Ве4ер е ...,около 8 4аса.По телевизията дават някакво предаване за влюбени,вси4ко е много красиво и трогателно и аз с край4еца на окото си забелязвам усмихнатото ли4ице на дъщеря ми,която видимо е съпри4астна към слу4ващото се в предаването.И как няма да е така ,след като всеки нормален 4овек се възхищава и радва на тези толкова красиви 4увства....Изведнъж излиза младо мом4е с разкошен букет в едната ръка и с малка шарена опаков4ица в другата,запътва се към публиката и пада на колене пред друго младо мом4е и му поисква ръката.Следва дълга страстна целувка.....Поглеждам 6 год. си дъщеря,която ме поглежда с искренно у4уден и пълен с въпроси поглед....Ето това е приятели-Незнам по какъв на4ин и как то4но да дам някакъв отговор на детето.Ако някой ве4е е имал подобна ситуация ще бъда много благодарна на съвет.Не ме разбирайте погрешно,нямам нищо против хомосексуалистите ,просто незнам то4но как да обясня тази любов.

да ме извиняват всички поддръжници на този вид връзки, но аз на моята дъщеря (скоро ще навърши 8) съм й казала, че сексуална връзка между хора от един и същи пол си е нещо сбъркано и неправилно. тя също беше изумена, когато разбра какво означават думи като хомосексуалист, гей, лесбийка... умът й не го побира как изобщо е възможно, та не беше трудно да я убедя, че е нещо нередно...

нашето гардже си е най-хубаво!

я си представи сега , че дъщеря ти е привлечена от жени...хипотетично да помислим...ще се побори със себе си и възпитанието , което ти си и дала ...и или ще подтисне себе си , ще сключи брак в който ще е нещастна ,ще подреди живота си по мярката , която ти си и наложила /защото "връзка между хора от един и същи пол си е нещо сбъркано и неправилно"/ , а тя не е сбъркана - тя ти е дъщеря.
Другият вариант е да се отпусне и да се поддаде на желанието си ... тогава ти я губиш , губиш доверието и ...децата , дори порасналите имат нужда от одобрението и подкрепата на родителите си , а твоята категоричност и отрицание ще я отблъсне.

П.П. имам дъщеря на 4 години , за да изпреваря въпросът ти ... и хомофобията няма място нито във възгледите ми , нито ще позволя да повлияе на възпитанието и.

Възпитанието не се основава никога на акцентиране на изключенията, а на правилата. Поне до това е достигнала педагогиката. Революционните промени в нея още явно не са настъпили.

Имайки правила, приемаш по-лесно изключенията, които животът ти предлага обилно.

Конкретно в случая: когато никой не може смислено да обясни как се появява хомосексуализмът, естествената нормална реакция на родителя е да опази детето си от неизвестното. Да се надяваме, че когато науката обясни причините и след много по-дългия период на обществено приемане (ако въобще се състои, тъй като би било нормално обществото да има инстинкт за самосъхранение), то тогава може би естествената реакция ще се промени.

Родителят гледа детето му да е щастливо - което е твърде съмнително в сегашната обществена среда, ако е хомосексуално. В реалността няма теоретизиране, хомо-филии или фобии и пр. Ако смяташ, че хомосексуалните нямат проблем - OK. Аз смятам, че имат (като намиране на постоянна на работа, роля в социална група и какво ли не. Ако смяташ, че никой не се подиграва с тях, и че те не се засягат, и че не изграждат комплекси от това - нещо се заблуждаваш по отношение на това как стоят реално нещата).

Какъв беше твоят отговор на пълния с въпроси поглед?

Питам, понеже съм склонен да вярвам на родителския инстинкт.

какво притеснително намираш в простичкото :"има и хора -мъже и жени , които харесват и обичат собственият си пол". Кротко и деликатно , без да изказваш неодобрение или възторг...в крайна сметка хомосексуалността е факт откакто свят светува и тенденцията е излизане на светло и равноправни права с хетеросексуалните.

аз не споря , че нямат проблеми. Но , ако детето ми е хомосексуално не искам аз да съм още един от проблемите му. Родителски инстинкт , искам детето да знае , това предпазва.

Не вярвам сексуалната ориентация да може да се промени възпитавайки детето в отрицание .

Точно в това е проблемът - "вярвам - не вярвам". Можеш ли да кажеш нещо твърдо за ориентацията? - Не. Аз например вярвам, че сексуалната ориентация определено зависи от отрицанието.

"Ако детето ми е хомосексуално" - просто нямам думи. Говорим за 6 -г. възраст. Кой родител допуска това?

Като пуша и не отричам (с действията си) цигарите, почти съм сигурен, че и децата ми ще пушат. Отрицанието на нередни неща е не по-малко важно, отколкото поощряването на редни неща. Важното е да имаш позиция и отговор на детския въпрос. Няма как да избягаш от дилемата редно-нередно, добро-зло.

Родителският инстинкт впрочем не е от вчера. Как пък за 2000 години хомосексуализмът не беше нещо редно, а сега за 20-30 години стана? Революциите никога не са били за добро, мен ако питаш.

Впрочем аз не отдавам кой знае какво значение на възпитанието по принцип. По-старите клубари знаят, че съм убеден в гените и инстинктите. Две деца, възпитавани еднакво у нас, пък имам тотални разлики.

Споделянето е функция на това, че ги обичате - а не от вашата позиция по какъвто и да е въпрос. Обърнала си нещата, мисля.

Основният проблем идва от това, че семейството обикновено е хетеросексуално и със самия си факт - личния пример - възпитава. Ако си жена (майка) и имаш съпруг (татко), детето попива именно този факт, приема го за еталон, за стандарт. Каквито и коментари да правиш, нямат роля пред могъщия личен пример - превърнал се в еталон за детето.

Но за детето е важно да има и някакъв коментар. "Всеки има право да избира" - OK. Важното е, че казваш нещо. Хубаво обаче е да знаеш, че съдържанието на това, което казваш, няма особено значение. Важното е стилът, важен е самият факт на комуникацията, важно е това, че си говорите на всякакви теми.

Както казах някъде, аз не просто правя някакви коментари за пушенето - аз правя коментари за цигарите като нещо лошо. (Въобще не допускам "всеки има право на избор дали да пуши или не"). Но ми е пределно ясно, за съжаление, че на 90% от пушещите родителите им са пушили... По-големият проблем е, че се дискредитира самият ми личен пример (пуша, пък говоря лошо за цигарите). Рискуваме същото, ако не отречем хомосексуалното, ако го допуснем за нещо редно (рискуваме дискредитиране на личния ни пример).

Възпитаването в толерантност е по-важно. Т.е. по всеки повод. Ако е сакат - толерантност, ако заеква - толерантност, ако е хомо - толерантност, ако е беден - толерантност, ако е негър - толерантност. Макар и да съм внушил по разни съображения, че хомосексуалното е нещо нередно, аз съм внушил по-важното: че трябва да е толерантен към хомосексуалния.

Пушенето уврежда организма - неоспорим , медицински факт! Хомосексуализмът е изваден от списъка на болестите още 70-те години. Никой вече не "лекува" и тук не говорим за революция , а за развитие на науката , обществото...Помисли си само , че горе-доли по същото време миналият век е реабилитирана и френската любов , която също е смятана за нещо нередно и дори подсъдно . Не ми се изпада в теологически и исторически спорове , но примерно за гърците съпругата е била за разплод , а любовта са свързвали със собствения пол.

Моите родители са върли пушачи , никога не са ми забранявали , не са ми изнасяли лекции - аз не пуша...дали дъщеря ми ще пуши или ще харесва жени не мога да знам . За мен дори е много по-важно тя да не умре от рак на белите дробове и това е повече за предпазване , отколкото вероятността да е жива , здрава и щастлива с момиче , което обича ... примерно.