И аз си мисля, че отърване - няма... Дъщеря ми е на същите години, като твоята и продължава да си мъкне 1 чувал, с който спеше като бебе, а нощем, като си легне - го целува дори насън. Като беше по-малка не ми даваше да го пера и така сме карали седмици. Синът ми, който е на 1г и 2 мес. - също се е докопал до 1 възглавничка и си я разнася.
Най много да переш одеалцето - на ръка и полека-лека, за да не се разпадне.
Децата явно свикват и със своята миризма и затова са толкова привързани.

Моят син е на 6 и е пристрастен също към бебешката си завивка. Когато му стана малка, я уголемих като приших към нея чаршафчето от комплекта. За нищо на света не иска да спи с друго и вече не й личат фигурките, а е пред разпад също. Стана ми интересно, че това зависи от типа личност, моля те, дай някой линк да видя какво казват психолозите по въпроса?

и ние си имаме едно такова, вече е на 11 години/и одеалцето и синът ми/ и не може да заспи ако му го няма. гушва го, и така.
не се притеснявай, ако е толкова раздърпано , просто купи едно подобно, или вземете и ушийте , ако можеш да шиеш, двете с нея едно ново, нека тя да види, че го правиш специално за нея, и даже ако може и иска, и дай и тя да се потруди.

Не допускайте магаретата да ви четат конско.

Какво да се прави - и синът ми /на 3.5 г/ си има любимо нещо. Но като чета останалите - май направо сме късметлии: той се е привързал към бебешкото си чаршафче, от който десен имаме спална торба, долен чаршаф и калъфка... Така че - общо взето, прането става безпроблемно и досега не съм забелязала поражения... За щастие, той има от него нужда само когато си ляга, аз се опитвам да го накарам да си оставя това чаршафче в леглото, а не да го разнася сутрин из цялата къща, като го влачи по пода, но май трябва да се радвам, че поне навън не го разнася със себе си

Malkia mi sin sushto obicha edno odqlce,no nqmame problemi s praneto...Min god go pratih pri baba mi bez odqloto,no toi znaeshe,che bagaja mu e mnogo i nqma mqsto za odqloto.........Suglasi se......bez problemi.......Kaza:I baba ima odqla.......Tq mu dala nqkoe i prez cqloto vreme nosil iz kushti nego.
Pri nas problema e,che ne iska da se oblicha s drehi v kashti a se zaviva s tova.

nqma mqsto za pritesnenie...Edva li shte zaviva jena si s odqloto....vse shte mu doyde vremeto da go ostavi:)