Хомосексуализмът си е бил нещо много прието и преди 2000 години на места където Християтнството не е достигнало. На много места, в много държави, Япония да речем, две жени заедно си е нещо съвсем нормално както и два самурая заедно. Мисля, че нататък и сам можеш да прецениш дали хомосексуализмът е нещо лошо, нередно, против природата и тн, или нас така са ни възпитали да вярваме.

Аз съм лесбийка и съм дете на родителите си. Един ден ще бъда майка и ще имам същите проблеми като каката или която и да е друга майка. Както и всички други хомосексуалисти, които познавам - те също са нечии деца и бъдещи родители.

Не разбрах с кое си изказване съм зачеркнала хората??? Само си казах мнението. Мисля, че всеки има право на мнение... Казах, че не мога да ги приема за нормално. Не мога да приема нормалното съществуване на семейства от два еднакви пола и отглеждането на деца, които пък не се различавали от тези от семейства с разнополови родители. Но иначе нямам нищо против тях... Нека си съществуват. Не съм казала Долу хомосексуалистите или нещо от този род. Казах, че не мога да ги приема. Дори не съм казала, че налагам това си мнение на детето си..., така че "не навирам това си слънце на околните". Дъщеря ми е достатъчно голяма, за да разбере сама или по-точно да ИЗБЕРЕ сама каква да бъде... И аз ще я подкрепям при всяко едно положение. Май, вие поддръжниците на хомосексулизма, гледате по-едностранно на нещата и сте по-склонни да нападате?...

С кое си изказване съм нападнала хетеросексуалните? Не деля хората на сексулни предпочитания. Тесногръдието е стряскащо във всяко едно отношение, не само по конкретната тема.

Поздрави!

Апропо - "поддръжници на хомосексуализма"?!. Хомосексуализмът не е културно течение, политическа партия, движение, секта. Бога ми - едва ли се нуждае от "поддръжници", за да съществува.:))) И не е въпрос на ИЗБОР, а на природа и сексуално усещане, нещо неосъзнато.
Ако детето ти е хомосексуално, мнението ти няма да го промени.
Сексуалната просвета в БГ е явно на крайно ниско ниво.
Един съвет от мен - образовай се.

Истината и само истината - както я чувстваш ти - това е моя съвет. Детето ти ще оцени това, че си откровена с него, че му показваш доверие да споделиш и такива неща...
Друг е въпросът дали по телевизията трябва да дават филми и предавания с такава насоченост ( за конкретното шоу незнам, но по би-ти-ви започнаха да дават български сериал в 12ч. по обяд, с пъшкане и коментари по отношение на потентността на партньорите и т.н.).
А моето скромно мнение за "ненормалността" на хомосексуалните - откъде накъде АЗ ще съдя някой - стига да не пречи на останалите ( съгласете се, че много "нормални" се държат доста гадно с децата си - за мен те са "ненормалните).
Поздрави на всички участници

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На младини не наблягах особено на образованието си, но има някои неща, които съм запомнила :)))
Едно от тях е закон от физиката: на всяко действие има равно по сила противодействие.

Ако години наред хомосексуалността е била обявявана "извън закона", сега, когато е "в" - нормално е хомосексуалните хора да я заявяват на висок глас.
Ако има мнения в стил "хомосексуалните - под ножа!" (макар и евфемистично изказани) - нормално е хомосексуалните на свой ред да се изказват крайно негативно по адрес на "правите".

Въпросът по-скоро е в това, че не сме научени - и, съответно, не знаем как да учим децата си - да виждаме в другите предимно ЧОВЕКА, а не ходещи сексуални ориентации...

Тук е моментът да вметна, че в клуб "Ева и Ева" твърде често влизат някои, само за да напсуват лесбийките. От гледна точка на споменатия закон на физиката - това е действие, което си проси противодействието.

Поздрав!

Jus primae noctis

Редактирано от geminiled на 25.02.03 00:08.

Не обяснявай "тази" любов... обясни любовта.
Хората се обичат - това е ОК.
Хората се мразят - това не е ОК.

И че всеки има правото да обича, когото обича.

Jus primae noctis

Първо прочети малко повече по конфликта. Върховния съд се е произнесал за квотите -те са неконституционни. Никъде в Мишиганския университет не се ползват квоти. По правило цветът на кожата е само един от факторите и много от университетите си имат вътрешни правила, които казват, че под определен успех, не приемат никого, независимо от цвета на кожата.

Спорът е дали може желанието да има хора от различен етнически произход в университет да е един от водещите принципи в приема на студенти (whether ethnic diversity is a compelling interest in the admission process, за тези, които знаят английски и биха имали по-добър превод).

В България отдавна има квоти -- момчета/момичета, наборници/отслужили и т.н.

Това не ми е визитна картичка...нито преценям хората по това. Сметнах за редно да напиша мнението си, все пак тук всеки се включва когато реши и никой не му дири сметка защо е писал. Първо-и да нямах такава ориентация, пак щях да напиша същите неща. Втро-не ми е визитна картичка, защото първите ми думи не са "Аз съм еди каква си..", а си казвам името, нали така :)

Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа.

