според психолозите за детето е добре да има вкъщи домашен любомец - коте, куче или някакво друго животно. защото то развива емпатията у детето - т.е., способността да съчвства, да обича, да разбира чувствата на други; развива отговорността и не на последно място донася му радост.

аз откак се помня съм раснала с коте вкъщи. прибирали сме и ранени птици да ги гледаме. един гарван си спомням - страхотен приятел беше, като беше в добро настроение, ми кацаше на рамото и започваше да ми пощи главата сега имам и куче, и котка. имала съм хамстер.

какво мислите по тоя въпрос? и ако да - какво животинче бихте взели на хлапето?

IMAGINE...

jane, mnogo hubava tema...az sushto obicham zivotnite i si mislya , che ne samo e vazno da iamt domashen pet, no i to kato che li e neizbezno...povecheto deza iskat da imat zivotno....nykakvo...



nie oste nymame...osven ribite koito minalata godina izmryha v goreshtinite..., no veche se podgotvyme...
ediniya mi sin iska zaek..., drugiya kotka..., aa z iskam kuche.....
ta ...oshte ne sme reshili...

i papagalite haresvam....tuk ima takiva golemi....krasavzi....( ama te noseli bolesti kazvat....) ......

inache si imahme kotki ulichni...koito hranehm e vsichki susedi, no edin ot susedite ne gi haresvashe...oplaka se na suveta...i gi pribraha s kapani.....

koi znae kude....

mnogo ni lipsvat....

До преди за забременея миналата година, със съпруга ми имахме в къщи куче Чучулига, три папагала - едно жако и две корели /женската умря обаче вследствие на терора, който и упражняваше мъжкия - много емблематично, но тема на друг разговор/ и две костенурки. По едно време бяхме приютили и едно бебе кълвач, което се строполи с ранено крилце до стола ми в едно кафене.
След дълго умуване, вътрешни борби и доста противоречия, решихме да ги настаним при различни приятели, след като разбрахме, че съм бременна.
Обичам животните и съм абсолютно убедена, че такова съжителство ще култивира детето , ще го направи по-грижовно, по-отговорно и любящо. Затова е сигурно, че когато малкият поотрасне ще си има животинче. Но трябва да може вече сам да се грижи за него.
Винаги съм се ужасявала при гледката на невръстни дечица, които с видимо удоволствие тормозят някое животинче. Необяснима ми е тази агресия и жестокост на която са способни понякога децата. Но упрека за това отправям към техните родители. Затова съм се зарекла, че ще науча моите деца на любов и грижи към животните.
Защото това е началната основа върху която ще се градят и като хора в отношенията им с хората понататък. Да бъдат милосърдени и толерантни, грижовни и отговорни, да могат не само да получават, но и да даряват любов.

Толкова отдавна се появих, май вече си отивам

Знаеш ли, и аз до преди време си мислех да купувам на сина си куче - отказах се от идеята, ама ЗАВИНАГИ. Или поне докато е на възраст да може сам да се грижи за него. Може би грижите за момента са ми понатежали, та затова съм така крайно настроена, но едно животно иска внимание, грижи и то не по-малко от едно дете. А да служи за играчка - твърдо не, и аз съм наблюдавала деца "играещи" си със горките животни, които всячески се опитват да избягат от малките тирани.
Поне аз докато съм живяла в БГ - последните 7 години в София, предните в провинциален град не съм видяла НИТО ЕДИН който да ходи по кучето си и да му събира отпадъците (това е черната работа).
Преди малко се връщам от разходка на куче, и повярвай ми, че още ми е гадно (събираш, че и задника с мокра кърпичка трябва да му бършеш, а пък за беля и останалото по тротойра, също бързсано с мокра кърпичка).
Може би ако нямам деца за които да се грижа, или пък такива които съвестно да го правят (не да го изведат за 5 мин и да кажат, че е и пишкало и акало, а и почистили, че да не ме гледат на кръв комшийте или глобят) или пък ако децата са отраснали със радост бих гледала куче

Ами хубаво си е с домашен любимец, още една тема за разговор, която обединява всички.
Ние сега гледаме само две рибки и една костенурка / сухоземна/, която ходи и хапе по краката. Като ин види съска, но после тръгва след нас. Изключително любопитна, наднича по гардероби и шкафове. Изправя се и виси на единия крак, а другия виси във въздуха.
Когато бях мома гледах какво ли не, ама когато се прибера и не забравя. Всичките животинки си бяха живи и здрави, а майка ми ги наричаше "спартанците" - свикнали на лишения, значи. Сега рибите се гледат с всички удобства, но не траят много-много.

