Семейство – баща, майка и дете. Родителите се развеждат по взаимно съгласие, детето е на 3 години, родителските права са дадени на майката. Бащата плаща издръжка и когато може се вижда с детето (живеят в различни градове).
Детето става на 6 г., всеки от родителите е създал ново семейство. Детето нарича втория си баща татко и е много по-близко с него , отколкото с биологичния си баща, когото вижда няколко пъти в годината.
Майката иска бащата да се откаже от родителски права, за да може да вторият и съпруг да осинови детето - за да не се раздвоява с двама бащи. Бащата отказва.
Има ли право майката като смята, че за психиката на детето ще е по-добре ако бъде осиновено от втория си баща? Егоистична ли е постъпката на бащата да не се откаже от родителски права?

ОГРАНИЧАВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА

Чл. 74. (1) Когато поведението на родителя представлява опасност за личността, възпитанието, здравето или имуществото на детето, районният съд служебно или по искане на другия родител или на прокурора взема съответни мерки в интерес на детето, като при нужда го настанява в подходящо място.
(2) Такива мерки се вземат и когато родителят поради продължителна физическа или душевна болест или поради продължително отсъствие или други обективни причини не е в състояние да упражнява родителските си права.

ЛИШАВАНЕ ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА

Чл. 75. (1) Родителят може да бъде лишен от родителски права:
1. при особено тежки случаи по предходния член;
2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка;
3. когато е оставил детето за отглеждане в обществено заведение и не го е потърсил в едногодишен срок от деня, когато е трябвало да го вземе.
(2) Производството за лишаване от родителски права се образува служебно от районния съд или по искане на другия родител или на прокурора. Делото се разглежда по исков ред с участие на съдебни заседатели.
(3) По делото задължително се изслушват прокурорът и родителят, чието лишаване от права се иска, освен ако той не се яви без уважителни причини.


Tova kazwa Semejnia Kodeks po vyprosa. Ostanaloto precenete sami... Kakto vizdate roditelia /v sluchai bashtata/ nemoze da se otkaze sam ot prawata si.

Бащата не може да се откаже от родителските си права, но има някаква минимална възможност да се осинови и без негово съгласие , ако са налице определени предпоставки:

ОСИНОВЯВАНЕ БЕЗ СЪГЛАСИЕ НА РОДИТЕЛЯ

Чл. 57. (1) По изключение осиновяване се допуска и когато родителят не е съгласен, ако той трайно не полага грижи за детето, не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин.
....................................................
( (3) В случаите по предходните алинеи родителят се призовава, за да бъде изслушан от съда.

Аз имам една приателка която е в подобна ситуация - бившия сапруг не е виждал сина и от 2 години и не плащта издръжка . Тя не го е съдила . а той не се интересува от детето . как може сегашния и сапруг да осинови детето ? как се доказва незаинтересуваността на биологичния баща?

аз също съм търсила компетентно мнение по подобен въпрос и адвокатът в прав текст ми каза, че е почти невъзможно да се отнемат родителски права. особено в твоя случай. трябва да се докаже категорично, че родителя влияе лошо на възпитанието и развитието на детето (рецидивист, наркоман, алкохолик и т.н.).

всъщност, чисто човешки - защо пък е тоя зор за осиновяване? какво като двама бащи си има детето? някои и по 1 си нямат

Лично не значи непременно важно.

Според мен най-добре е родителите (биологичният татко и майка) да се консултират с психолог дали наистина е най-добре това за детето. Лично аз смятам, че детето не трябва да се лъже. Да, ситуацията, в която са го поставили възрастните около него, е по-сложна отколото при другите деца, но това е многообразието на живота. Рано или късно всеки от нас се сблъсква със сложни ситуации и трябва да избира. Нека детето да порастне, да стане пълнолетно и тогава ще може да си прецени какъв е биологичния му татко и каъв другия мъж вкъщи и съответно какви взаиомоотношения да има с тях. а така, както майката го е замислила, всъщност предрешава личния избор на детето си.

По същия начин, но може и да не се съгласи, а осиновяването да не се допусне. Всъщност осиновяването без съгласие на родителя е изключение.
А тя да го съди, да си търси издръжката, а ако не я дава и при наличието на съдебно решение, да търси мерки за ограничаване и лишаване от родителски права.
Фактите като незаинтересуваност, неплащане на издръжка се доказват със свидетелски показания, няма друг начин.
Практиката на Софийския Районен съд е да допуска лишаването при отвличане на децата в чужбина с цел да се прекъсне връзката с майката, тежки провинения спрямо тях като сексуални извращения, жестоко отношение, сериозни психически и други здравословни проблеми.
Трайната незаинтересуваност също е основание, разбира се, въпросът е колко време продължава.

ясно е, че е предвидено в закона.

въпросът е доколко е осъществими на практика. почти 3 годишна ама пълна липса на интерес достатъчно ли е? или зависи всъщност на какъв съдия попаднеш?
тва за моя случай.

колкото до описания по-горе случай - ако са цивилизовани и интелигентни, интересът на детето ще е над всичко. знам, че отстрани е лесно да се говори.

абе направо опазил ме господ от подобна ситуация


Лично не значи непременно важно.

2 години не се е обаждал по какаъвто и да било повод бащата . детето пита защо не е с фамилията на втория си баща .

ОХХХХ и аз това казвам - само онзи там отгоре може да ни опази от подобна ситуациа !Но за детето на приателката ми ми е мачно - расте пред очите ми а практически няма баща:(