И така - темата е за бащите и децата, за това как и колко, присъства или отсъства бащата от възпитанието на децата. Времената са трудни, икономически и с липса на общоприета ценностна система. Споре дмоите ограничени наблюдения бащите в Бг имат време най-вече за работа и за правене на пари за семейството. Обаче, когато са безработни или по-малко натоварени, или с работно време от 8 до 17, в свободното им време пак не остава време за децата. Хайде, оповергайте ме или потвърдете с факти. Много ще ми е интересно да разбера как го правят другите. Без значение дали става въпрос за семейства с един родител или с двама... Много важно е да чуем и какво мислят децата. Ако има такива тук, нека се "обадят". Чувстват ли присъствието на бащата в семейството, липсва ли им, как и колко? Дори може да си поговорим за самите нас, когато сме били деца и за спомените ни за нашите бащи.

Nashiqt tatko e ot tezi s pylno rabotno vreme - do 18:00 ch. vecherta. Oshte s vryshtaneto vkyshti se obryshta vnimanie pyrvo na malkata i posle na men:) Poradi nevrystnata vyzrast (1,3) na shterkata za sega igrite sa mnogo aktivni i dvamata se razbirat prekrasno, ta chak si mislq dali ne sa na edin akyl:) Nadqvam se i po-natatyk komunikaciqta mevdu tqh da ostane na nivo "priqteli".
Inache za moq bashta spomenite mi ot detstvoto sa samo v rozovoto. Znam che na vsichki momichenca bashtite sa neshto kato "idealniq myz". Blagodarenie na moq bashta imah vyzmoznostta da se zapoznaq sys strashno mnogo knigi. Vsqka nedelq (pochti do 16-tata mi godina) toj idvashe v detskata staq i cheteshe na men i brat mi otkys ot razni knigi. A s negoviq izrazitelen glas i dopylnitelnite lubopitni fakti okolo epohata ili avtora u men se zarodi istinska lubov kym vsichko pisano. Taka prochetohme vsichki struvashti mi se zadylzitelni knizki za uchilishte, taka se vlubih v Ilf i Petroff, v Shvejk i Heminguej:) Na hristiqnski praznici mi cheteshe otkysi ot Bibliqta.

Dylza mnogo na nego, na tyrpenieto i obichta mu:) Iska mi se kogato moqta shterka porasne i tq da obicha svoq bashta, taka kakto az - moq

В отва отношение не само не се оплаквам, ами даже направо ми е неудобно да кажа всъщност колко много неща върши за децата.
Той знае във всеки момент кой от двамата с какви дрехи разполага и какво трябва да се купи. На покупки с тях ходя аз, обаче, защото съм по-либералан към вкусовете им. Срещите с личния лекар се осъществяват само с него, аз пък осъществявам срещите им със зъболекаря. Само той общува с учителите на дъщерята, аз пък се явявам да се срамя на родителските срещи на сина.
От началото на годината той помага на малката, аз на големия. Гони ги да се мият, решат, къпят, обличат, подреждат. Той е човек, който много държи да се изпипват детайлите и не му тежи да се занимава.

Направо да ви завиди човек!(благододно де)
Нашия татко работи от сутрин до вечер и всички задължения са на моя гръб.Аз ходя по доктори,зъболекари,родителски срещи и всичко каквото се сетите.Той не знае нито какво ядат,нито какво пият,нито какво носят.Децата от своя страна за всичко търсят мен .Ако реагирам,отговора е:Добре,ще остана в къщи да гледам децата ти ще се грижиш за семейството...
И понеже нямам нерви да се разправям съм се примирила с мисълта. Незнам само до къде ще стигнат нещата с факта,че той (баща им) е само финансова еденица и те не го слушат за нищо.За тях "Аз коля,аз беся!"
Вечер например като се прибере ако някое дете е заспало на неговото място той отива и без да каже нито дума ляга на неговото легло.Не искал да го буди...нали и онова е легло.

аз също мога да кажа само хубави неща з а нашия татко!!!
така като сме многочленно семейство просто без неговата помощ съм заникъде... даже понякога ми е съвестно че той работи за шестима -от нищо не сме лишени-а когато в 17.00 се върне от работ а започва да се занимава с децата - да помага за задачи;да се бори с тях; да играе и къпе бебето... а събота и неделя готвенето е неговата стихия и даже мога да призная че го прави по- добре от мен но пък ни е никога н е сме имали баби - помагачи и винаги сме разчитали само на себе си...