Май рибки ще приема с удоволствие. Това с костенурката опасно звучи, ами ако остане заключена в някой шкаф - тогава какво става?

Ами няма опасност, знаеш ли как трака :).
А докато не я пуснем да влезе да се разхожда, блъска, блъска по балконската врата, направо да полудее човек от нея. В момента в който влезе тръгва да търси любимите си за похапване крака.
Редовно я къпем, но не иска да стои в леген с вода, протестира и иска да излиза.

Ако знаете какъв майтап с по-голямата ми костенурка беше.....
Значи тя водна, и като поизрасна малко и се научи незнаино как да излиза от терариума си. Веднаъж, дваж.....та седем пъти. Откривах я под фотьоили, зад шкафове, врати и къде ли не. Последният път преди да изчезне бях опаковала целият терариум с наилон/надупчен/, като имаше дупка само там където течеше водната помпа. Ставам една сутрин - нея я няма/отново/, найлона си стои непокътнат - как е избягала незнам. и като се започна ден, два, седмица, месец. Няма я никава.
В началото бях спокойна, все ще изкочи от някъде. Ама като мина месеца, а знам, че е без храна, вода се изпопритесних. Викам си - ще вземе да умре и като не знам къде е - ще вмирише апартамента. Та ходих по ветринари да питам колко може да издеяни.
Появи се след месец и половина - в банята /но тя не е стояла само там, че и там я търсих, абе цялата къща обърнах на опаки, но животното си мигрира/
И в черупката, между вратлето милата беше хванала паяжини!!!!!
След това ме майтапеха приятели, че то животното също имало нужда от личен живот.
И и купих един 70-литров терариум. Как се чистиииии, не ме питайте!!

Толкова отдавна се появих, май вече си отивам

То това достойно за сюжет на филм
Аз преди две години някъде ходих до Сандански по работа, и едно коте ама бебенце само ми се мотае в краката. Отивам аз до сградата в която имах работа, то върви след мене, излизам и се връщам в кафето, то отново след мен, на третото ми тръгване, то отново ме последва, при което аз го взех. Държа го и се чудя дали да го взема, а една лелка минава покрай мене и ме пита какво се чудя, та и казвам, а тя "вземи го - намерено коте е на късмет". Имах нужда от късмет де, а и работата която трябваше да свърша висеше на косъм, от решението да го взема ли взе че стана. На връщане в автобуса дори и снимка си имам с него доволна, но до момента в който слизайки видях как ме е окъкало. Разузнах набързо какво е нужно на "късмета ми" и го обзаведох със всичките му есктри. До момента в който го видя сина ми - ама така се зарадва, че си има коте, че онова коте залудна и само бяга да се крие. Една сутрин котето изчезна - малккият ми ходи по петите и реве, че котето го нямало, при което му казах да си кротува и то ще се покаже. Да ама котето не се показва целият ден, при което аз обхваната от паника че "късмита ми" ме е напуснал тръгнах да го търся из апартамента. Обърнах го наопаки (колко е голяма една гарсониера) никъде не го открих. Звънях и на съседите, да ни би случайно да е прибягало по балкона - няма го и там. Слизам да гледам да не е паднало и да се е убило - няма го. Реве сина ми че му няма Лъки, ревнах и аз, че кой знае какво ме чака като го загубих. Вечерта късно сина ми заспал, а аз седя през компютъра, когато вратата леко проскърцва и Лъки пристига да ми се гали по крака. Е къде е било така и не се разбра.
Та като съм почнала за котето, една вечер се промуше през вратата и докато хукна да го гоня по стълбите то изчезна - български блок, няма лампи за икономия, намерих едно фенерче от двулевувите и тръгвам по етажите. Да не описвам обикалянето на блока, етажите, научих много неща за живеещите по струпаните неща пред вратите, а и стреснах две натискащи се между етажите тинейджърчета. Та подсмърчайки се качвам за пореден път до 8ия етаж и го гледам, той на вратата ме чака. Мислех да го убия, ама го гушнах и зациврих още по-силно.
После разбрах, че ако ти избяга котката не трябвало да я търсиш (било зло).
А Лъки при първият удобен случай беше командирован задълго да гони мишките на село.

Има си изследване на каква възраст какво животно е подходящо.




За твоята примерно пише, че е най-добре да е .. чакай, ти на колко беше последния път ?