Неотменна част от детството и една от най-приятните за спомняне.
Един от най-ярките ми спомени е един зноен летен следобед, когато с брат ми решихме да напием петела за да го видим какво ще прави. Петелът, обаче, отказа да яде напоения с ракия хляб и затова решихме да преминем през по-директни методи за впиянчаването му- като му наливаме ракия през човката.
По време на операцията пристигна разлютената баба и ние като топки отхвърчахме през оградата. Бягайки на зиг-заг из кукурузената нива чувахме крясъците й. После не се прибрахме до късно, защото ни беше страх, че петелът е сдал. Но не беше, жив и здрав и все така зъл.

uha-aa
I az imam edna istoriq s petel...
Sysedite imaha ot onezi malkite, dekorativnite kokoshchici, deto im vikat djinki.
Az mnogo iskah takiva i predprieh syotvetnite merki - otkachih ogradata, t.e. telenata mreja mejdu dvorovete, v ygyla, deto beshe vyrzana s tel. Bila sym na 6-7 god. Za da e sigurna akciqta, razpilqh carevica da syblaznq djinkite.
Te obache dylgo vreme ne vlqzoha u nas i az se zaigrah s drugo i syvesm zabravih. Po edno vreme se stresnah - dqdo mi vikashe neshto - a to - petleto vlqzlo, i trygnalo po carevichnata pytechka, a kokoshkite - sled nego...
Posle kolko mi obqsnqvaha posledicite (moralni i materialni) ot postypkata mi...
Po-dobre da me bqha naplqskali...

Защо за собствените си бели се сещаме с умиление, а за тези на децата си негодуваме, макар и да са същите?

знаеш ли... когато синът ми направи беля... тръгвам да му се карам. След това си казвам стоп, чакай малко... ти не си ли правила бели? И веднага сменям тона. Това не значи, че не му се карам и че не го мъмря. Не мога да го наказвам за дивотиите, дето на същата възраст и аз съм правила. Някак си не е честно.

Редактирано от Vesi на 07.08.02 01:46.

И аз винаги си мечтаех за тия джинки и най-вече за микроскопичните им пилета - джинчета.

имам един много луд приятел:)
когато се събираме в него кучето му става на гъз.
редовно го напиваме с бира или водка, а най-новия хит е да го напушим.. като куче:)))
директно в носа му пушека и то като земе да се омае и се джаска по стените.. ХАХА ебати якото е! :)
Иначе от по безобидните шеги.. хм.. носили сме лайна и сме ги слагали под черджетата на хората, замеряли сме с домати хората, които минават под блока, слагали сме семки и дъвки по ключалките на хората, свързвали сме жичките на входните звънци така, че да звънят постоянно, чупили сме прозорци на училищата, пукали сме гуми на гадни съседи, мацали сме тъпите деца с тая гадост, която остава по кюнеците на колите, като видим някое хубаво момиче сме тичали след нея и "како, како тате те вика" хех... е такива неща..

Apparition of a poltergeist
Blessed with heart
But is cold as ice and broken twice

Тая тема е само за Дружеството за защита на животните. Ако си гледал там има едни лаещи дами, само дето още не са им сложили зелен гердан.
Ние пък пускахме жива жаба в пощенската кутия на братовчед ми. Ама такава пощенска кутия на дворна врата, отваря се един капак отгоре и се бърка за вестника. Та като бръкне някой за вестника да му скочи жабата.

веднъж с едни приятели решихме да пробваме какво е наркотик. и понеже бяхме яко малки (2-3 клас) и решихме да смъркаме лимонтузу. взехме и изсмъркахме цялото пакетче и след това като почнахме и тримата да кихаме.. хаха беше много яко... :) носихме и в училище и учителката като ни хвана извика родителите на едното момче, само че вече всички от класа се бяха "надрусали"

Apparition of a poltergeist
Blessed with heart
But is cold as ice and broken twice

Zashto moqta belq e bila izraz na jelanieto da si imam domashen lubimec. Zashtoto e obmislena belq. Trqbvaha mi kleshti, za da sreja telta, carevica nasipah, za da podmamq djinkite...
A na chedoto se qdosvam, kogato vyrshi belq ot glupost, napr. iskashe da ima dylgi kosi, te porasnaha donqkyde i to si gi "podstriga" taka, che posle trqbvashe da q podstrijem dosta kyso. Pitah q samo zashto se e ostrigala, kato iska dyldi kosi? Ne znaeshe.... Ne i se karah, tq sama se qdosvashe na sebe si, t.e. sama se nakaza - kosata i oshte ne stava za opashka.

го направих и аз. Много добре помня как стана, въпреки че едва ли съм била на повече от три. Един много студен зимен ден си стоя при баба в Кнежа, печката бумти, натъпкана с дърва. Тя трябва да отиде да вземе храната ми от детската кухня, обаче й беше жал да ме извежда по студа и със сто заръки : Не пипай печката, не пипай ножицата, не излизай, играй си там с куклата изтърча навън. Нещо се позабави и аз реших да се подстрижа. Хванах ножицата и започнах да кръцкам всеки кичур, който ми е достъпен. За да не правя боклук, отворих вратичката на печката и хвърлях там отрязаната коса.
Баба си дойде и още от двора ободряващо подвикваше: Я, да видим какво носи баба на момичето! Като отвори вратата и ме видя, изпищя и изпусна и съдинки и хляб, и всичко. После ми върза една забрадка, да не се плашил дядо като си дойде за обяд. А като разбра, че съм хвърлила косите в печката я заболя сърцето и пи разни лекарства.
След обед дядо ме заведе при бръснаря и се снабдих с чудо прическа- нула номер посред зима.

Дъщеря ми фризира само куклите, сега всички барбита са с прически на затворнички от руски лагер.