ЩАСТЛИВА СЪМ !!!!

също много се грижи за децата - ходи след тях като кученце и гледа всичко да им е наред. Само дето това става когато се случи да си е в къщи. Ето ще станат три седмици, откакто не се е рибрал един път навреме.
Даже си спомням, как една събота голямата се събужда и както винаги започва с "Мамо,....", но спира и се учудва "А! Тати!"
Аз, като съм озлобена, казвам, че ако съм искала да бъда без мъж в къщя, щях да се омъжа за морски. После обаче почвам да се чувствам виновна, защото какво е виновен той, че се случват много аварии.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

a при нас ситуацията е в другата крайност. в началото таткото много помагаше - къпане, обличане, гладене, пране понякога (нямахме пералня), пазаруване, готвене...изобщо - идилия до към 1.5 годишна възраст.

после се влюби като гимназист в една 19 годишна девойка.

след месеци разговори (като интелигентни хора и нечак толкова интелигентни), молби, уговорки и т.н. да вижда детето и да се грижи за него (за пари даже не съм повдигала въпрос) и след като няколко пъти го излъга, че ще го вземе да го изведе, аз просто се отказах. отказах да съм му адвокат и да му търся оправдания. 3.5 години от тогава той я е виждал има-няма 3 пъти. последния път съвсем случайно и детето не го позна.

колкото до моя баща ... грижеше се да имам билети за кино и театър през ваканциите и ме напътстваше какво да чета. толкоз. да съм благодарна? по-скоро не...

Лично не значи непременно важно.

Щастлива съм да имам мъжа на мечтите си и идеалният баща на моята Бебина!
Моят съпруг взима активно участие в грижите и възпитанието на детето. Започвам със смяната на пелените, дълги разходки с количката навън, опора при прохождането на малаката Бебина, игри с любимите играчки, учене да използва гърне, четене на книжки, игри и много танци...
В нашето работещо семейство вече има изградена традиция - времето след работа е за нашето семейство - разходки сред природата, игри, танци и много др. Когато трябва да свърша насъбралата се домакинска работа, тати с голямо удолоствие прекарва времето си с Бебина. Сега дори се учат да карат колело.
Двамата родители общуват по различен начин с детето си и то има нужда да прекарва време и общува с всеки един поотделно, а и с двамата заедно... Не мисля, че отговорността на таткото е единствено и само изкарване на прехраната (не омаловажавам тази роля), но той би трябвало активно да участва във възпитанието на децата.
Мили майки, не поемайте изцяло грижите за децата, дайте възможностт и на татковците. Окуражавайте ги, насърчавайте ги и се наслаждавайте на резултатите.
Пожелавам на всички Ви много щастливи и ползотворни летни мигове.

Един път преди години моя мъж се върна от работа към 18,30-19,00 часа...първата ми мисъл беше "уволнили са го!". Стори ми се, че се прибира посред бял ден...работно време...
Така стоят нещата у дома.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

при нас таткото се научи постепенно. с първото дете като беше бебе почти не помагаше, започна полека-лека да се занимава с нея на около годинка и половина-две, преди нямал за какво да си говори с нея :-) - той я слагаше да спи, играеха си с лего и други "мъжки играчки", бореха се, ставаше нощем ако се разплаче и т.н. при втората помагаше повече и от по-рано, дори памперси сменяше. а сега с бебока ако не беше той сигурно щях да полудея. е, пак не сменя памперси, не го къпе и не го кърми , но дори само за това, че сутрин води голямата на училище и се занимава с бебока от 7 до 8,30-9 та мога да дремна малко повече, съм му много благодарна. а щерките му се хвърлят от вратата като се прибере и им е главен измисляч на забави. често ги извежда сам и ушите ми си почиват от безспирното им бърборене.
моят баща не се е занимавал с мен и брат ми. сега с внуците се занимава повече, поне със сина на брат ми, моите ги видя миналото лято за пръв път. сподели, че му е било голяма грешка и съжалява, че не е намирал време за нас.