Знам, че е досадно като се пействат готови текстове, но това по-долу ми се стори интересно като една от "вечните" клубни теми:

Всяко четвърто дете у нас, или 21 % от родените, е от извънбрачни партньори - съобщи председателката на новоучреденото сдружение "Анима Матрис" Светлана Дойчинска. За сравнение, през 80-те години извънбрачно е било всяко 10-то.
Според преброяването през 2001 г., 296 401 българи отглеждат децата си сами, като 53 388 или 4 % от тях, са мъже. Трябва да създадем обективни предпоставки за законова база в защита на тези деца и родителите им, смята Дойчинова.

Според д-р Румяна Модева, председател на движение "Жени и майки против насилието", проблемът е изцяло на обществото и държавата. Според проучването на движението в пет областни града в страната, голяма част от работодателите карали жените да подписват договор, че няма да се омъжват и раждат деца във времето, в което са наети. В противен случай или не ги назначават на работа, или ако им се случи, ги уволняват, без да поемат ангажименти към тях, сподели д-р Модева.

Лекарите пък масово израждали децата с цезарово сечение, без значение дали родилката е физически здрава и без належаща нужда. Така било по-лесно, пък и операцията носела добри доходи на специалистите. Този тип раждане обаче води до последици както за майката, така и за детето, категорична е специалистката.

Много производители на бебешка храна не се съобразяват със световните резолюции и стандарти, заяви пред д-р Модева. Фирмите предлагали стоките си без етикет на български, понеже руският, на който са преведени съставките, бил разбираем. Това е нарушаване на издадената от Министерството на здравеопазването наредба за етикирането на продуктите.

Нарушават се и други нормативни бази. Например забраната за използване на бебета в пряка реклама на продукти...

Nqkoj zapitva li se kolko sa decata u nas?
Bylgarchetata?
Imam chuvstvoto, che jiveq v edin svqt ot pensioneri...

Родителството е най-отговорната длъжност в нашия живот. За това преди да пристъпим към решението дали да имаме или да нямаме деца е редно да преценим дали сме способни да ги отгледаме и дали имаме желанието да се откажем от себе си и да им се отдадем изцяло. Защото децата се нуждаят от нас, изцяло и безрезервно и усещат и най-малкия фалш и лицемерие.

Родителството е НАША СОБСТВЕНА отговорност! Крайно време е да разберем, че държавата не отглежда личности, а индивиди, които са удобни за използване - работна ръка, гласоподаватели, и т.н....според конюнктурата и според тенденцията. На кой каквото му трябва. Поради тази причина са и всичките проблеми в образователната система в момента, защото няма ясна тенденция точно какъв продукт да се произведе.

За съжаление и родителите на сегашните деца са били програмирани според нуждите, поради което малцина осъзнават ясната си функция, а единици от малцината решават да променят нещо и застават на позиции, които в много случаи са коренно различни от общоприетите норми и се считат за крайно радикални, фундаментални и неприложими и обществото реагира много остро срещу тях. Справка - отношението срещу консервативните мнения в този форум.

Най-лесно е да се движим по течението и за това търсим най-лесния начин - държавата са се занимава с нашите проблеми; тя да ни осигурява всичко необходимо за нашите деца - сиропиталища, изтрезвителни, клиники за наркомани, затвори. Защото ако не заемем функцията, която ни е определена като родител и възпитател на собствените ни деца, те неминуемо ще се нуждаят от някоя от гореспоменатите институции.

Престъпленията срещу децата се извършват от собствените им родители!

Права си.
Ама ти верно ли си от Гинци?

Прав/а си дотолкова, доколкото - както обаче всички знаем - родителството е отговорност и не е заместимо от друг (особено от държавата). Но колкото и да констатираме общоизвестни истини, кел файда - дори не е интересно.

Радикалните мнения винаги имат място, роля и значение, тъй като именно те развиват общественото мнение. И толкоз, обаче. Властта на демоса трудно допуска да бъде заменена от власт на идеята (идеологията), тъй като демосът доста се е напатил от това исторически. Да речем, образованието - аз като си знам, че работата е резултат на глобализацията (тъпо е да допуснеш българче да е по-умно от американче... ако пък се случи - да става американче бе!) - дай сега да се откажем от глобализация, да затворим границите и да разстреляме US-агентите в парламента? Това са крайностите, идващи от радикализма - до които се стига, ако конформизмът ги допусне (в главите на депутатите, особено). Доста радикални напр. са идеите на някои църкви (10% от месечния си доход го даваш на тях) - ето идеален вариант за данъчно облагане: свързан е с личната вяра и никой от тях и не помисля да укрие доход...

