Ох, не бях сигурна дали въобще да пиша, но имам нужда да си излея болката...

Родителите ми са разведени от доста години, сега вече са баба и дядо на дъщеря ми, която е на 4.
Баща ми понесе тежко развода, и много се засяга от теми, свързани с майка ми. Винаги я обижда(псува) пред нас и това много ме наранява. Той, обаче, никак не се притеснява и си продължава...
Понятно е, че и двамата родители са неизменна част от живота ни и не може да се избегнат споменаване на името на единия пред другия и случки свързани с тях. Никога обаче не съм предполагала, че ще се стигне до ситуацията, в която попаднах днес:

Аз живея в чужбина и пратих дъщеря си при баща ми на дълго гости(няколко месеца). Ще си я прибирам септември. Междувременно майка ми също е тука откак се е родило детето. Оня ден тя си замина за България и чакаше с нетърпение да види внучката си... Решихме, че ще ходи да я взима за събота и неделя, защото тя вече е свикнала в градината и не искаме да я изтръгваме наново от позната среда. Иначе смятам, че тя би се справяла по-добре с грижите за детето, понеже е жена и е свикнала с нея, но след внимателно премисляне предпочетох да я оставя при баща ми, така или иначе не остана много време докато си я взема.

Преди малко се обади майка да ми каже да й уредя за утре да види детето.
Татко каза, че може да ходи да я вижда, но категорично забранявал да я взима събота и неделя при нея. Аргументът, който изтъкна, беше, че нямало детето да се разнася насам натам с чантите, както бяхме ние като деца когато се разведоха.

Стана ми много болно и мъчно, че родителите ми(особено баща ми) сега пренасят омразата и дразгите върху детето ми. Не мога да си обясня що за човек би реагирал както реагира баща ми.

Казах му, че детето е мое и той трябва да прави каквото кажа аз за нея. А той ми отговори, че аз не съм там и не мога да го насиля да я дава на майка за уикенда...

Безсилна съм в тая ситуация и това ме убива!

Знам колко много майка иска детето и колко много дъщеря ми обича баба си. Всеки път пита за нея, като се обаждам. Освен това имам брат на 10 години, който пътува с майка и той е по-скоро като братче на дъщеря ми, отколкото на мен и двамата "са израснали" заедно и искат да се видят.

Моля ви, кажете какво мислите по въпроса, защото майка иска да я закара и при вуйчо ми, който пък досега никога не я е виждал(понеже като сме си ходили винаги е било за малко и не сме стигали до неговия град...)

Какво мога да направя от това голямо разстояние, което ни дели в момента?...

Истината боли един миг,
лъжата - много по-дълго.

извинявай, че звуча прекалено радикално, точно сега имам проблем с моята ненормална баба и хем ми иде да я хласна с нещо тежко, хем гледам просто да се държа надалече, абе просто от роднини ми е до гуша

та ако бях на твое място, щях да си взема детето или най-малкото да спретна луд скандал и да заплашвам, че ще го взема завинаги и повече нито един от двамата няма да го види
просто от изчакване, тактичност и любезност хората след една възраст май много не разбират, почват да се сещат какво им говориш като почнеш да показваш зъби :-(

...проблемът е там, че детето е при баща ми, понеже така се наложи и той един вид ми помага, "спаси" ме в този момент...

Сега манипулира чувството ми за вина.

А пък най-лошото е, че не мога да се грабна ей-така от чужбина да ходя да си взимам детето, понеже тука няма кой да я гледа в момента(аз работя).
Иначе ми се иска да я изтръгна от тая луда въртележка, която ще се завърти там. И наистина смятам да блъфирам и да му кажа, че ако не я дава за уикенда, ще я дам на майка да я гледа, но някак си май няма да прозвучи убедително...

Истината боли един миг,
лъжата - много по-дълго.

е най-великото оръжие на родителите. и до ден днешен по дифолт се чувствам виновна за каквото и да е пред майка ми, въпреки дългогодишната ми битка с тази нагласа и увереността, че съм манипулирана.

не се поддавай на провокацията с вината.

като те чета по-горе, май възнамеряваш да действаш с техните методи и да почнеш вече загубена битка (те са по-добри от теб в семейните войни).

как бих постъпила аз - инструктирам майка ми да не предизвиква конфликти повече. запазва се сегашното статукво и ако трябва, планини ще преместя и ще уредя детето да е при мен възможно най-скоро. знам, че е лесно да се каже, но аз съм изпадала в безизходици от друго естество и винаги съм се измъквала (последния път беше 6 месечен ад).



Лично не значи непременно важно.

ясно, че си на работа, човек не си оставя детето ей така за три месеца, за да купонясва, просто въпреки това бих се развикала и бих насила накарала кризата да стигне до някаква връхна точка, това е от опит с моите роднини, които са в състояние да излъчват лошо настроение и злоба по някой повод много месеци наред и да ми тровят живота - за мен по-добрият вариант и да се намеся като мечка в стъкларски магазин в началото и да оправяме после последиците от моята намеса, отколкото да ги чакам да ферментират :-(

точно в момента съм бясна и имам желание да си отворя устата и да се накрещя на някого - примерно на баща ти - как така ще псува пред детето........

