... i to povecheto skandlali sa za nas (az i brat mi). tova stava pochti vsiaka vecher, vednuj po-malko, drug put poveche se karat. no vajnoto e che se karat i na drugia den me e sram da izleza navun s priateli (susedi)!!! te dori iskaha da serazvedat, no nie (pak az i brat mi) kazahme che ne iskame. spored men niama da mojem da jiveem razdeleni. kakvo mislite, triabva li da se razvedat ili ako ne kakvo da napravim s brat mi za da predotvratim karanicite???

Крайния резултат на 1 връзка,в която двама души са като едно цяло,е двама получовеци

Казваш, че родителите ти се карат заради теб и брат ти.... Ами, може би не е лошо ти и брат ти да опитате НАИСТИНА да правите това, което се очаква от вас, поне да няма повод вашите да се обвиняват взаимно като неуспели родители. Само предложение!

v kakvo tochno se obvinjavat i za kakvo sa karanizite?
samo ne se chuvstvaite vinovni za tova zashtoto ne ste!!!!!!

доколкото разбирам, родителите се карат по между си, не на децата. значи не децата са виновни... не мисля, че когато и да било децата може да са виновни за разпадането на връзка или семейство. струва ми се, че тези родители не разбират или не искат да засягат истинските си проблеми и затова са избрали темата за децата за тема за скандалите си. в никакъв случай не смятайте нито ти, нито брат ти себе си за виновни! единственото, което ми хрумва, поне при мен би работило, е ако поне с единия от родителите си имаш близка връзка, да обсъдиш с него колко ти е неприятно и обидно това положение.

Хм, явно поситнгът ми е останал неразбран, като го прочетох и аз се позамислих над казаното от самата мен.

Не искам да си мислиш, че вие сте причината за скандалите и да се чувствате виновни. Може би нямам достатъчно детайли от пъзъла, за да направя по-конкретна преценка на състоянието на нещта в семейството ти. Много е неприятно, когато децата са в центъра на скандалите. Може би е по-добре да се опиташ да поговориш с родителите си (когато са в насторение) за това как се чувствате с брат ти и да ги попиташ защо се карат заради вас. Може пък и да не е толкова страшно положението....

И помни, че родителите са просто обикновени хора, и те имат проблеми....

Не от любопитство, но какви са по-конкретните обвинения в скандалите?

Човек не избира родителите си, НО... Но не е длъжен да търпи униженията, които му причиняват. Кажете го това на родителите си директно, това, че са длъжни да пазят вашето достойнство. Повтаряйте им го винаги, когато започват караницата, изисквайте от тях да пазят тишина...Вие също пазете тяхното достойнство, доколкото го имат. За развода - там не бива да се намесвате, те да си решават. След като 15 години (на толкова си, нали?) не им е стигнало време да приемат единни методи на възпитание и отношение към децата си, какво да говрим...Имала съм такъв баща,който псуваше гръмогласно, колеше и бесеше, но вкъщи, а навън - тих и примерен като мушица... Освен комплекси и срам от това положение, наследих и силна воля да взема живота си в ръце, колкото може по-скоро. Имах много силна мотивация при това ми положение. Познавам такива родители, развели се точно защото нямат еднакви принципи за възпитанието на децата си. Много интелигентни, много тихо семейство бяха и за околните може би идеално...Познавам и такива родители, които също имат разминавания в тези принципи, но не се развеждат, най-вече по финансови причини. Този модел на поведение е вреден най-вече за вас, децата, и ако можеш "бягай" от вредното му влияние, с музика, със спорт, със скейтове, ролери, с хоби, със занимания с компютри, въобще каквото там те интерсува... И следвай целите си, за да станеш самостоятелен, колкото може по-скоро след 18 г. и независим от вредното влияние на семейството.

da, i az sum ostanal na tova mnenie che ne iskat da zasiagat istinskite problemi a bukvalno se opravdavat s nas. no vupreki tova az gi obicham i to ednakvo! mersi mnogo zasaveta, shte se opitam da go izpolzvam!

Крайния резултат на 1 връзка,в която двама души са като едно цяло,е двама получовеци

az znam che ne sme vinovni nie i tochno za tova me eiad che me vkliuchvat v karanicite si. mi po-konkretno .... che edinia e po-dobur roditel, drugia ne moje da se griji dobre za nas... i vse takiva tupi neshta.
emi kato imat i te problemi da si gi reshavat, nie ne sme im problema... kvo iskat togava??!!
ne ot liubopitstvo no kolko ste/si goliama? prosto za da znam do kolko saveta shte e silen, ako me razbirash... no karai. tova niama znachebie sega!

Крайния резултат на 1 връзка,в която двама души са като едно цяло,е двама получовеци

Редактирано от bobby2 на 20.11.02 14:48.

az sum na 15 ma brat mi e na 18, taka che 18 a ne 15 godini ne sa im stignali... slava Bogu moia bashta ne e takuv, i se nadiavam da ne stignem do tam. kolkoto o "biaganeto", az prosto kogato pochnat da se karat izlizam s kucheto za 30-tina minuti i kat se vurna veche sa spriali no e niakakva takava, najejena obstanovka. az dori zaradi tiah propushih i izpushvam po 1 po 2 navun. tova e edinstvenoto hubavo neshto koeto e stanalo v sledstvie na karanicite. neznam zashto ama mi haresaha cigarite. i sega pone shte si imam opravdanie, ako razberat che pusha, te sa si vinovni.

Крайния резултат на 1 връзка,в която двама души са като едно цяло,е двама получовеци

Да, родителите понякога сме като деца и трябва някой да ни"отвори" очите. Слава Богу, че баща ти не е като "моя случай". Защо не си поговориш с него, може пък и да те разбере? Ако им направиш забележка, когато започват да се карат, може дори да останат много очудени... Имам си един много лош навик, да повишавам тона си без да се усетя, особено когато много ме вълнува темата. И така, един ден, едното ми момче беше на около 5 години, когато ми направи забележка, че не е възпитано да се говори с висок глас - така ги учили в детската градина. Направо стоях като "гръмната", но имаше защо. Оттогава много се старая да се сдържам и често си спомням за случката.

Много е добре, че имаш верно приятелче, куче. Разбирам те, защото и ние имаме такъв домашен любимец талисман. Но... Виж, това за пушенето е твой избор и не търси оправдание в нажежената обстановка. И това си е причина, но ти си разумен млад човек, който може да взима самостоятелни решения с или без подкрепата на родителите ти. Не е случайно, че законите у нас тълкуват децата във възрастта между 14 и 18 години като непълнолетни, но не и малолетни. С една дума вие имате право на избор, но със съгласието (не насилието) на родителите си. Утре ще взимаш и други решения, за които е хубаво да поемаш своята част от отговорността си.

Сега да не ти чета "конско", но пушенето е вредно, както и да го погледнеш. Аз не пуша. И тогава не пропуших, защото активно спортувах. Но истинската причина беше, че не желаех да завися от още нещо. Достатъчно ми беше, че бях финансово зависима от баща си. Някой ден, като си реша всичките проблеми в живота, ще пуша за удоволствие, само марков тютюн, може би пурети. До тогава има време... Защо да не си дадеш и ти отсрочка до времето, когато ще пушиш за удоволствие, а не от яд?