за най-колоритните даскали,с които сте се сблъсквали докато сте били ученици.

хм,надявам се да се посмеем!

Имах един учител по български език в началното училище лека му пръст че го споменавам. Един здрав българин със едни рунтави вежди. Живееше много близко до училището дали имаше 200 метра, но винаги изваше с колата на работа. Улицата му беше с обратен наклон към училището и зимата събираше момчетата да му бутат старият москвич - после тези които са бутали не ги изпитваше - изяждах се от яд, че ен съм момче да бутам и аз.


Учителят ни по математика пък не знам защо ни водеше на разходка в гората. Имаше една тънка пръчка на края с гилза, та с нея така почукваше по главата. Застане зад тебе и като напишеш грешен отговор - дрън по главата. И не спира докато не напишеш вярното.
Мен не ме е дрънкал, защото бях дяволче. С баща ми играеха всяка вечер карти и аз преглеждах задачките и която не знаех карах татко да ми я обясни. Той да не изгубе авторитета си прид мене, я записваше на лист и я вземаше с него - посел на другата сутрин на закуска ми я обясняваше.(Така и не се издадох, че знам за тези му хитрувания)
Откроних се малко де, та математика ан една разходка надушил 3момчета че са пушили. Прибираме се той ги строява пред черната дъска - проведе разпита набързо и показаха цигарите. Той хваща цигарата и я дава на първият да я изяде - той отказва и като го почна с пръчката по клавата, по ръцете абе където свари онези другите викаха "Другарю дай ние ще ядем", даде им на тях да ядадт и като ги подбра и тях на бой.
Сега си захласвам от смях като се сещам. Тези тримата така и не пропушиха.



После в техникума по френски учителя ни беше голям образ.
Дали имаше 50кг с мокри дрехи - дъщеря ми беше в мойта паралелка и ние бяхме "избранниците", на които преподаваше. Няма да забравя как ученичка от горен курс е предупреди, че каквато е първата оценка, тя ще е и в дипломата. Та първото ми изпитване при него беше на някакъв урок с телефон. Идва образа в клас с два телефона играчки, ама от тези модерните за тогава с кабел свързани( имахме някакъв диалог дето си го бях написала на листче). Хваща едно бюро и стол и изнася отвън в коридора. Пита за желаещ за излезе навън, при което аз само дето не си откъснах ръката от протягане, така де този отвън нямаше да го изпитат. да ама "Другаря" ми каза да съм излязла да седна на бюрото при телефона. Проклинах си младините късмета и изхвърлената монета от 10 стотинки през прозореца ( така правехме да ен ни изпитват).
Излезам, сядам а той сяда на моето място на първият чин - отвън изкара дъщеря си. Аз сложих крак върху крак и извадих листчето на коляното.
Чета си от листчето, а той навел глава я поклаща в такт с думите ми без да ме погледне. половината се заливаха от смях защото виждаха, че чета.
Като свърших той ми каза че произношението на буквата R не ми е много добро и заради това ще ми пише 6 с два минуса. загинах от смях на оценката. Човекът я написа в бележника си. Това беше в първи курс първото ми изпитване. Повече в час по френски аз не бях изпитвана. Казваше номера ми виждаше ме че съм аз и казваше "А, 6 с два минуса". Няма да забравя как съученичка дето не спеше за да учи й беше написал 4 с един плюс ( много рядко да е написал цяла оценка, както и най-високата беше 6 с два минуса), та тя искаше да я поправи и все ставаше по желание да я изпита, след като я изпиташе неизминно й поставяше 4 с един плюс.

Ако някой му е бил ученик да пише една бележка

Имаше и още весели случки с учители, но тези бяха незаменими

Имахме опитно поле, ама такова хубаво, подредено, че чак и по телевизията идваха да го снимат. А учителката ни една знойна селянка (аз съм си селянче) решава да повери на мен окопаването на най-ценното й поле (метър на метър) с памук.
Горда че първа съм свършила поставената ми задача, я викам и тя пристига поклащайки се. В момента който ми погледна полето зарева и занарежда (Не се майтапя верон ревеше като бабичка на гробище).
"Ох .....(името ми).... какво си направила ма, как така си могла ...(името ми) ...ма всичкият ми памук да изкопаш, ох ...(името ми) ... откъде семе ще взема сега и т.н и т.н. Аз ревнах, какво им оставаше да правя. Тя хванала в ръце няколко стръкчета и нарежда.

Благодаря ти!:))))
Бърша си сълзите от смях!
Благодаря ти за емоцията!

Ами напънах се да се сетя и нещо май не можах - не са чак толкова колоритни .
Имах една учителка по химия, която ходеше вечно разчорлена, с размазанно червило, с бримки по чорапогащниците, но много обичаше учениците си и ги наричаше "рожболинки", но не беше добра учителка - в смисъл всички й се качвахме на главата и на нищо не можа да ни научи.

Виж имала съм няколко котини мъже- учители, които бяха и младички, даже и неженени...Със съученичките ми вкупом въздишахме по тях.

Имахме една откачалка по обществознание - той направи от класа ни експедиционен отряд и ако не катериш баирите с него, нямаше начин да изкласиш при него.

Сетих се сега и за един много весел майор по военно, който ръсеше такива бисери...Един от тях беше за войската на Наполеон - тя, казваше той капила в СССР...Имаше и много други, но съм ги забравила, все пак отдавна бях ученичка

* Hate cannot drive out hate, only love can do that *

I v osnovnoto uchilishte i v gimnaziata prepodavatelite po fizkultura biaha muje Nikola nikolov i Gruio Gruev. I dvamata golemi mujkari i golemi galanti , za vsichki deca beshe mnogo smeshno goliamoto natiskane na vsichki uchitelki okolo tiah aktivno obojabashti gi vuv vsiako mejduchasie. Nie padahme ot smiah a biahme deca i vsichko beshe tolkova ochebieshto i komichno. Povecheto uchitelki biaha jeneni . Ujas

See this smile on my face, You put it in there

Като най-колоритни, забавни и остроумни, без да са били никога смешни де дещам за англичанките и най-вече за Крис Бартлет, която игра мис Стоун във филма "Мера според мера". Последната имаше малко дикенсови методи на преподаване, дебел басов глас в едно много мъничко телце и темперамент на карибска девойка.
През цялото време дудняше за лошата дисциплина на много изискан английски и изчанчен български и непрекъснато ни удряше по главите с учебника. Мен особено много. Веднъж реших, че този път пък няма да ме удря и си стоях чинно, зяпах я в устата и не се обръщах назад, където две момчета се биеха, ритаха, викаха си "педерас" и какво ли не. Тъкмо се наведох да пиша, и прас, учебника по главата! Възмутено станах и попитах точно този път пък за какво. Тя застана и с тона на истинска лейди отговори, че не може две момчета да безобразничат, до тях да има момиче и то да не е виновно.
А в пети клас имахме едзна яка лелка - Цекича, би ни на една екскурзия всички. След третия, започна със закачалка, че я зяболяла ръката. добре, че съм по-безстрашна, та не отнесох закачалката.
В гимназията изпратиха специално за нашия клас един даскал по литература, структуралист, преподаваше разни отвлечени идеи за алитерацията, за стрррр, стрррр в поезията на Смирненски, е такива работи, винаги патетичен, с горящ поглед и размъкнати дрехи. По някое време му се допушваше и ни изкарваше в кафенето на младежкия дом, където лекциятя продължаваше, ама вече по така.

Много обичах в гимназията един от даскалите. Те бяха повечето мъже тогава, за разлика от сегашното феминизиране на професията. Част от проблемите в днешното училище идват и от там. Не може да събереш само кокошки на едно работно място и да очакваш, да излезе нещо смислено! Ха ха! Обаче се отплеснах. Та даскала ни казваше особено "Р", така като французин, даже звучеше аристократично, но и много смешно на глупавите ни глави. Въпреки всичко, или точно заради това, обичаше всички думички с "Р" и ги употребяваше с видимо удоволствие.
-Ей, дежугрррния, къде се грррразхождаш? Защо не избъгррррса дъската пгрррреди да пгррррристигна? Пгрооостак, не виждаш ли , че е габъгррррдисала? И отвогррри пгррррозореца, кгррретен пгррровален, тук ззвегрррски мигрррише на мгррръсни кгрррака!
Всеки час брояхме думичките с тая буква . Спокойно можеше да мине и без тях, но явно му доставяше удоволствие.

Ех, толкова са много!

Даскалката по химия! Стара мома, с огромно тяло и съответната тераса върху него, но с много фин крак. С къса черна коса и зеленикави пъстри очи, които гледаха много дяволито. Хвърляше страхотни лафове и големи усилия за да ни научи на химия - мисля, че успя! Някои си записваха лафовете в отзад в тетрадката по химия, съжалявам че и аз не го превех, защото се загуби страхотен фолклор. Накрая на срока обикновено отзад имаше повече писано, отколкото отпред. Имахме една огромна черна дъска, която разделяше на три и изкарваше трима. До дъската имаше още една, по малка, закрепена към голямата на панти - това означава по още един човек от всяка страна. Ако имаше да предава по-лесен урок - две смени - 10 човека. Това прави 1/3 от класа - ужас, как да не научиш химията. Изпитва те, изпитва и най-накрая погледне дяволито и каже "Цафара" или "Терца". Имаше едни големи златни пръстени на ръката и с тях ни дънеше по главите.
Веднъж изпитваше един съученик по органична химия за някакъв синтез, като му беше написала началния и крайния продукт, а той трябваше да напише всичко останало по средата. Написа той нещо, което като го погледнеш изглежда вярно - всичко в уравненията изравнено за шест. Тя го поглежда с дяволития си поглед и пита:
- Ти как се казваше?
- Емил.
- Не, аз за фамилията те питам.
- Георгиев.
- Я си напиши фамилията ей там на дъската. - човека я написва, а тя гледа дяволито и казва:
- Я моля всички ученици да погледнат към дъската! Това там е синтеза на Георгиев!
Има и още други подобни случки, но е дълго за разправяне.
От нея имам следната забележка във бележника, написана по време на лабораторно упражнение: "Ученика не внимава и драска кибрит по време на лабораторно упражнение. А кибрит на пазара няма!"
В интерес на истината, кибрита по магазините наистина беше дефицит.

"не съм ни ял, ни спал."
Ив.Вазов