Как да накарам синовете си, които са на 14 и 17 години, да си оправят леглата? Не щат и не щат! Ако някой си оправи леглото веднъж в седмицата, е върховно постижение! Или може би това си е съвсем типично за тийнейджърите?

mnogo kysno si se setila da gi karash da si oprawqt legloto, tova se pravi do 7 godsini posle idi go nakaraj da naprawi neshto takova

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това е един навик, който се формира още от възраст "детска градина", там и без това ги карат сами да си оправят леглата и да си подреждат дрехите преди лягане.
В тази възраст оправянето на легло като че ли е по-лесно, защото и родителят и госпожите изискват едно и също. Откакто тръгна на училище дъщеря ми, непрекъснато трябва да и напомням за леглото. Пробвала съм да го оправяме двете, да го оставяме неоправено, та когато и дойдат гости да се засрами, няма особен ефект. Остава единственото "лекарство" - майката да повтаря до втръсване "оправи си леглото".

Мен майка ми така ме беше дресирала, че не смеех и да си помисля че няма да си оправя леглото. Като станех, първо това правех. Е, откато се ожених изобщо не си правя труда, сега аз не си оправям леглото, а само замятам отгоре някаква олекотена завивка и готово. Обаче от дъщеря си изисквам. Когато стане на моите години, ако иска да не го оправя, но сега - да. Просто защото тя има 1 стая за всичко, а ние си имаме отделна спалня. Малко несправедливо:)))

Не, не е късно. Имам предвид...не си мисли че ако детето ти на 7-8-9 си оправя леглото/или прави каквото и да е друго/ ще го прави и на 14!
Сега ще кажете - навици, порядки....да - ама не.
И моя син е на 14/без малко/ и до скоро вършеше какво ли не, чистеше си стаята, бе...добро дете беше! Елате ни вижте сега!
Та на въпроса - как да ги накараш!?...нямам отговор. Индивидуално е....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Към Flash: Да, точно така: и моите синове, като бяха по-малки, си оправяха леглото по-охотно, а сега не мога да ги накарам по никакъв начин. Казват: ти няма да ми казваш какво да правя, ще правя каквото си искам!

Когато наскоро по-малкият беше болен от грип и имаше температура над 39 градуса, му казах да си премери температурата, а той: Няма пък да си я премеря, ти няма да ми казваш какво да правя!

аз до сега не съм чувал да не е имал ефективност-чисто и просто му отнемаш дневната"дажба"-един два дена ще бъде крив и ще мърмори,но ти гарантирам
че след това ден няма да мине без стаята и особено леглото да е в идеална кондиция...пробвай и кажи резултата-друг начин за борба с мърлелът май още не е измислен...

Човекът, който умее да премълчи дори когато е прав, прилича на боговете-Катон

Докато приемаш поведението им за проблем, мисля си че ще има и решение. Другото е просто да се примириш с фактите. Не се предавай!
При мен нещата явно са малко по-добре защото все още не ми отговаря с "ти няма да ми казваш....". При нас е "след малко", "после.." и т.н...
Аз действам малко на принципа - каквото повикало - такова се обадило. Щом той така и аз така!
Не си оправяш леглото - няма да те изгладя!
Не искаш да си изчистиш стаята- няма да те пера повече!
Щом не си длъжен да изхвърляш буклука - аз не съм длъжна да ти давам пари!
....и т.н...
Опитвам се да му покажа, че за да взема трябва и да даде...
Не е лесно и не винаги работи...но имаме ли избор?!
Само с добро не става. Защото все търсят на хляба мекото...
Но е задължително и да сме справедливи...
Ех, нали знаеш - Малки деца - малки грижи! Големи деца - големи грижи!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наистина е доказан!
Ама нали се опитваме и искаме/особено ние майките предполагам.../ всичко да става с добро, с желание...и накрая откриваме, че имаме мързеливи глезли и глезльовци!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

спри им джобните?

ами аз също не си го оправям...смятам че е нормално:)
пуст мързел