Както и да е, темата обаче е доста по-тясна: законова защита на самотен родител, или въобще на родителя - особено жената, от гледна точка на интереса на бизнеса. За това става дума, защото: ако оставиш нещата на "лична отговорност" - чети какво иска от тебе в личен договор работодателят. Работодателят също постъпва отговорно: грижи се за интереса на другите си служители, да речем.

Значи, по-скоро говорим за (философско ?) противоречие на интереси, което е далече над възможностите на отделния родител: личен - групов - обществен интерес.

Гледай сега, аз съм от Гинци и от философия не разбирам, но знам със сигурност, че в Америка например майките ползват платен 6(шест) СЕДМИЧЕН отпуск, и то след раждането, след което се връщат на работа, или решават да си останат в къщи и да си гледат децата(което е в интерес на децата и против интересите на кариерата на майката). Европа е по-либерална в това отношение, но и за това си плащат солено с високите данъци.

Що се отнася до констатацията, явно много родители не прилагат тази констатация на дело. Виж, прав си, че само от празни приказки файда нема. Но все пак все някой трябва да започне да образова родителското поколение за функцията му и не само това, но да започне да дава практически съвети за осъществяването на тези функции.

Що се отнася за глобализацията, то е ясно, че всичко натам върви и светът се превърна в едно голямо село, но това не означава че трябва да глобализираме и профанизма.

Не разбрах от къде ти хрумна да пишеш за десятъка, и по какъв повод, но и по този въпрос искам да ти кажа, че никоя църква не изисква копие от фиша за заплатата ти: даваш, колкото ти е по сърце, защото Бог обича този, който дава с драго сърце.

Що се отнася до законовата защита за самотните родители: нека помислим и по въпроса за самотните родители. Изключвам случаите, при които се касае за смърт на родител, но за факта, че всяко трето дете в Бг, се ражда ИЗВЪНБРАЧНО, т.е. родено в семейство с един родител. Това чия вина е, и трябва ли обществото да носи последствията от глупостта на някой. Ако не можеш да гледаш деца, НЕ РАЖДАЙ. Ако прибавим към това и числото на абортите, които по своята същност са УБИЙСТВО НА ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО, картината става много тегава. И нека да поразсъждаваме над въпроса за разводите и коя е причината всеки втори брак да се разтрогва, много често в първите няколко години??? Още една тема за размисъл - дали осъзнаваме каква е разликата между любов и лъст? И дали в това не се крие и разковничето за повечето разводи?

Що се отнася до това дали работодателите имат право да поставят условия при наемането на служителки, това е вече въпрос, който наистина изисква законова разпоредба, тъй като става въпрос за ограничаване на свободите на индивида.

Та това ми беше на сърцето.

Когато една жена стане майка, тя престава да е жена така ли става.. що за идиотска организация. Това ми прилича изцяло на Southpark : Bigger, Longer and Uncut. Там беше Mothers Against Canada.. Същата история.
Аз не виждам нищо лошо в това, че има извънбрачни деца, стига родители им да живеят заедно.

Apparition of a poltergeist
Blessed with heart
But is cold as ice and broken twice

Най-женското в една жена е майчинството. Останалото е само допълнение към функциите й в живота. Ролята на майката е омаловажена и понизена до статут на прислужница от съвременните философии, поради което жените вече се срамуват да бъдат майки. Е, родилки могат да бъдат, но за да бъдат истински майки не им достига образование, а и да не говорим, че майчинството е най-трудната професия на света, 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. И нека да чуем мнението на майките, които работят, и колко са спокойни за децата си, докато са на работа! Колко са жените, които могат да си позволят да наемат висококвалифицирани детегледачки, които да се грижат за децата им? И дали децата се нуждаят само от храна, облекло и играчки?

По отношение на извънбрачните деца: децата не са виновни, че се раждат, родителите им са безотговорни. Колко са тези деца, които живеят с двамата родители? Защото статиситките сочат съвсем друго. Може би за това държавата изнемогва с отглеждането им, което съответно идва от моя и твоя джоб. А щом като нещо ме засяга финансово, мисля че имам правото да си дам мнението по въпроса.

Не съм от Гинци, но ми подхожда на името и нрава.

Как коментираш радикализма с отпуска по майчинство, си е твой проблем. Ясно е, че не си ме разбрал хич нито за глобализацията (беше закачка за образованието, ако помниш), нито за десятъка (при мен беше част от аргумент против радикализма, идеологиите и пр. мои щуротии). Както и да е.

Искам обаче, тъй като е по-близо до темичката, да се обясниш: майките (в САЩ или Европа, няма значение) лошо ли правят, че ползват отпуск и др. неща, или това е добре; щото по-надолу в постинга си пишеш "трябва ли обществото да носи последствията..." - кое от двете е твоята позиция?