Дъщеря ми е на 6. В безкрайно малкото ми свободно време се опитвам да насочвам вниманието и към букви и цифри - на игра, на шега, на сериозно...всякак. Е да, ама не! Тя внимава точно 2 минути. Когато играе сменя също толкова често играчките си. Ужасно непостоянна и неустойчива е. А колкото и да се опитвам да сме приятелки отсега - НЕ, тя усилено се цепи от "колектива". Отчаяна съм. Каква ученичка ще е и как ще се разбираме занапред, като ние сега не успяваме???

ostavi deteto na mira, kato ne iska bukvi i cifri probvai s muzika ili risuvane.
vse nehsto shte i haresa.

и ще ти разкажа своя опит, макар че в клуба съм писала много неща.

Първо и най-важно условие за мен е да не се чака "крайният срок", та тогава да се свършат нещата. Искам да кажа, че не може човек да чака детето му да доближи училищна възраст и да започне да го насочва към учене едва тогава. Всичко започва още от раждането на детето, колкото и книжно-букварски да ти звучи това.

По същия начин не мога да чакам детето ми да стане тинейджър и да си има вече сериозно гадже и да искам от него да споделя, когато преди това не съм спечелила доверието му и не сме си говорили по разни по-така теми. Нищо, че дъщеря ми е на 6 год., гледам да спечеля доверието и, като си говорим за сегашните и гаджета, нарочно си оставям време да си поговорим за пишките на момчетата примерно и да се похихилкаме така, както го правят с другите момичета от градината.

С две думи, искам да и покажа, че съм и приятелка и че с мен е също толкова забавно. Разказвам и историйки, включително и по-пикантни. Заедно се хилим и броим колко пъти ще ме погледне примерно баткото, който продава зеленчуци, защото е публична тайна че той ме харесва. Гледаме дали ще забележи новата ми прическа или блуза и как ще реагира, ей такива работи, които виждам че и правят впечатление и няма смисъл да се правя че ги няма, а по-добре да ги използвам, за да извлека нещо полезно. Е, всичко това с уговорката че "Тати е the best" и ние само се радваме, че мама е харесвана.

Та такива момичешки работи си правим, ходим заедно да пием кафе, където вече не ми се налага да нося книжки за оцветяване, можем през цялото време да седим и да си говорим и да играем на нещо или да си разказваме вицове.

За ученето нещата са по-различни, защото още от съвсем малка може и несъзнателно да съм го правила все сме играли на по-тихи игри. Докато играем на лекарки понаучаваме нещо за тялото. Веднъж преглеждаме човек, друг път животно... При игра на учителки, гледай какво става, сумата и неща научаваме. Същото е при играта на продавачки, от всичко все научаваме по нещо, но всичко трябва да става МНОГО, МНОГО ненатрапчиво и чрез игра. Сега изобщо нямам проблем да и кажа ела да работим заедно. Напортив, тя ме гони и се сърди, че не съм а занимавала достатъчно - напълно невярно, но когато е като игра явно не се брои. Та искам да ти кажа че много бавно и методично съм градила любовта към книгата и сега си чете сама, без ад я кара никой. Писа "есе" за кучето и други такива неща.

Щом детето ти се отегчава бързо, не се гневи, а си подготви друга игра. Не е възможно да не може да се привлече вниманието на 6годишно дете. Ако е тинейджър, някак си ми се струва нормално да не му интересно, или да се прави, че не му пука, но на 6 години децата опознават света и всичко ги интересува, така че всичко зависи ИЗКЛЮЧИТЛНО от теб, а детето само ще ти подскаже толкова много идеи, когато започнете да прекарвате повече време заедно.

Пожелавам ти успех.

да се разсъждава - "остави детето на мира".

неспособността да задържи вниманието си върху нещо може да се дължи на доста причини, като например темперамент, липса на интерес към точно това занимание, или пък детето е неспокойно.
С принуда ефектът ще е катастрофален. Направете ученето като игра- учител-ученик като сменяте ролите. Или го занимавай заедно с друго дете. Четете андписи по витрини и реклами, книжки с много интересни картинки. На тази възраст вниманието е нормално да се задържа около 15 минути.
Не издавай в никакъв случай тревогата и притеснението си.