Благодаря на всички за отговорите!

Знаете ли...когато гледам Максим сякаш виждам някое българче от махалата ни в България,с неговите разбирания,култура...Тук сякаш децата са други. 90% от децата не стават от масата без разрешение,също толкова отговарят с "Благодаря" веднага щом им се сложи в чинийката храната.Sorry,please and thank you! са най нормалните неща който би чул.Никой не се срамува да си признае истината,каквато и да е тя и никой не съди детето за това защото всички знаем,че децата нямат задни мисли.Счита се за нормално до 3-4 год. децата да се напикават (това за мен беше много странно).До 2-2.6 год. почти всички са с "памперси",като ние в яслата ги учим да ходят до тоалетната,не родителите.


Аз съм на мнение,че щом детето не иска да ходи на градина и не може да се адаптира до седмица максимум две значи не му е мястото там. Имаме един случей при който едно дете на 4-5 год. започна да прави разни маниери с ръцете и ние всички се щокирахме...Същия този малчуган не е искал да ходи на градина,но родителите решават,че нямат друга алтернатива.С времето той свиква,но никога не играе с другите деца т.е. ако всички играят с "Лего",мозайки,пъзали... и за него не остане нищо друго по различно ще отиде да вземе един лист хартия,ще направи фунийка и ще гледа от далече другите от дупката.На двора играчките са ограничени...имаме 5-6 колела, няколко скутера,пързалка...и той не може да намери нищо с което да не прилича на другите,тогава взема няколко листа от храстите и си играе с тях. Никога не сяда да яде на масата с децата,а отива и ляга в някой ъгъл на стаята и започва да хленчи:"Искаааам мамаа!"...може да изяде някоя ябълка ако някоя от нас отиде и му я даде без другите да го виждат т.е. те ядат все още основното ястие.
Детето е еврейче.
По думите на колегите в началото детето е било доста контактно,но винаги когато майка му дойдела да го забира й казвали,че през целия ден е плакал и ...там каквото е правил."Преборил се" с повечето от изискванията на мама по свой си начин който на нея й харесва т.е. тя вече нищо не казва за това ново му поведение.

dobur vupros...

Ot kakvo se mudriyt sramuva, ot tova se ludiyt naduva.

Широките славянски души мълчат ...

Аз си мислех че ширината на душата си личи по това колко даваш, пък то било по това колко ти дават -- като не ти дават достатъчно, имаш право да се оплакваш :)

Ако детето вкъщи чува такива непряко поощряващи го забележки (което според мен е доста вероятно), не се учудвам че се държи така :)

Е, така ще стигнем до националния герой Бай Ганьо, в който всеки от нас може по малко да види от себе си...

Знаеш ли я тази поговорка, че сит на гладен не вярва. Трудно може да възпиташ дете да вярва в нематериалните ценности, ако то е гладно...

Нещо не ги уважавам тези поговорки дето и да ги обърнеш, пак звучат добре. Изглеждат ми много подозрителни -- като фурнаджийски лопати са :)

Примери:

"Гладен на сит не вярва" <-> "Сит на гладен не вярва"

"Не е луд който дава зелника, а който го изяжда" <-> "Не е луд който изяжда зелника, а който го дава"

Иначе може би си права.

Децата ми са ходили в две. В едната празнуваха рождения ден на директорката както си му е реда. Значи два пъти. Другата беше държавна, тази в кваратала и нямаше как да празнуват светлия празник във всички филиали.