Как да ги науча да се спогаждат поне в общи линии?
Или пък да не им обръщам внимание и те сами да се оправят?
Нямам пари за отделен апартамент разбира се...
Моля Ви се даите ми някакъв съвет.

Попитай ги тях.
Поотделно и заедно.Съвсем простичко им дефинирай
проблема си. (Това е твой проблем, не техен!)

В никакъв случай не ги оставяй сами да се оправят. Първо седни и разговаряй открито с всяка поотделно, после разговаряйте тримата. Определете личното пространство на всяка една. Имай пред вид, че твоето семейство се състои от теб, съпругата и децата ти. Майка ти е член на домакинството. Не й оставяй ролята на глава.
И друго, в една кухня може да има само една господарка. Всяка да си въведе свой ред със своите неща и да не се бъркат една на друга.
Аз побеснявам след като в кухнята ми някой друг е готвил и нареждал. УЖ ми били помагали, но като разместят местата на всичко, помощта се превръща в досада.

Losha rabota... edna takawa situacija za nula wreme moje da otrowi jiwota i na trima wi. Ne ti zawijdam na polojenieto - "Mejdu chuka i nakowalnjata". Da ne te otchajwam, obache shte ti e mnogo trudno da gi nauchish da se spogajdat sled kato te weche sa se nauchili da ne se ponasjat. Samo edno neshto pomaga- da gi razdelish w dwe otdelni jilishta, no wijdam che tozi wariant si go otpisal weche. Kolko e goljamo jilishteto wi i izobshto domakinstwoto obshto li e? Dwe jeni w edna kuhnja poweche ot 3 dni rjadko zawurshwa s dobur kraj (towa w kruga ma shegata, no ima mnogo istina w nego). Ot kolko wreme jiweete zaedno?
A towa da ne im obrushtash wnimanie i da gi ostawish sami da se oprawjat spored men ne e dobra ideja, wse pak ti sushto si "winowen" za tazi situacia. Sled kato ne mojesh da osigurish na semejstwoto si otdelno jilishte, kakto si mu e reda, shte trjabwa cjal jiwot da igraesh refer- towa e polojenieto, dokato edin den ti pisne i se iznesete. Za wsichko si ima nachin stiga da imash jelanie.
Az 1,5 godini jiwjah pri swekurwa, e ne sme prawili golemi panairi, a i mnogo neshta nauchih ot neja, obache da me ubijat neshta da se wrushtam tam. Ne mojesh da si predstawish kakwo spokjstwie e da si w sobstwenite si 4 steni (bilo to pod naem). W edno semejstwo i bez swekurwi i tushti ima dostatuchno jadowe, taka che njma nujda ot izlishni natowarwanija. Ima dostatuchno dwojki razdelili se tochno po tazi prichina.
Priznawam, che gledam na neshtata s okoto na "snaha" i sum taka da se kaje malko pristrastna, koeto obache ne oznachawa, che majka ti ne e w prawoto si da jiwee spokojno w jilishteto si, koeto predpolagam s goljam trud i usilija e izgradila. Wseki si e s prawoto si. Iska mi se da ti dam dobur suwet, obache oswen za otdeljane za drugo po- efektiwno ne se seshtam...
Wsichko dobro wi jelaja i skoroshno reshawane na problemite...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И още. Не робувай на представата, че майка ти като по-опитна домакиня се справя по-добре. дай шанс и на съпругата си. Например, свекърва ми в началото много се интересуваше какви пари взимаме и какво харчим, тя щяла да дава по-добри съвети. Като останахме без пукната пара един-два месеца се научихме да планираме, да пазаруваме и да сравняваме цени. Тя не живее с нас, но много искаше да си натрапва съветите.

Много сложна ситуация. И аз имах подобен проблем, но се реши - свекърва ми си замина на село и нещата се успокоиха. Сега се виждаме един път месечно и се държим подобаващо (не, че сме започнали да се обичаме, но заради добрия тон се правят малки компромиси). Моят съвет е да дадеш подкрепата си на твоята съпруга и да я накараш да се почувства специална и истинската стопанка на дома. Свекървата да се съобразява с нейните виждания и планове (доколкото може) и да отстъши жезъла...