Съжалявам, че зачеквам пак старата тема, но мисля че имам добро основание.

Аз нямам дете; дали ще имам сигурно само някой там горе знае. Но знам едно: бил съм дете. Възпитавали са ме грижовни родители, които обичам безкрайно и на които едва ли някога ще мога да се отплатя. И имам много съкровени спомени за това как съм се чувствал през израстването си. И също съм гледал телевизия с родителите си.

Та, искам да ви дам гледната точка на детето, което съм бил. И на човека, ,в който съм се превърнал.

Темата за секса пред мен изобщо не е била засягана. Отчитам това като сериозен пропуск във възпитанието ми. Когато не казвате нищо по толкова важен въпрос на детето си, залагате му сериозен капан. То ще научи нещата в крайна сметка, но господ знае от какъв източник. Бъдете добър източник, доколкото можете, нбе оставяйте това на случайността. Познавам случай, в който майката се сетила да попита дъщеря си дали има мензис когато девойката била вече на 16 години. И това никак не е смешно.

Родителите ми винаги са пушили. Много. И пушат. Изказвали са са многократно неодобрението си за пушенето. По една или другуа причина нито аз, нито брат ми пушим, нито смятаме да пропушваме.

Когато детето е малко, това не значи че е безполово. Някой ден то ще има някаква сексуална ориенация. Идиотско е да се говори, че, видите ли, бебето е невинно, как така в един момент е станало хомосексуално. Няма да цитирам какво казват учените по причините защо в края на краищата поведението на някои хора става би- или хомосексуално. Вие ще го поставите под съмнение. Има научни статии и книжки, който се интересува сериозно -- да потърси сам(а).

Това което сте казали на дъщеря си -- "то не е наистина", е просто бягане от отговорност. Моите родители също са бягали от отговорност по отношение на секса изобщо. Тя вижда нещо неизвестно, непознато, а вие и трясвате кепенеца отстрани. По този начин възпиптавате дете в саксия. Не го стимулирате да мисли. Правилният отговор според мене е -- "В много редки случаи някои хора се влюбват в другуи от своя пол. Това им създава много проблеми". Това е спокойната оценка на нещата.

Категорично съм против заклеймяването на такива хора. Тофава с лека ръка затваряте пътя на детето си към вас, ако то някой ден се окаже хомо или бисексуално.

Уверявам ви, че възпитанието в никакъв случай не ви гарантира че дали детето ви ще е хомосексуално или бисексуално. Това е извън вашия контрол. Както са извън вашия контрол цвета на очите му или изборът му на съпруга когато порасне. Не казвам, че сексуалността се определя от гените. Това не е твърдо установено, но въпреки всички излседвания които са правени не могат да се отделят (засега) двата фактора (по рождение или под влияние на средата). Просто не могат. Дали някога ще могат е божа работа.

Глупаво е да обвинявате гейове за това че правели от сексуалността си мода. Вижте Мариус например. Човекът си работи, трудът му е уважаван и ценен от най-различни типове хора. Ами знаете ли, един убиец имал руси коси. Дай да затворим всички русокоси хора в затвора, щото да предотрватим убийствата.

Категорично съм против че детето трябва да бъде приучвано да отхвърля различията. Крайно глупаво. Вие какво? Създавате нацисти? расисти? християнски и ислямски фанатици? Разнообразието е изключително важно за вида. И как ще научите детет си така да мисли с широк размах? Да намира нестандартни решения? Да живее наистоина, а не в саксия?

Всичките страхове и притеснения, които съм изживял при израстването си, било защото са премълчавали за секса изобщо, или защото са говорели с отвращение за хомосексуалните -- спестете ми ги. Майка ми беше на косъм от това да изгуби контакта с мен. Тя намери смелост да ме погледне в очите и да остане близо до мен.

Не прекалявайте с калъпа, водете ме, но не убивайте съзидателното в мен. Всичко останало добро, което родителите ми са ми дали ми е помогнало да се преборя и сам в областта, в която са ме възпитали слабо. Търсете баланса във възпитанието. Дори и да пропуснете нещо и да нямате време да ги преведете през всичко, научете детето да намира пътя. А пътят на страха от различното и безогледното му отрицание е пагубен.

Имали са пропуски, но останалото което са ми дали -- научили са ме да ловя риба.

Научете децата си да ловят риба. Недейте само да им я носите сготвена. Така ще им покажете света.

Неивестното може ( и трябва) да се спестява, но само с много внимателна мярка, която силно зависи от възрастта. Ако сте излъгали 6 годишната си дъщеря или сте избагали от отговорност, може би когато стане на 12-13 вече трябва да сте намерили повод да и кажете истината.

Не бягайте от страховете си, ще ви се качат на гърба. А да не ви казвам какво ще направят на децата ви...