имаме доста проблеми с баба ми, която гледа дядо ми тежко болен и го ругае, коет е пълна свинщина, обяснявах на децата, че ние с баща им не смятаме, че това е редно, даже много ни вбесява, само от уважение към годиите й и към това, че имам и майка, не се намесваме

абе роднини, направо ми се повръща от тях

няма друго решение - или тропваш по масата и казваш, че с твоето дете ще се държат както ти кажеш или си преглъщаш и си късаш нервите. Твоите поне проявяват интерес - моите свекър и свекърва, не са виждали нито единия от внуците си нарочно /по тяхно желание - а живеем в един квартал и трите семейства и големият ми син е на 6 години /, но като чета такива като теб да ти кажа - явно това си е чист късмет. Така че хич не се колебай а ми поставяй въпроса ребром - или се прави каквото кажеш или си взимаш детето и край.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...при майка да го види. Майка ми пуска съобщение, че ще ходи в събота до вуйчо и ме моли да й уредя да вземе и Кармен... Аз й писах, че ако сестра ми се навие да й заведе детето при нея, може да я води до вуйчо(престоя ще е някъде към 2-3 дена), пък баща ми нищо не може да направи пред свършен факт. Даже предложих и сестра ми да отиде с тях, ако й е възможно, за да се омекоти конфликта.

Не знам още какво ще стане...

Сигурна съм, че баща ми ще полудее, естествено, нищо няма да може да направи в момента, но се притеснявам, че сестра ми ще "обере парсата", те и без това са в лоши отношения(не я виня...).
Също и ме е страх, че повече няма да даде детето на майка даже и да го види, и... не знам тогава, ще полудявам яко... Пък всички знаят, че оттука не мога на направя нищо в момента.

Добре, че поне майка ми е коректна в случая и не върши неща на своя глава, иначе съвсем ще я забатачим...

Благодаря на всички, които се включиха, съгласна съм напълно с вас, но разстоянието между нас е пречка за мен...
Ще ви държа в течение!

Истината боли един миг,
лъжата - много по-дълго.

Izvinyavai ama az neshto ne razbrah i bih iskala da utochnish....
Znachi razbiram che maika ti i 10-godishnia ti brat sa bili pri teb v chuzbina i sa vizdali neprekusnato dushterya ti. Prez tova vreme bashta ti e v Bg i nyama kontakt s deteto. Sled tova prashtash deteto da zivee s nego no sega puk i baba mu imala pretentzii da go vzima za subota i nedelya, zashtoto i tya se pribrala v Bg. Ne e li chestno tova koeto toi iska, deteto da si stoi pri nego, a tya da idva da go vizda, bez da go mukne nasam-natam, taka shte sa kvit za vremeto za koeto babata e bila s vnuchka si v chuzbina a toi dori ne e imal vuzmoznost da ya vzima prez yikensite? stuva mi se chestno.

...аз гледам от позицията на детето.

Тя не разбира кой колко време е прекарал с нея преди и на кой колко му се полага сега. Тя просто иска да види баба и Гошко и това е! Мозъчето на едно 4-годишно дете не може да възприеме сложния и объркан свят на възрастните. Тя иска да си играе с Гошко. Не мога да я лиша от тези неща, само защото така е честно. Просто можех да кажа на майка да си гледа работата(и тя не е цвете, но това е друг въпрос) и да си спестя куп главоболия. Но, като всеки родител, и аз искам най-доброто за детето в даден момент, и смятам, че, ако ходи на гости при баба, тя ще спечели!

Не знам дали съм права, но така чувствам и виждам нещата...

Истината боли един миг,
лъжата - много по-дълго.

Крайно време е да стегнеШ баЩа си (Че и майка си) и да му покажеШ, Че все оЩе ти и само ти си майка на това дете и ТИ реШаваШ какво да става с детето и къде да бъде то. Не се оставяй да те манипулира така, какво като ти е баЩа, дествията му в момента иzобЩо не са от баЩински характер, поне това което пиШеШ го покаzва. Хубаво Че ти е помогнал когато е трябвало, но това не оzнаЧава, Че сега може да си прави каквото иска преz твоята глава, това ли е цената на услугата му???
Неzнам, аz лиЧно не бих поzволила такова своеволие от страна на баЩа ми, най- малкото zаради принципа, Че аz съм таzи която има думата. А и няма да имам никакъв проблем да се скарам с него zаради това (не каzвам, Че ти трябва да го правиШ), когато баЩа ми се държи като глупаво и инато дете не може да оЧаква някакъв респект от мене и той много добре си го zнае. А ти явно от уважение и прекалена добродуШност в повеЧето слуЧаи се съгласяваШ с всиЧко, обаЧе не zабравяй Че става въпрос zа твоето дете.
И кажи на баЩа си, Че това е последният път когато му оствяШ детето (аz поне така Щях да направя), ти сигурно нямаШ намерение догодина да повториШ, или?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите