koito dnes gledah mi se zavartiaha razni vaprosi v glavata, na koito chestno kazano ne im znam otgovora...Ta filma beshe za narkoticite, biaha dadeni vsichki gledni tochki...
samo che edno ne razbrah, ne dai si boje sinat mi da stane narkoman, az kak da mu pomogna, kak da go ubedia, che go predpochitam jiv, a ne oglozgan ot narkoticite, kak vaobshte da go vazpitam, taka che sam toi da gi izbiagva....
Obiknoveno dumite, zabranite, boiat ili klinikite ne pomagat pri narkomanite...kakvo togava pomaga???...da go ostavish sam s narkoticite dokato mu doide akala? a, ako predi tova doide svrah-dozata?

Не може да има еднозначен отговор, валиден за всички деца.
Познавам деца от чудесни семейства, самите те- умни, интелигентни и все пак са наркомани и деца, които имат не много радостно детство и въпреки това не помислят и да посегнат към тях.
Мисля, че трябва да се обяснява, повтаря, ако трябва - втълпява, какво представлява зависимостта към тях, да се дават примери. Ако детето е научено да се радва на живота, ако има амбиции, желание за напредък и животът му е запълнен с нещо, които му е приятно да прави е по-неуязвимо.
Също така, ако му е приятно у дома, ако се говори с него, а не на него, ако се чувства обичано и закриляно, ако има приятели и среда, в която се чувства добре няма да му се налага да взима симулиращи щастие вещества.
Трябва да помним, че тези, които се препитават с разпространение на дрога са твърде изкусни манипулатори и лъжци. Повечето от тях са наркомани и така изкарват пари за дозата си, значи представи си колко са настойчиви в преследване на целта си.
Нямам претенции да бъда изчерпателна, нахвърлих само някои мисли по въпроса.

Трябва да възпиташ детето така, че да обича живота и то такъв , какъвто е в действителност. Без розови, но и без черни очила.
Да знае още преди да стане на възраст за наркотици - как да разпределя силите и времето си между труда и почивката - да знае как да се отпусне при стрес, без да му трябват "външни " средства.
Да го потдикнеш да си определи само постижими цели в ежедневието, които да му носят удовлетворение при достигането им, при това да бъдат негови собствени цели и мечти, а не такива привнесени от масовата култура или пък от семеството.
Абе, трудна работа - спор няма!

Qui scribit, bis legit.

i az si misleh, che moje bi tova e nachinat da go predpazish, no filmat za koito spomenah e Traffic, ta tam edna ot geroinite beshe tochno takova dete - s ambicii, jelanie za jivot, pomagashe na starite hora dori beshe otlichnichka i vapreki beshe narkomanka....

Най-важното е въобще да не пробват. Пристрастяването става бързо, противно на това което е популярно да се говори сред тях. Познавам няколко такива младежи, не бяха лоши деца, не са лоши и сега.

до главата - но съм сигурен, че ще се намеся съвсем радикално в живота на децата си, ако забележа хематомчетата по ръцете им. Ще си бъде подходящ повод да разберат какво е това "баща на място". Дрогата не е простила на никого. Лошото е също, че не подминала и никое от съвременните деца. Така че - не можем да си кажем - това е проблем на съседния дувар. Проблемът е толкова близо до нас, че е също и наш проблем - никога не можем да сме сигурни, че не е влязъл вече и у дома.

Semper Fidelis

Точно там е работата - никога да не пробват.
Но колкото и да е "работил" човек върху детето си в тази посока, няма гаранция. Любопитството е много силно, особено в пубертета, когато родителят обикновено е враг номер едно и нищо не разбира, а единствено важно е мнението на групата. Групата казва, че няма пристрастяване. "Нали ги виждам - правят го само понякога" е нормалният отговор на тийнейджъра. Много е деликатно да се пребориш със самозаблудите, които витаят в главите им.
Никой не е застрахован и да пази Господ!

Ами какво да ти кажа, освен шаблонното - изключението само потвърждава правилото. Пък и ако се пристрастиш от 1-2 път - това че си отличник, не те спасява...

Qui scribit, bis legit.

Наистина няма рецепта. Най-добрата ми приятелка се забърка в това. Хвана си приятел наркоман и преди да се усети мина на хероин. Тогава се сблъсках с това съвсем от близо и бях направо потресена. Имах чувството, че до този момент съм живяла на Марс. Ние сме учили в елитна езикова гимназия, тя беше отличничка. И двете завършихме с медал, приеха ми висше. От "добри" семейства сме. Родителите ни не бяха случайни хора. Тя е едно дете и е много специална за родителите си. Израстнахме като близнаци почти. И изведнъж се случи това.
Щом родителите й разбраха си я прибраха в Пловдив (тя живееше с приятеля си в София). Отделиха я от него. Изолираха я от тази среда напълно. Буквално я закопчаха за себе си. И започна едно ходене по лекари, психиатри, навсякъде с нея. Дебнене. Аз се включих в цялото мероприятие много дейно. Те не се отказаха до последно. Просто не й оставиха въздух. Тя не се съпротивляваше изобщо. Много е привързана към майка си и направо я обожава. Вярваше й безрезервно. И това много помогна. Известно време беше толкова зависима от родителите си, че си помислих, че е чак подтискащо. Но те смятаха, че това е единствения начин. И успяха да я спасят. Макар че тя и досега повтаря, че излекуван наркоман няма.
Аз и сега си мисля, че единственото, което я спаси беше силната връзка с майка й.

Тя ми разказваше много неща за наркоманите. И това, което най-много ме впечатли е, че 90% от тях са деца от заможни, интелигентни и здрави семейства. Тя казваше, че много малко от тях посягат към дрогата подтикнати от проблеми. Повечето започват просто от любопитство и скука. А аз дотогава смятах, че са едва ли не същества сринати от проблеми, намиращи спасение в нереален и убийствен свят по волята на обстоятелства независещи от тях.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя.....