Единствения вариант снаха и свекърва да се погаждат е да живеят отделно. Но при вас той явно е неосъществим за момента. Майка ми и баба ми не се понасяха. Живяхме заедно с баба ми и дядо ми 15 години. Баща ми реши въпроса като отдели домакинствата. Така е поискала майка ми след първите няколко скандала. Апартамента беше голям и имаше тази възможност. Ползвахме една кухня и трапезария, но всеки си пазаруваше отделно, готвеше отделно, ядяхме отделно. Горе-долу все едно живеехме отделно. Имахме и отделни хладилници даже. Баба ми дори не се е опитвала да дава акъл кое и как. Майка ми е чепата, неотстъпчива и никак не умее да прави компромиси. Но баба ми прояви разбиране и отстъпи територията така да се каже. Всеки чистеше своите части от жилището. Общите се чистеха от... мен. Някакси успяха да се канализират нещата. Живеехме заедно, но ние с брат ми никога не сме "гледани" от баба и дядо. Нашите навсякъде ни мъкнеха с тях. Баба никога не е отказвала да ни гледа, но нашите не я молеха просто. Не си спомням някога да съм присъствала на скандали и разправии. Явно е имало такива в началото, но аз откакто имам спомени - не. Общо взето живеехме спокойно и кротко. Но така е било според мен явно, защото накрая баща ми не издържа и за няма и 2 месеца се изнесохме. А сега майка ми ми казва, че 3 пъти с баща ми са тръгвали да се изнасят, но са оставали след големи увещания от страна на баба и дядо.
Не искам да бъда песимист, но след като вече са възникнали проблеми, няма изгледи да се оправят нещата. Ще е мъка за всички - студена война (в най-добрия случай) с временни примирия.
Аз бих се изнесла на квартира без да се замисля и за секунда.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

Мислех си да се въздържа да се намесвам - ама като прочетох мненията не можах. Живяла съм със свекърва си 5 месеца и с майка си 5 години / това като семейна разбира се/ - и в двата случая - беше кошмарно. Докато не се изнесохме беше истински ад. Не искам да минавам за песимист - защото не съм такава по природа но да ти кажа изхода е само един - квартира. Другото е мъки, вечни компромиси и т.н. и никога няма да си угодил а пък и ще си развалите отношенията с жена ти постепенно, ако бракът ти ти е скъп изнасяй се!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

махай се, обясни и на двете жени публично, че живеете заедно докато и ако се спогаждат - иначе излизате и толкова - няма пари - ще работиш повече и ще харчиш по-малко...

и няма много смисъл да говориш ту с едната, ту с другата - само пред двете, иначе ще си отровиш живота от обяснения... майка ти има право на син и жена ти - на мъж, ако очакват от теб различни неща - сменяй къщата или си вържи черна пандилка отсега

при моите родители нямаше никакво място, затова се опитахме да живеем първо при баба ми и дядо ми, после при другата ми баба + дядо, неуспешно и на двете места, мотахме се дълги години по квартири с децата, чак преди да се роди третото дете майка ми с кански усилия успя да ни купи жилище - и ние не можем сами да го купим, пиша това само да знаеш какъв е фонът - значи, колкото пъти е ставало дума за развод все е било покрай битовите неуредици и покрай свекърва ми, с която не сме живели никога, нищо, че място при нея има..... ако не сме се развели, то е, защото навреме сме се скривали от роднините - както пеят Уикеда "моите идиоти и тези на жена ми"

има неща, които не можеш да промениш и хора, на които не можеш да наложиш правила без да си промениш съществено начина на живот - аз на твое място бих обяснила на жена си, че или ще се направи на дресьорка и ще се оправи с възрастната жена с търпение и внимание, или ще яде само макарони и ще живее под наем - свободна от натякване и съобразяване...

аз съм във война със свекърва ми сравнително отскоро, много кофти посрещна третото ми дете, все едно не е на сина й, независимо, че нито финансово е помагала, нито ми е гледала децата - нищо...
обяснила съм му на него защо и какво и съм му дала възможност да ни държи поотделно - аз не ходя у тях, тя не идва у нас, единствено не давам да води децата при нея без мен - и готово - тя прави фасони, но пред мен си мълчи, отвори ли си устата, ще получи словесен ритник в зъбите - абсолютно съм съгласна, че синовете трябва да се грижат за майките си и ако моят мъж не го правеше, щях да се разочаровам от него, но също така НЕ МОЖЕ майка (мъжка или женска, няма значение) да върти плоски интрижки и да говори зад гърба на зет си или снаха си и да пуска тук малко мед, тук малко отрова с идеята отново да е с главна роля в нечие семейство, макар да не е нейното... това е свинщина и възрастта не е извинение.....

имаш дълг към майка си и ново свое семейство, което да си пазиш, ако в една къща ще трябва да воюват, за да си делят твоето внимание - сменяй квалификацията и местоработата и бягай на квартира


последен пример - зълва ми се развежда, от известно време си е при майка си с дъщеричката си... за нейния мъж що помия се изсипа, направо лошо да ти стане, а свекърва ми сякаш изпитва удоволствие да говори пред детето за баща му и пред дъщеля си- все едно е някаква малоумна...... никакво съчувствие и такт..... може би вече е стара и луда, макар да не е толкова стара, но това не значи, че доброволно бих се набутала и на сто метра от нея...

парите не са оправдание, и ние живеехме по тавани и по мазета, че и големите деца влачехме с нас - никъде не ни е било лошо освен при роднините ми.... да са живи и здрави, сега съм им вече много благодарна, че ни дадоха тая възможност, макар да не се получи, но тогава ми идеше да вия....

бе знаеш ли, че май ключът от бараката е в тая песничка...
"моите идиоти и тези на жена ми" ...е не мога да му се нарадвам...
как съм го пропуснал...гениално е ...при цялото ми уважение и
любов към идиотите от двете страни.