Работя в детска ясла и ми се наложи временно да замествам в друга където се запознах с едно момченце на име Максим.Родено на 1.04.1998 год.в Лондон от родители руснаци.Когато става на 5 месеца баща му заминава да живее в Америка,а майката се прибира в Петербург...
Преди около месец майката забира сина си,омъжена повторно и бременна с друго дете и отново пристига в Англия.Максим не говори английски и всичко което вижда му е безинтересно защото трябва да си го представя.
Когато аз се появих трябваше да се представа на децата и след малко детето дойде до мен и ми дава един лист с написано на руски неговото име и името на приятелите му.Веднага попитах колежките си и те ми казаха,че нищо незнаят за него,освен ,че е от Русия,дори родителите не говорели английски.
Детето не искаше да учи английски (поне така казва) и затова на всеки раздава лист който е написан на руски.Цял ден му повтарях,че живее в Лондон и трябва да говори на английски или поне да се мъчи да го научи. Отговора винаги брше "Не!"
Когато другите деца си играят той ходи и ги закача което е не присъщо за тукашните деца.А когато му се скарат им показва "среден пръст" (добре,че никой незнае какво е това)Бута се между децата и не счита за необходимо,че трябва да им се извини.На закуска слагаме храната по средата на масата и всички започваме заедно(На всяка маса има по един възпитател)....докато другите започнат Максим вече е изял поне едно от дадените му неща и ако очаква,че няма да остане за него е взел друго или го е нагризал.
Случи се същия ден шефката на градината да има рожден ден.Събрахме се всички да я поздравим и й подарим един сувенир.Обесних на Максим,че трябва да стои прилично,да не издава звуци,да не се смее със силен глас...И понеже той очакваше празника се опита да бъде "добро дете",но когато видя,че няма нищо за ядене,няма торта...а само една песничка и сухите пожелания,само повтаряше "Това ли беше рожденния ден,та това не е нищо,защо няма за ядене,защото нямат пари ли?!?"


Написах всичко това не за да покажа какво върши това дете а защото си представих мойте деца когато дойдоха тук и ми стана ужасно болно. Разбрах,че е имало защо да плача когато отидох и ги оставих за пръв път в училище , те не знаеха английски,не знаеха при кого да отидат,въпреки това винаги когато се приберяха в къщи ми казваха:"Мамо,не се притеснявай,добре ни беше днес."А аз дълбоко бях убедена,че не е така.

Съвет за всички който са в чужбина и имат малки деца:
НЕ СИ МЪЧЕТЕ ДЕЦАТА ДА ХОДЯТ ПО ГРАДИНИ И ЯСЛИ ПО ЦЯЛ ДЕН!
Достатачни са 4 часа контакт за да научи езика.
Научете ги на всички навици който имат метните деца иначе ще бъдат дискриминирани!

mnogo si prava no mislia che tova dete ima problem v semeistvoto

Децата се държат много странно в екстремни ситуации, сина ми беше на 5 г. и първия ден на детската градина като отидох да го взема лежеше на пода и учителката каза, че не е мръднал откакто съм го оставила-половин ден. Когато отидох до него ми каза тихо на ухото "мамо, аз се напишках" Горкото дете не видяло къде е тоалетната и не могло да попита...никога няма да го забравя с подгизналите дънки! А преди да тръгне на градина в парковете като се приближеше дете до него той се извръщаше бавничко и разсейващо се на другата страна, все едно не е видял, нямаше сила която да го накара да иде при другите деца, а в същото време ги гледаше отдалече и му беше много мъчно. Обикновено всички тия неща минават и няколко седмици по-късно като понаучат езика всичко си идва на мястото. Според мен на малките деца им е трудно да си обяснят зашо изведнъж не разбират другите, аз обяснявах ли обяснявах какво е друг език, но....

"Май е време да се огледаме реципрочно и с периферното си зрение."
Andrea

i spored men deteto ima poveche problemi v semeistvoto ot kolkoto v gradinata; decata po princip mnogo byrzo se prisposobqvat i ne vijdam nisto chak tolkova losho ako deteto e mynichko da go vodish na detska gradina che dori i po cql den v chujda strana; kak se predpolaga az da naucha deteto si na nomerata na anglichanchetata naprimer? to mnogo po dobre ste go razbere kato obstuva s decata; az koqto idvam ot nqkyde i to na 25 godini kak moga da imam predstava ot detstvoto na decata v angliq?

imam priqtelka ot smesen brak s anglichanin; tq govori na deteto na bylgarski a kogato e s myja si govorqt na angliiski ta tq kazva che deteto e mnogo po primerno kogato e bilo na detska gradina s decata - izrazhodva energiq i si kontaktuva s drugi dechica uchi razni nesta i taka. opredeleno ne e stresirano ot koeto; poznavam i drugo dete koeto e po golemichko i hodi na uchiliste - pada se vyv vtori klas po bylgarskata sistema; ta tova dete e mnogo po dobre s angliiskiq ot roditelite si sled po malko ot godina hodene na uchiliste i te go vikat navsqkyde kydeto se nalaga da im prevejda i ne sym go chula da se oplakva che ne se razbira s decata; samo slusham na kakvi igri sa si igrali; na men tova ne mi zvuchi na izolirano; i systo taka s netyrpenie chaka vremeto za igra v uchiliste i predpochita da si napishe domashnite v kysti ako ima takiva che da ima poveche vreme za igra ...

az opredeleno bih si pratila deteto na detska gradina po kysno; samo mi nastryhva kosata kogato mi razpravqt che darechem ako go ostavish na jena koqto gleda mnogo deca i ako e indiika e mnogo veroqtno da mu davat vse indiiski mandji da qde ... te s tqhnata liuta kuhnq ... hich ne mi se misli kakvi beli moje da si navleche na stomahcheto no tova ste go proverim predi da go poverq deteto na nqkoi da go gleda vse pak

ako ste jivee v angliq po dobre da svikva ot malko
kolkoto poveche mu obqsnqvash kakvi sa drugite i go delish ot tqh tolkova poveche ste se otchujdava spored men i drugite ste go izbqgvat
pone az taka mislq
i az si spomnqm ch ene sym iskala da hodq sutrin na detska gradina a posle ne sym iskala da si trygvam
za vsichko si ima adaptiven period

I want it all and i want it now.

detzata mnogo barzo se adaptirat.
moia priatelka si vze deteto na 5 god. v usa i to tragna tam na detska gradina. prez tzialoto vreme che tzupeshe i otkazvashe da uchi angliiski dokato sled 6m. te go chuli da si govori samo na angl. dokato si igrae. togava se uspokoiha.
tova detentze shte se adaptira.
a otnosno diskriminatziata ot mestnite detza - moje da ima takava v nachaloto ( a poniakoga tia idva poveche ot strana na roditelite) no postepenno s nauchavane na ezika i opoznavane tova izchezva.
pone takav e moiat opit s moite detza.

da taka e.
v takiva situiatzii reagirat spored haraktera si: niakoi moje da se zatvoriat v sebe si, a drugi da stanat po-agresivni, treti da reagirat s palno otrichane na vsichko...
vaznoto e da gi razberem, da im pomognem s kakvoto mojem, da podhodim s mnogo tarpenie pak te neshtata postepenno si se namestvat.

Absoljutno sam syglasen s teb. Dashteria mi tragna na 2 godini i 8 mesetsa na detska gradina v South Africa, kato parvite 2 mesetsa hodeshe po 4 chasa i edinstvenata duma koiato znaeshe na angliiski beshe voda. Beshe mnogo tejko i za nas i za neia, no ot druga strana tova e edinstvenniat nachin da nauchat ezika.

:)))) Не знам, сигурно ми е и на мен изкривена ценностната система, ама много постно ми се вижда този рожден ден само с една торта.
Може би пестеливостта е ценно качество за някои култури, но за широката славянска душа си е чисто и просто стиснатост. Малкият е казал, това което вижда. И е бил прав.

...ne , ne ti e izkrivena...prosto tova idva ot razlikata v kulturite ....tova e sblusuka na kulturite ...

Ot kakvo se mudriyt sramuva, ot tova se ludiyt naduva.

Хм, в колко детски градини, в които са ходили децата ти, директорките са си празнували рожденните дни с децата от детската градина?

Благодаря на всички за отговорите!

Знаете ли...когато гледам Максим сякаш виждам някое българче от махалата ни в България,с неговите разбирания,култура...Тук сякаш децата са други. 90% от децата не стават от масата без разрешение,също толкова отговарят с "Благодаря" веднага щом им се сложи в чинийката храната.Sorry,please and thank you! са най нормалните неща който би чул.Никой не се срамува да си признае истината,каквато и да е тя и никой не съди детето за това защото всички знаем,че децата нямат задни мисли.Счита се за нормално до 3-4 год. децата да се напикават (това за мен беше много странно).До 2-2.6 год. почти всички са с "памперси",като ние в яслата ги учим да ходят до тоалетната,не родителите.


Аз съм на мнение,че щом детето не иска да ходи на градина и не може да се адаптира до седмица максимум две значи не му е мястото там. Имаме един случей при който едно дете на 4-5 год. започна да прави разни маниери с ръцете и ние всички се щокирахме...Същия този малчуган не е искал да ходи на градина,но родителите решават,че нямат друга алтернатива.С времето той свиква,но никога не играе с другите деца т.е. ако всички играят с "Лего",мозайки,пъзали... и за него не остане нищо друго по различно ще отиде да вземе един лист хартия,ще направи фунийка и ще гледа от далече другите от дупката.На двора играчките са ограничени...имаме 5-6 колела, няколко скутера,пързалка...и той не може да намери нищо с което да не прилича на другите,тогава взема няколко листа от храстите и си играе с тях. Никога не сяда да яде на масата с децата,а отива и ляга в някой ъгъл на стаята и започва да хленчи:"Искаааам мамаа!"...може да изяде някоя ябълка ако някоя от нас отиде и му я даде без другите да го виждат т.е. те ядат все още основното ястие.
Детето е еврейче.
По думите на колегите в началото детето е било доста контактно,но винаги когато майка му дойдела да го забира й казвали,че през целия ден е плакал и ...там каквото е правил."Преборил се" с повечето от изискванията на мама по свой си начин който на нея й харесва т.е. тя вече нищо не казва за това ново му поведение.

dobur vupros...

Ot kakvo se mudriyt sramuva, ot tova se ludiyt naduva.

Широките славянски души мълчат ...

Аз си мислех че ширината на душата си личи по това колко даваш, пък то било по това колко ти дават -- като не ти дават достатъчно, имаш право да се оплакваш :)

Ако детето вкъщи чува такива непряко поощряващи го забележки (което според мен е доста вероятно), не се учудвам че се държи така :)

Е, така ще стигнем до националния герой Бай Ганьо, в който всеки от нас може по малко да види от себе си...

Знаеш ли я тази поговорка, че сит на гладен не вярва. Трудно може да възпиташ дете да вярва в нематериалните ценности, ако то е гладно...

Нещо не ги уважавам тези поговорки дето и да ги обърнеш, пак звучат добре. Изглеждат ми много подозрителни -- като фурнаджийски лопати са :)

Примери:

"Гладен на сит не вярва" <-> "Сит на гладен не вярва"

"Не е луд който дава зелника, а който го изяжда" <-> "Не е луд който изяжда зелника, а който го дава"

Иначе може би си права.

Децата ми са ходили в две. В едната празнуваха рождения ден на директорката както си му е реда. Значи два пъти. Другата беше държавна, тази в кваратала и нямаше как да празнуват светлия празник във всички филиали.