Вече не знам как да започна...И с кой да споделя...но тези хора определено не са добре, а най-лошото е че точно на мен са родители..
Значи накратко...абсолютно БЕЗ да искам разлях върху бюрото си прясно мляко...разбира се, веднага изчистих до колкото можах, но някои учебници залепнаха...и страниците също...при което баща ми се събужда и влиза в стаята ми...и като видя изпадна в истерия. Опитах се на БЪЛГАРСКИ език да обясня, че не съм го направила нарочно...какъв щеше да е смисъла от това? Но той дори не ме изслуша. Започна да крещи...но за какво крещене става въпрос...Майка ми пък за пореден път ми доказа колко ме обича с думите си, които ме нараняват повече от всичко...Никога не ме е боляло така, както когато страдам благодарение на родителите ми.
Току що отново го чух..."мърла"...
Нещо подобно се случи на края на учебния срок...Много добре знаеха резултатите ми - не бяха отлични, но все пак прилични за ученичка в 9 клас...но не...майка ми не спря цяла вечер да ми повтаря каква съм била - луда, ненормална, изчадие от Ада...с какво Господ я бил наказал да има дъщеря като мен...която освен, че е лесбийка е и наркоманка...И това от майка ми...На сутринта, когато любимия ми баща се прибра от работа...още 3 часа опяване как съм си била провалила бъдещето...и какво ли още не...
Не знам какво им става...само ме обиждат...дори баща ми наскоро ме удари...а не го беше правил от година и нещо...майка ми винаги се е държала добре с мен...когато е имало защо ми се е карала, разбира се, като всяка майка..но вече е непоносимо. Не се задържам вкъщи особено много..защото не мога да понасям всичко това, което те ми причиняват...Мислех, че нещата ще се оправят...Започна 2рия срок...изкарах добри оценки като за начало...уж се зарадваха...но това, което се случи тази сутрин...отново ме накара да се замисля...Току що майка ми дойде и ми заяви, че съм й съсипала целия живот...
Кълна се, не зная към кого да се обърна...Приятели - бол, но се съмнявам да ме разберат и да успеят да ми дъдат съвет...Не че "изповедта" ми пред непознати е най-подходящото решение, но честно казано не се сещам за друго...Единственото което искам сега е да стана на 18 и да се разкарам от нас...ако зависеше от мен щях да го направя още сега..за да не съсипвам ничий живот...за да не чувам постоянно "мърла, изрод...." и пр....Толкова съм объркана....имам чувството, че някакъв дявол се е вселил в тях....

Когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите.

