Отново сме във фазата на тоталното отрицание, но този път сме доста порастнали и сме якички, за да се бием пък и доста сме нахитряли за да се лъжем както преди десет години.
Та да си споделя болката, де.
Тийнейджърът на всяко нещо отговаря с категорично "Не", независимо дали става въпрос за изхвърляне на боклук, учене, ресане, подреждане.
Онзи ден си направих лек експеримент, като със същата интонация и изражение, с която му казвах какво да прави и той отговаряше- няма, му казах "А да ти дам пет лева да си ги харчиш, както ти е кеф!" Веднага изстреля едно "не искам", но после се засмя и естествено, се съгласи веднага.
Вярно, сега е възрастта не неговото преминаване от детство във възрастен човек, трудно му е да се справя сам със себе си, преоценява всичко, което го заобикаля, ама пък от друга страна да го оставим ли да ни се качи на главата?
Къде според вас е мярката и вярната граница на зачитане на неговото достойнство и желание за самостоятелност и поставяне на изисквания?
Ако се съобразим изцяло с неговите желания, едва ли крайният ефект ще е в полза на отговорността, ако налагаме изискванията си ще го травмираме и после психоаналитиците ще има какво да изравят, евентуално де.
Наистина ще ви бъда благодарна за мненията ви.

               

             
             
             Съдържаниет е скрито
             
Влезте за да го видите 

Като ми дойде времето, сигурно и аз ще пробвам с хумор, когато става - за друго не се сещам. Патилите да кажат.

Ами само за днес дозата е следната :
-Няма да изхвърля боклука;
-Няма да си прибера якето;
-Нямате ли си друга работа та да ви купувам зеле;
-Няма да ти стана от компютъра;
-Два лева не са ми хич много;
-Няма да ми стигнат два сандвича ами прави още два;
-На който съм звънял, съм звънял, имам си личен живот.
-Не съм разхвърлил само аз та да подреждам;
-Стига си викала, ма, ти си келешка.

               

             
             
             Съдържаниет е скрито
             
Влезте за да го видите 

Моят опит не е от позицията на родител. Част от хората, с които работя са от тази възрастова група. Какво да ти кажа, понеже си ги познавам от съвсем мънички, бяха едни сладки, милички, любознателни, сега направо не мога да позная някои от тях! Единственият начин да се оправя с тях е като им отвръщам със същото. Каквото направят те, аз правя същото или подобно.
Много действа. Просто много бързо се орегулират отношенията и после не се налага толкова често да се имитираме едни друг.

Той е придобил маниера да разговаря с жестовете на Мишо Шамара, е аз ли така да размахвам ръце като говоря с него?

               

             
             
             Съдържаниет е скрито
             
Влезте за да го видите 

Абе упорит като магаре тийнейджър е едно от най-ужасните неща, които могьт да се случьт на един родител:) Съдя и по себе си от гледна точка на подрастващото магаре:))) Днес например имах солиден скандал с майка ми, само защото не исках да си облека яке, а само блуза и горнище...Ами тъпо е, все пак такава караница не е типична за дете на 15 години:)Та майка ми заяви, че няма да излизам с нея, аз и казах че ще изляза сама и почнах да зяпам ТВ....след 5 мин. тя вика: Айде де що не се обличаш и пак излязохме двете, само дето пак стана на мойто:) Иначе в повечето случаи се разбираме....ще се справите и вие някак си не знам:)))) Няма къде да ходите, но въпросът е как...

тема за караници - да не ходи гол по улиците моя седмокласник!Как пък все му е топло бе!!??
И кат ги смъкне тия гащи...иде ми да го удуша някой път! После си казвам - ееееййй я чакай! Забрави ли как баща ти ти наряза ластичните дънки?! А разправиите за късите поли??!!
Не съм забравила.
Това да му е проблема!

Благодаря ти. В общи линиисе опитвам да въздействам с позитивно и добро отношение, но понякога и мен ме хващат нервите. От скандали и пререкания просто няма полза.
И друго, смяташ ли че е нормално едно дете, особено момче да няма никакви проблеми с тийн възрастта, да бъде кротко, изпълнително и без никакви сътресения да порастне и възприеме обкръжаващата действителност?
Питам заради моя приятелка, която каза че не е имала никакви проблеми със сина си, сега в девети клас. Не е ли именно отрицанието това, което довежда до приемане. Така наготово без да търсиш собствени пътища да приемаш готови правила. Бе видя ми се странно.
От мои наблюдения знам, че преклено добрите, кротки и изпълнителни деца после създват много големи проблеми, много повече от палавите, непокорните и буйните.

               

             
             
             Съдържаниет е скрито
             
Влезте за да го видите 

Пробвала съм да бъда и аз като "вятърна мелница" , но те започват да ми се смеят. Ефекта от "ъъ-ъ айде това, ъ-ъ-ъ айде онова" при мен е никакъв". Става малко шоу , кето после е сигурно тема на разговор между тях.

Вашите термо -релета съм рабрала отдавна, че са развалени и за това при нас това изобщо не е тема на разговор. Защото, когато е горещо сме облечени, като за ски и обратно. Мисля, че ще изчакам времето, когато и те ще имат деца и от някъде ще наблюдавам как те ще възпитават и тайничко ще се кефя, ако им се прилагат подобни методи.