Всеки родител си има копче, дето по-добре да не му го натискат хлапетата, защото побеснява. За мъжа ми това е да го лъжат. Една приятелка откача, когато дъщеря й отговаря. Ама поне отговаря! А моето гадинче и това не прави. Ти му говориш, оно рупа ли, рупа. Никаква реакция. Игнорира ме тотално. И то не само когато му се карам, понякога трябва да го питам по 3 пъти какво иска за вечеря. Водих го на ушен лекар, чува прекрасно, но не и мене. Като че ли има избирателна пропускливост на ушите. Какво правите в такива случаи? Аз яхам метлата и сигурно и съседите ме чуват...

Ех, ако почнем да им се връзваме...На колко годинки всъщност е детенце? Иначе по дебелите книги има много начини да привлечеш вниманието на дете. Например, започни да се занимаваш с нещо, за което си сигурна, че обича. И в никакъв случай не викай.
Понякога е по-ужасно да те чува и разбира, да ти го показва и пак да е на свойто си. Щерката (1,4г.) знае прекрасно, че контактите, макар и обезопасени, са нещо забранено. Но с голяма радост се насочва към някой, гледайки ни и казва строго "Не!Не!" и го пипа...
За ядене не го питай - слагаш каквото има и най-спокойно обявяваш началото на храненето, с най-много 1 подканяне впоследствие. Ако не дойде - прибираш всичко. И на 3-4ия път ще се научи да те слуша. Но най-важното е да не му се ядосваш, опитай да е под формата на игра.
Успех!

Жить, как говорится, хорошо! А хорошо жить - еще лучше!

Абе не е малък, ще стане на 9 години след няколко дни. Не че прави нещо напук, просто не реагира и гледа в телевизора с празен поглед...Да е тъп - не е, пълен отличник е, в училището е в програмата за надарени деца, играе шах, има много приятели. Но е такава блейка и заспа, че ако му преместиш чинията с 2 см. настрани, ше умре от глад!

за жалост и аз понякога така реагирам викам като италианка - не че има ефект разбира се. Да ти кажа от опит - ако пробваш да му влезеш с добро под кожичката - май по-върши работа. Иначе и моя големия отвреме на време не чува ама хич, но като го коткам и е миличък и послушен. Та се питам понякога дали това оглушаване не е реакция на нашите викове - така и така ще им викаме поне да не се морят да ни слушат. Успей и ако откриеш рецепта - драсни някой ред

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, много познато. Синът ми мина през този период почти на тази възраст - около 8-9 години.
Не беше лесно, но премина, просто като че ли го израсна. А докато ни мъчеше излизахме от ситуация с малко хумор. Той обожава чипс, сладкиши и шоколадови бонбони, може би защото много рядко се появяват вкъщи. Та като зациклим и нищо не чуваме (като че ли наистина само мен не чуваше ), се обръщах към сестра му или към мъжа ми с подобен въпрос:"В хладилника ли прибра тортата?, или "Къде остави чипса?". Дори въпросът да е зададен тихо, ефектът винаги е бил поразяващ. Човекът цъфваше точно след въпросителния знак да види какво става.
С това се справихме, но следващия период:"Добре де", "Ей сега", "Чух вече" и все от тоя род, май ще ме довършат. Никой не иска от него да стане и да хукне за да свърши каквото трябва на секундата, но той така разтегля това във времето, че забравям всички изчетени и препрочетени с неговото раждане педагогически съвети.

на твоето "гадинче":)))
Не му се връзвай толкова, кое ли дете чува? Сигурно много ги наставляваме и затова се правят че не чуват и все трябва да им повтаря човек по 100 пъти. Е, това едва ли ще важи, ако изречението е "Върви се наиграй до насита", но когато го приканва човек да си оправи стаята или нещо подобно, много ясно, че не чуват. Те този навик май от татковците го прихващат.

пробваш по един и същи начин, не е добра тактика - има една дресьорска книжка, "Не ръмжете на кучето", там пише, че добрата дресировка използва положително към отрицателно поощрение в съотношение 90 към 10, а типичното възпитание е обратното - пример "ако нарисуваме хубава картинка, казват ни браво, втори път същата картинка, казват ни добре, дай нещо друго, а на третия път - досаждаш ми вече с тия еднакви картинки", обратното, "ако намажем гърба на котката с мармалад - първия път скандал, втория повече скандал, на третия може и бой" - значи доброто поведение получава много по-малко реакция - положително поощрение, отколкото лошото..... дават примери до безкрайност и особено наблягат върху принципа на непредсказуемостта - щом детето чрез похвали и одобрение вдене какво искаш от него и започне да го изпълнява - да спреш да хвалиш всеки път, за да се старае и да не губи интерес....

абе, просто си спомни ти колко си слушала и как ти се е искало майка ти да говори по друг начин

Мда, любимите лафове на майка ми бяха "Абе аз на стената ло говоря" и "Ако те болеше, колкото те мързи, досега да си умряла" Явно, дошло е времето да си плащам, ама трудна работа...

Майка ми казваше, че като си имам деца всичко, което съм й направила ще ми се връща двойно - и късните прибирания, и бягствата от училище...
Но репликата, която ме побъркваше се казваше в следната ситуация - Тя: "Облечи се, ще настинеш", Аз - "Няма", Тя - "С няма не става". И най-ужасното нещо беше, че винаги като ми го кажеше това, се оказваше права - или се разболявах, или нещо друго се случваше. Добре поне, че никога не ме е тормозила с другата омразна реплика - "Аз казах ли и..."
Блонди, явно децата преминават през подобен период, брой си до 10 или просто игнорирай това, че мълчи, запаси се с вицове, които да разказваш на околните в подобен момент или нещо такова, важното да е забавно и да му привлече вниманието. Ние сме още много малки, но ще чета и ще трупам опит от сега за подобни ситуации.:)))

Жить, как говорится, хорошо! А хорошо жить - еще лучше!

Опитай се да го впечатлиш с обръщението. Например повикай го на фамилия.
.......- младши или нещо такова.
Обърни нещата в позитивна посока. И по-кротко, без викане. Това ще го стресне повече, от виковете ти.

Хари Потър