Първо искам да те попитам - ти наистина ли си наркоманкаъ- защото ако е така /не бих желала да коментирам поведението на родителите ти / но поне бих разрала част от реакциите им. Това дали си лезбийка или не - си е твой личен избор, ако си наистина такава / доколкото съм наясно това е нещо като даденост и не може да се преодолее/ - не бих се месила в това ако знам че не ти пречи на бъдещето /значи разсъжденията които правя се опитвам да ги правя от гледна точка на родител/. Та така ако си лезбийка, това не зависи от теб - виж ако употребяваш дрога - аз не само бих викала по теб а бих взела и други по-крути мерки. Но според мен твоите родители трябва да разберат че имат работа с голям човек - равен /почти/ на тях и да седнат да поговорят с теб като с равна. За целта трябва да ги убедиш че си разумна . Ако искат от теб само добри бележки в училище - според мен няма по-лесно от това- просто сядаш и учиш - още повече - че това е нещото за което са прави ако сега не учиш и не направиш нещо за бъдещето си след две, три години наистина нищо няма да можеш да направиш / освен ако мечтата ти не е да станеш шивачка или продавачка в бутик/. Та според мен гледай си училището , опитй се да намериш някакъв начин на диалог с родителите си - ако трябва направи ти първата крачка - идете заедно на пицария, на кино сред природата - ако ви харесва - опитай се да завъртиш разговора около тяхното юношество - накарай ги да се върнат поне мислено в онова време и току виж се сетили какви са ги вършили и те и започнат да се държат по-различно с теб. Виж ако наистина взимаш наркотици - имаш късмет че не си ми наблизо - пердаха на тази възраст не помага но бих те затворла в къщи дори и с риск да загубиш цяла учебна година. Хайде бъди смела и знай че на тази възраст всеки има проблеми с родителите си - и аз съм имала и ти ще имаш един ден с товите деца - неизбежно е!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Значи, ккато ти прочетох постигна и се разсмях с глас, без да се сърдиш. Видях се себе си като се ядосам на сина ми.
Каква е причината за вашия конфликт, то за това книга може да се напише, а ти искаш в пет реда. Нека малко се направя на психолог, дано ти помогне.
Значи, както вече съм ти казвала ти много бързаш да пораснеш. Вече твърдиш, че си наясно със сексуалната си ориентация и че пушенето на трева е нищо работа. Ходиш си по купони, дискотеки до не знам колко си. Няма родител, който да чуе, че детето му пуши трева, има влечение и към своя пол и да не се разтревожи. Друга е обаче, да се тревожиш за петнадесет годишен, за осемнадесетгодишен и за двадесет и петгодишен. Последният може да убеди родителя си, че е напълно наясно с последиците, и че нещата са под контрол. За петнадесетгодишният нищо не е под контрол, колкото и той да си мисли обратното - ето това е което наистина тревожи родителите ти.
Те пък от своя страна имат следните приоритети за теб 1. Да си жива, 2. Да си здрава 3. Да си щастлива 4. Да успееш в живота 5. Да станеш малко или много това, което са си представяли.
Очевидно, приоритет № 5 в момента за тях е кауза пердута. /Аз обаче не смятам така, примерно след дедет години може би ще стане/. За приоритети № 4 им е трудно да повярват, че може и да не се осъществи, но са склонни да се примирят, стига да са налице първите три. Приоритет № 4 ги безпокои, защото буйния ти начин на живот довежда до душевни травми, а те не желаят да страдаш. Основното, обаче, което ги кара да не спят днощем и да страдат денем са приоретите № 1 и 2. Тревата е враг именно на твоето здраве и живот. Късните прибирания са опасни, страшно опасни - улиците са пълни с психопати. Значи, страхувайки се денонощно за теб, те се намират в състояние на определен дискомфорт, който е трудно да се понесе дълго. Затова и се настройват срещу теб, защото им причиняваш това буезпокойство. "Мърла" е само израз на този страх, а не заради някакво си там мляко.

Колкото до оценките ти, не се съмнявам, че са добри. Достатъчно е човек да ти чете постингите за да разбере, че си има работа с доста интелигентно момиче.

Mire,nie wsi4ki roditeli iskame burzo da se osustestwiat nasite mecti i dezata ni da sa hai-dobrite i nai-umnite.Zatowa ,wsiako otklonenie ot o4akwanoto wi powedenie e uzas,kak da ti obiasnia-4akas edno,a polu4awas obratnoto.Ne se syrdi na twoite roditeli-te obi4at teb i wsi4ko twoe.Ima edna prikazka,preminala prez pokoleniata-mai4in boi-buca loi-i bukwalno i metafori4no e wiarno.Ot moiata maika sym 4uwala kakwi li ne prikazki,no eto 4e i az sym we4e goliama i s moia ziteiski pyt.I az kato maika sum imala uzasni prerekania sus sinowete si ,no eto 4e te sa golemi i az se gordeia s tiah.Ne napuskai nikoga roditelite si,tui kato nuzdata edin ot drug e wzaimna.Dnes 4etoh misli na izwestni hora i ima edna misul,koiato mi haresa:"U4i se ot greskite na drugite,zastoto niama wreme za wsi4ko."Towa,4e te te obizdat,prosti im.Wsiki roditel si misli ,4e nisto niama da izleze ot deteto mu,dokato ne se ubedi w obratnoto.
Izwini me za latinicata.

Ами точно наркоманка не съм, майка ми определено преувеличава.
Всичко вървеше добре до преди известно време...и отношението им към мен изведнъж отново се промени и положението в нас е повече от ужасно. Опитвам се да говоря с тях...да им обясня някои неща като например, че имам акъл в главата най-вече...Но те не се спират. Гадно е...много, защото не винаги те са прави във всяко едно нещо...

Когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите.

Съгласна съм с това, което пишеш, но не смятам поведението и държанието им с мен за нормално...ти за такова ли го смяташ??

Когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите.

Ок, благодаря и на трите ви...
Просто имах нужда да споделя с някого...и мисля че хората в този клуб са най-подходящи...независимо за каква ме мислят повечето се радвам, че донякъде успях да се оттърся от болката, която се беше загнездила в мен тази сутрин...

Когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите.

Мире, почти всеки е минал по твоя път. Конфликтите, обидите и агресията са съставна част на болшинството отношения родители-деца.

Искам само да ти кажа, че твоята история само на пръв поглед изглежда лична; всъщност е абсолютно универсална и банална, срещана на всяка крачка. Не знам дали ще ти помогне идеята, че това е почти неотменна част от живота на всеки човек. Обаче е така.

Ще минат години, ще станеш родител и е твърде вероятно да повториш несъзнателните модели, населедени от твоите родители. Един подир друг, в индийска нишка, в коловоза, издълбан от безчислените поколения.

Не че няма друга алтернатива, ама тук не става въпрос за това.

skapo dete,
kato rpochetoh tova koeto si napisala mi se priiska da te pregarna.

tvoiata istoria ne e universalna kakto niaki pishat. ne schitam che e normalno roditeli taka da obizdat detzata si. nikoga ne sam chuvala takiva dumi ot moite roditeli i niama d a kaja tova na moite detza. mislia che tova shte gi narani za tzial zivot i shte gi nakara da se chuvstvat neobichani.

mislia che tvoite roditeli se chuvstvat neshtastni i zatova se darzat taka. imat problemi koito ne mogat da razreshat i izlivat agresiata si varhu teb zashtoto detzata mogat da poemat agresiata no ne mogat da otvarnat s agresia.
pojelavam ti kuraj i sila i tarpenie dokato uspeesh da stanesh nezavisima i da se izmaknesh.

Така както ги представяш нещата изглеждат много едностранно - доброто дете с ненормалните родители. Не е невъзможно нещата да са си точно така, но по-вероятно е и ти и те заедно да сте виновни за взаимотношенията си.

Аз съм малко по-голям от теб, живея с родителите си в чужбина, и понеже те са единствените българи в радиус от 100тина мили съзнателно внимавам да поддържам добри отношения с тях! Вие и ние сме различни хора и едва ли има универсална рецепта за всички, но моя съвет е: Погледни на нещата и от тяхната гледна точка. Помисли защо се държат така. Приемай всичко спокойно и без ексцесии. Когато не си права за нещо отиди при тях и им кажи "вие бяхте прави, а аз сгреших" (това особено мисля че много ги кефи. ) Гледай по възможност да водиш що-годе конструктивни разговори/спорове с тях, говори им резонно и смислено.

Щото е очевидно че хората са притеснени за теб. Гледай да ги убедиш че не са прави. А ако не можеш и се окаже че ТЕ са прави - приеми го и се промени ТИ. Мернах някъде че пушиш трева - това е глупост.. прави го поне тайно! Аз например от доста време пуших цигари, включително и пред родителите ми, и нямах кой знае какви проблеми с това. Те явно са знаели че аз рано или късно ще осъзная че е глупаво и ще спра. Така и стана. Значи моите родители ми вярват повечко от твоите.

Абе отглеждането на родител не е много сложно според мен. Стига да да не са пълни откачалки, както и ти! Полагай малко усилия те да се чувстват комфортно, да са спокойни за теб... после ще ти се връщат усилията с дивидентите

-----------

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите