Kolko chesto im kupuvate igrachki, vednaj na ...? Pravite li nyakakvi ogranicheniya za da ne gi razglezite, ako nyamate osnovatelna prichina, naprimer igrachkata e pod dolar. Izchakvate li nyakakva po-razumna vazrast za obyasneniya, che e skapo ili izmislyate drugo obyasnenie? Nesto naposledak se zamislyam za tova.

Ами понятието " играчка" е много широко. Примерно:
1.Ако става дума за играчки в пакетчета със снакс или кроасани или някакви лепенки и дъвки - поне3 пъти седмично
2.Шоколадови яйца - до 2 пъти месечно, като гледам да не е без повод, но бабите го разглезват...
3. фулмастери, книжки, кубчета, пластелин и някой дреболии до 10 лева - веднъж на 1месец най-често, след предварителна заявка от детето и някаква мотивация
4. Играчки над 10 - 50 лева - за празници или ако играчката си струва сама по себе си и ще му помогне да развие някое умение или да реши някакъв проблем в растежа му - веднъж на 3 месеца, по повод някакъв празник.
4. Играчки над 50-100лева купувам почти само по моя инициатива, защото мисля че ще са полезни на детето. То самото никога не ми е искало много скъпи играчки...за него по-важно е аз да си играя с него...
Важното е да знае че играчката е някаква ценност, за да не я захвърля след 5 минути, а и за да не я иска само като каприз. Но за да разбере тази ценност трябва първо да порастне за да разбира цената на парите / 4-6 год/ и родителите да покадват ,че ценят играчките му, а не ги набутват в някой кашон под леглото изпочупени, а и самите родители си играят от време на време с тях...
Е, при всеки е различно.

Qui scribit, bis legit.

В нашето семейство много държим на традицията с подаръците, които изразяват най-вече отношение към човека, за когото са. Още от детската градина синовете ми бяха научени там (заслугите не са мои) да правят малки подаръчета-картички, хартиени фигурки за майката и да си разменят по-късно в училище подобни за края на учебната година . Играчката се получава на празник, който може да е общоизвестен или личен за детето (както рожден/имен ден, така и някакво събитие/постижение в живота му, напр. прохождане, проговаряне, прописване и първото четене, научаването на нещо ново, добри постижения в някакво спортно състезание, добра постъпка към приятелче, признаване на грешки и т.н....) Ограничения правя, заради принципа това да остане празник. А също искам децата ми да имат активно отношение към семейния бюджет и когато си пожелаят по-скъпа играчка, от колкото позволява семейния бюджет, тогава винаги съм се опитвала да им обясня защо не мога да им подаря. Или това не може да направи Дядо Коледа, когато вярваха в него...или още вярват. Забелязвам, че по-големият ми син си спестява от джобните и за някой празник купува поредната PC игра, последната мания, която ги владее. А малкият спестява от рестото при пазаруване и купува бонбони, шоколадчета, дъвки и винаги първо черпи батко си

Моите са още много малки и аз непрекъснато купувам играчки. Никога не става въпрос дали са скъпи или евтини, защото те нямат представа за парите. Но аз не взимам предвид цената на играчката, която купувам без повод. Ако смятам, че е подходяща или на мен ми хареса я взимам просто ей така, без оглед на цена и повод. Но това е защото моите са много малки. Единия на 2, другата на 4. Играчки все още се купуват в огромни количества. А играчки над 80-100 лева се купуват само с повод. Дъщеря ми започва вече да се опитва да осмисля нещата и се стремя да намаля безпричинните подаръци, защото усещам, че става претенциозна и разглезена. Но пък от друга страна аз самата непрекъснато си измислям поводи за разни подаръци. Та пак същото се получава. И затова непрекъснато спорим с баща им.
Сега например харесах една количка за кукли за 90 лв. и съм решила да я купя и прибера, за да е един от подаръците й за Коледа. Миналата година едва ли щях да чакам 3 месеца, за да й я подаря.
Лошото при мен е, че аз подбирам играчките. Не разрешавам да избират сами. Има играчки, които и без пари да им ги дават, няма да ги взема и хич не ме интересува, че детето я харесва или иска. Ако аз реша, че играчката е неподходяща, грозна, развива някакви - според мен - отрицателни нагласи или формира лош вкус съм непреклонна. А не съм убедена, че съм права. Но така правя. Куклите "Барби" например са ми в черния списък за вечни времена. Сигурно света трябва да се обърне, за да влезе кукла "Барби" в къщи. Сега има за момчетата едни кукли-войници също отвратителни. Гледам момченцата си играят с тях с удоволствие, но моя син определено няма да го огрее .

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

Brois li knijkite, plastelincheta ( ili nesto drugo podobno, tvoite maj sa golyami za plastelinceta) za podarachi?

Ne mislis li, che chestoto kupuvane na drebni nesta gi uchi da mislyat, che podaracite sa nesto obiknovenno. Pri nas e sastoto zatova zapochnah tazi tema.

E, tvoeto saobstenie e mnogo uspokoyavasto i moyat e malak. I az kato vidyah za parvi pat Barbi ne ya haresah, no te imat takiva hubavi kasti, garderobi, bebeta. Vijdam gi, kogato sluchajno obarkam standavete.

Moze pwk da si promenish mnenieto za "Barbi". nyamash predstava az kolko gi mrazya! Uspyah da ustiskam, dokato dwshterya mi stana na 6 -7god, no kato vidyah kak ocite i izticat po tyah se predadoh.

но дъщеря ми е на 8 и е във фазата на колекциониране - дребните играчки / покемони, разни джунджурии за кукли Барби, дъвки или сувенири, свързани с Хари Потър тя събира , а после си ги разменя със съученички и тези евтини играчки стават много по-голям повод за общуване и игри, отколкото по -скъпите, и по-ценни, според мен играчки.
На въпрос какво иска за Нова година / или РД/, като най-голям подарък, тя обикновено отговаря, нещо от рода - книжка за животните, албум със картички на Хари Потър или пръскащи флумастри. Няма големи мечти....не знам защо е така...

Qui scribit, bis legit.

Да. Напр. по повод края на учебната година на големия син (11 г.) му подарих "Властелинът на пръстените", за която ме врънкаше през цялата учебна година, а на малкия касета на любима рап група. Вярно е, че докато са по-малки трудно се устоява на детските желания, но при майка си моите деца са получавали отказ дори за кроасани, бони-бон, кока-кола...какво да се прави, трудни времена бяха и трябваше отрано да научат 2 и 200.