за най-колоритните даскали,с които сте се сблъсквали докато сте били ученици.

хм,надявам се да се посмеем!

Имах един учител по български език в началното училище лека му пръст че го споменавам. Един здрав българин със едни рунтави вежди. Живееше много близко до училището дали имаше 200 метра, но винаги изваше с колата на работа. Улицата му беше с обратен наклон към училището и зимата събираше момчетата да му бутат старият москвич - после тези които са бутали не ги изпитваше - изяждах се от яд, че ен съм момче да бутам и аз.


Учителят ни по математика пък не знам защо ни водеше на разходка в гората. Имаше една тънка пръчка на края с гилза, та с нея така почукваше по главата. Застане зад тебе и като напишеш грешен отговор - дрън по главата. И не спира докато не напишеш вярното.
Мен не ме е дрънкал, защото бях дяволче. С баща ми играеха всяка вечер карти и аз преглеждах задачките и която не знаех карах татко да ми я обясни. Той да не изгубе авторитета си прид мене, я записваше на лист и я вземаше с него - посел на другата сутрин на закуска ми я обясняваше.(Така и не се издадох, че знам за тези му хитрувания)
Откроних се малко де, та математика ан една разходка надушил 3момчета че са пушили. Прибираме се той ги строява пред черната дъска - проведе разпита набързо и показаха цигарите. Той хваща цигарата и я дава на първият да я изяде - той отказва и като го почна с пръчката по клавата, по ръцете абе където свари онези другите викаха "Другарю дай ние ще ядем", даде им на тях да ядадт и като ги подбра и тях на бой.
Сега си захласвам от смях като се сещам. Тези тримата така и не пропушиха.



После в техникума по френски учителя ни беше голям образ.
Дали имаше 50кг с мокри дрехи - дъщеря ми беше в мойта паралелка и ние бяхме "избранниците", на които преподаваше. Няма да забравя как ученичка от горен курс е предупреди, че каквато е първата оценка, тя ще е и в дипломата. Та първото ми изпитване при него беше на някакъв урок с телефон. Идва образа в клас с два телефона играчки, ама от тези модерните за тогава с кабел свързани( имахме някакъв диалог дето си го бях написала на листче). Хваща едно бюро и стол и изнася отвън в коридора. Пита за желаещ за излезе навън, при което аз само дето не си откъснах ръката от протягане, така де този отвън нямаше да го изпитат. да ама "Другаря" ми каза да съм излязла да седна на бюрото при телефона. Проклинах си младините късмета и изхвърлената монета от 10 стотинки през прозореца ( така правехме да ен ни изпитват).
Излезам, сядам а той сяда на моето място на първият чин - отвън изкара дъщеря си. Аз сложих крак върху крак и извадих листчето на коляното.
Чета си от листчето, а той навел глава я поклаща в такт с думите ми без да ме погледне. половината се заливаха от смях защото виждаха, че чета.
Като свърших той ми каза че произношението на буквата R не ми е много добро и заради това ще ми пише 6 с два минуса. загинах от смях на оценката. Човекът я написа в бележника си. Това беше в първи курс първото ми изпитване. Повече в час по френски аз не бях изпитвана. Казваше номера ми виждаше ме че съм аз и казваше "А, 6 с два минуса". Няма да забравя как съученичка дето не спеше за да учи й беше написал 4 с един плюс ( много рядко да е написал цяла оценка, както и най-високата беше 6 с два минуса), та тя искаше да я поправи и все ставаше по желание да я изпита, след като я изпиташе неизминно й поставяше 4 с един плюс.

Ако някой му е бил ученик да пише една бележка

Имаше и още весели случки с учители, но тези бяха незаменими

Имахме опитно поле, ама такова хубаво, подредено, че чак и по телевизията идваха да го снимат. А учителката ни една знойна селянка (аз съм си селянче) решава да повери на мен окопаването на най-ценното й поле (метър на метър) с памук.
Горда че първа съм свършила поставената ми задача, я викам и тя пристига поклащайки се. В момента който ми погледна полето зарева и занарежда (Не се майтапя верон ревеше като бабичка на гробище).
"Ох .....(името ми).... какво си направила ма, как така си могла ...(името ми) ...ма всичкият ми памук да изкопаш, ох ...(името ми) ... откъде семе ще взема сега и т.н и т.н. Аз ревнах, какво им оставаше да правя. Тя хванала в ръце няколко стръкчета и нарежда.

Благодаря ти!:))))
Бърша си сълзите от смях!
Благодаря ти за емоцията!

Ами напънах се да се сетя и нещо май не можах - не са чак толкова колоритни .
Имах една учителка по химия, която ходеше вечно разчорлена, с размазанно червило, с бримки по чорапогащниците, но много обичаше учениците си и ги наричаше "рожболинки", но не беше добра учителка - в смисъл всички й се качвахме на главата и на нищо не можа да ни научи.

Виж имала съм няколко котини мъже- учители, които бяха и младички, даже и неженени...Със съученичките ми вкупом въздишахме по тях.

Имахме една откачалка по обществознание - той направи от класа ни експедиционен отряд и ако не катериш баирите с него, нямаше начин да изкласиш при него.

Сетих се сега и за един много весел майор по военно, който ръсеше такива бисери...Един от тях беше за войската на Наполеон - тя, казваше той капила в СССР...Имаше и много други, но съм ги забравила, все пак отдавна бях ученичка

* Hate cannot drive out hate, only love can do that *

I v osnovnoto uchilishte i v gimnaziata prepodavatelite po fizkultura biaha muje Nikola nikolov i Gruio Gruev. I dvamata golemi mujkari i golemi galanti , za vsichki deca beshe mnogo smeshno goliamoto natiskane na vsichki uchitelki okolo tiah aktivno obojabashti gi vuv vsiako mejduchasie. Nie padahme ot smiah a biahme deca i vsichko beshe tolkova ochebieshto i komichno. Povecheto uchitelki biaha jeneni . Ujas

See this smile on my face, You put it in there

Като най-колоритни, забавни и остроумни, без да са били никога смешни де дещам за англичанките и най-вече за Крис Бартлет, която игра мис Стоун във филма "Мера според мера". Последната имаше малко дикенсови методи на преподаване, дебел басов глас в едно много мъничко телце и темперамент на карибска девойка.
През цялото време дудняше за лошата дисциплина на много изискан английски и изчанчен български и непрекъснато ни удряше по главите с учебника. Мен особено много. Веднъж реших, че този път пък няма да ме удря и си стоях чинно, зяпах я в устата и не се обръщах назад, където две момчета се биеха, ритаха, викаха си "педерас" и какво ли не. Тъкмо се наведох да пиша, и прас, учебника по главата! Възмутено станах и попитах точно този път пък за какво. Тя застана и с тона на истинска лейди отговори, че не може две момчета да безобразничат, до тях да има момиче и то да не е виновно.
А в пети клас имахме едзна яка лелка - Цекича, би ни на една екскурзия всички. След третия, започна със закачалка, че я зяболяла ръката. добре, че съм по-безстрашна, та не отнесох закачалката.
В гимназията изпратиха специално за нашия клас един даскал по литература, структуралист, преподаваше разни отвлечени идеи за алитерацията, за стрррр, стрррр в поезията на Смирненски, е такива работи, винаги патетичен, с горящ поглед и размъкнати дрехи. По някое време му се допушваше и ни изкарваше в кафенето на младежкия дом, където лекциятя продължаваше, ама вече по така.

Много обичах в гимназията един от даскалите. Те бяха повечето мъже тогава, за разлика от сегашното феминизиране на професията. Част от проблемите в днешното училище идват и от там. Не може да събереш само кокошки на едно работно място и да очакваш, да излезе нещо смислено! Ха ха! Обаче се отплеснах. Та даскала ни казваше особено "Р", така като французин, даже звучеше аристократично, но и много смешно на глупавите ни глави. Въпреки всичко, или точно заради това, обичаше всички думички с "Р" и ги употребяваше с видимо удоволствие.
-Ей, дежугрррния, къде се грррразхождаш? Защо не избъгррррса дъската пгрррреди да пгррррристигна? Пгрооостак, не виждаш ли , че е габъгррррдисала? И отвогррри пгррррозореца, кгррретен пгррровален, тук ззвегрррски мигрррише на мгррръсни кгрррака!
Всеки час брояхме думичките с тая буква . Спокойно можеше да мине и без тях, но явно му доставяше удоволствие.

Ех, толкова са много!

Даскалката по химия! Стара мома, с огромно тяло и съответната тераса върху него, но с много фин крак. С къса черна коса и зеленикави пъстри очи, които гледаха много дяволито. Хвърляше страхотни лафове и големи усилия за да ни научи на химия - мисля, че успя! Някои си записваха лафовете в отзад в тетрадката по химия, съжалявам че и аз не го превех, защото се загуби страхотен фолклор. Накрая на срока обикновено отзад имаше повече писано, отколкото отпред. Имахме една огромна черна дъска, която разделяше на три и изкарваше трима. До дъската имаше още една, по малка, закрепена към голямата на панти - това означава по още един човек от всяка страна. Ако имаше да предава по-лесен урок - две смени - 10 човека. Това прави 1/3 от класа - ужас, как да не научиш химията. Изпитва те, изпитва и най-накрая погледне дяволито и каже "Цафара" или "Терца". Имаше едни големи златни пръстени на ръката и с тях ни дънеше по главите.
Веднъж изпитваше един съученик по органична химия за някакъв синтез, като му беше написала началния и крайния продукт, а той трябваше да напише всичко останало по средата. Написа той нещо, което като го погледнеш изглежда вярно - всичко в уравненията изравнено за шест. Тя го поглежда с дяволития си поглед и пита:
- Ти как се казваше?
- Емил.
- Не, аз за фамилията те питам.
- Георгиев.
- Я си напиши фамилията ей там на дъската. - човека я написва, а тя гледа дяволито и казва:
- Я моля всички ученици да погледнат към дъската! Това там е синтеза на Георгиев!
Има и още други подобни случки, но е дълго за разправяне.
От нея имам следната забележка във бележника, написана по време на лабораторно упражнение: "Ученика не внимава и драска кибрит по време на лабораторно упражнение. А кибрит на пазара няма!"
В интерес на истината, кибрита по магазините наистина беше дефицит.

"не съм ни ял, ни спал."
Ив.Вазов

Да, училищните спомени - най-хубавите спомени! Нашата биоложка, например, много обичаше бонбони и щом трябваше да се спасява някой неподготвен от изпитване излизахме с номера, че има рожден ден - купуваха се бонбони, черпехме се и тогава целия час преминаваше в сладки приказки. Сега като си помисля, смятам че тя е била напълно наясно с нашите хитрувания, но явно е имала добро сърце!
А пък учителят ни по география имаше навика когато преподава новия урок да пляска с ръце. Ходи напред-назад и както си говори пляска с ръцете на едната крачка отпред, на другата - отзад. Викахме му - "пляс-пляс ръчички".

Пътят към ада е осеян с добри намерения!

Ние пък имахме учителка по етика / поредният експеримент/ , която беше младичка и непрекъснато тормозена от по-гласовитите ученици с подегравки, пък и предмета не беше традиционен, съгласете се - та тя ни накара един час да пишем есе на тема "Бай Ганьо в мен"...

Qui scribit, bis legit.

за другаря по физическо, който ми каза, че съм разбирала английски колкото свиня от гръцки. Аз се обидих жестоко и се зарекох че ще има да взема следващия път, когато ме изпрати да му купя кисели краставички. Бях си намислила даже какво точно да му кажа. Е, не удържах да изпълня лютата си закана, защото все пак когато ме изпрати за краставичките, отървах 1 час!!!

А пък като студентка участвах в бригада - изграждах една улица. Хм-хм!

Като казвам че съм строила, да се има предвид, че строяха едни турци и едни други чичковци и момчета, а пък ние само припкахме около тях, уж да им помагаме, но те не ни даваха да работим, а ни караха с моята приятелка само да седим и да им говорим нещо. Много ни беше добре, накрая ни платиха 55 лв. за една седмица, отделно където не ходихме на лекции.


Та докато се бях "запотила" да работя по гореописания начин, край мен минава преподавателката ми по езикознание, на която бях любимка - тръгнала да оценява някаква студентка на практиката и. Та минава преподавателката ми край мен, подминава ме, след малко се връща, хваща се за главата и супер ужасена ме пита какво правя там. Аз казвам, че работя.
"Тръгваш с мен на практиката!", хвана ме под ръка и ме заведе в едно училище. Излишно е да описвам как бях облечена, само ще дам по-подробно описание на дънките си - бяха "скъсани" нарочно точно под дупето и много раздърпани, също нарочно + раздърпан пуловер, нали все пак работя.

Та в този вид се изтупах в училището, не стига това ами и моята покровителка реши да ме представи на една от най-строгите базови учителки, изсипвайки купища супрелативи по мой адрес. Аз се чудех как мога да потъна в земята, отделно дето направихме шоу на учениците. Пропуснах да кажа, че преподавателката ми беше облечена супер елегантно, както винаги, и до нея аз... още ме е срам.

Бре ,че гледка сте били!
Това ме навежда на мисълта за странните полички и трика, дето ги носехме по манифестациите - спомняте ли си?

Qui scribit, bis legit.

Носила съм такива. Правехме едни "змейки".
Колко овикваха този, който сбърка нещо! Ужас! С мегафона или микрофона пред всички...

Хе-хе спомних си за моето участие в 9то септемврийската манифестация. Аз тогава участвах в петолъчката. Репетирахме 2 седмици в някакъв лагер до София. Малко преди 9ти се върнахме обратно, за да скалъпим цялата композиция. Оказа се, че в центъра на петолъчката ни ще има метална конструкция на 4 етажа, с цял взвод войничета със знамена. Можете да си представите каква реакция имаше като им се явихме по трика и полички. На няколко пъти в композицията ни имаше моменти с навеждане. Когато се наложи първия път да се навеждаме, някои от нас клекнаха, защото започна едно свиркване, подвикване от страна на военната част. Треньорът / ръководителят се разбесня и развика по мегафона...Той си беше малко истеричен. После се оказа, че съм участвала с последната голяма манифестация за 9ти- премахнаха ги на следващата година, вече не помня защо точно

* Hate cannot drive out hate, only love can do that *

за нашата географка в гимназията - тя имаше странния навик докато изпитва или въобще обяснява нещо да си полива цветята в кабинета като използваше една гъба за триене на дъската - напои хубаво гъбата в една кофичка, след това тържествено я изцежда над поредното цвете - много беше смешна

* Hate cannot drive out hate, only love can do that *

Нас ни обучаваха в Обзор за теди композиции. Много приятно беше, особено като се има пред вид, че бях резерва и в общи линии се излежавах под едно дърво с още пет-шест такива тунеядстващи резерви.

ами точно когато беше наш ред да ходим на морето затвориха Обзорския лагер поради дезинтерия и затова тренирахме в един от лагерите за военно обучение до София - забравих кой точно беше

* Hate cannot drive out hate, only love can do that *

Имахме много луди учители, но ще разкажа за две даскалици, които никога няма да забравя:

Марийка Минчева, учителка по български език и летарутура, беше й се счупила рамката на очилата, и си я беше вързала за ухото с ластик (от гащи сигурно) - завираше се в дъното на класната стая, четеше Христо Смирненски (хлипайки) и едвновременно си похапваше обикновени бисквитки, като преди това ги топеше в кофичка от кисело мляко

Та тя беше една доста истерична жена (но и чувствителна, както вече се убедихте) и постоянно се караше, когато някой в междучасието преди да започне часът й напишеше на дъската с големи букви Х.Й и ни крещеше "Говеда, не си чешете крастата по дъската" , вадеше един линеал и почваше да ни пердаши по ред през ръцете...

Другата скица беше Другарката Андреева - току що завършила :)
Имахме един Емтчо (не съм сбъркала името, той проthто така thи говореthше тчовека, но не бethше в ред...
та той беше влюбен в Андреева
Тя носеше винаги дълги поли и крачеше между редиците, докато ни диктуваше задачите, а Емчо само това чакаше... и хоп - бръкне й под полата и й се засмее щастливо
И един ден Емтчо пак thи бръкна под политчката и изведнъж се изцепи "Другартчитце Андреевка, Вие не thте thи бръthнали кратчентцата! "
Ей, тая жена като се изчервииии... махни-махни! :))))

Work like you don't need the money
Dance like no one is watching
Love like you've never been hurt

Е, това вече е ужасно... Ама че гадняри сте били!
Но какво ли се чудя, то момчетата ,като се напоят с хормони...та чак лепне след тях...В съседния клас /7-ми/ имаше две-три такива диванета, та бяха ходили в двора на другарката / младичка също като твоята Андреева/ за да я снимат през прозореца, как прави секс..с някакъв другар. Едвам им се размина изключването...Това ме подсеща - някой имал ли е бременна учителка?


Qui scribit, bis legit.

Да аз по математика в гимназията, защо?

* Hate cannot drive out hate, only love can do that *

той Емтчо си беше ценител на жените! Имахме една класна в 3-ти клас - Юрукова. Тя обикновено сядаше на пулта на чина му и си слагаше краката на седалката до него, а той се примъкваше до нея и целуваше ръцете й, играеше си с пръстените й...
бременни учителки нямахме (за разлика от съученички), по простата причина, че дотам не се стигна. учителите ни по рисуване се бяха харесали и ги бяха изгонили...

Work like you don't need the money
Dance like no one is watching
Love like you've never been hurt

от основното една другарка по математика, 5-и клас дето бях залитнал по нея :)))
незнам защо но и следващата другарка по математика си я харесвах много ... все успяваха да представят математиката по един такъв начин ... като химичката от един по-преден отговор :)))
вече в техникума ... аааах, там имаше веселби :)))
започвайки от Спаска Бързата, много добра жена, много добър учител, с единствения 'недостатък' че смяташе наум умножение, деление, степенуване и коренуване с 5-6 цифрени числа ...
пак от там учителката по история, с нейните уклони по византийска тактика - минимум 7 човека изпитани на час, а тогава имаше разни експерименти с блокова система по 2-3 часа по един предмет и за един ден половината курс ... ужас ...
учителката по математика, която после ни стана и курсова, която толкова ни обичаше и изобщо толкова обичаше всички ученици, не като емоция, а като уважение, като разбиране - самата тя първо отказваше да е курсова наколко години след като я е напуснал поредния й курс, а заемеше ли се ... направо като майка
учителката по английски, някъде около 29 годишна, с едни такива дрешки, когато някой каже Ай ? и тя като го погледне в упор и като натърти МИИИ ! и ми спираше дъхът :)))
Учителите по МПС (микропроцесорни системи) - за 2 срока се изредиха 5-6, и мъже и жени, всичките току-що завършили, от тях имаше една 26 годишна, с крак поне 115, от които само 15 прикрити с плат, а и изобщо цялата й фигура беше ... мани-мани ... това й беше голямата пречка ... щото все пак имахме цели 2 момичета в курса и на практика нямаше на кого да обяснява :)))))))))
и най-тежкия случай - учителката по ТЗУ (токозахранващи ус-ва) З. Михайлова ... в крайна сметка преподаваше една кошмарна смесица от мироглед и поверения й предмет, това беше много компресирано обучение по мислене, самите технически аспекти обикновено оставаха на заден план, е полезно си беше, няма какво :))))))))

<..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз съм ходила там. Само че помня ли вече коя година ще е било.

Честно казано, сега май не бих си пуснала детето на лагер толкова далече и то на море. Как са ме пускали къде ли не, не знам.

ааааа... аз го помня тоя Обзор! :)
бях на последния лагер, преди да го затворят заради дизентерията. първо решиха, 4е може и да ни се размине, понеже заразата беше само в съседния лагер (на 10 кра4ки от нашия!) но като пристигна и при нас, вместо да ни пратят по къщята ни държаха докато вси4ки не я изкарахме пове4е отколкото трябваше да седим по принцип... беше такъв купон.. имаше си дискотека всяка ве4ер, все едно 4е вси4ко си е наред. само карантинните си стояха в една сграда и гледаха от там.. мен ме хвана по4ти накрая, и си беше мизерни4ко да стоиш само на лимомни и варен ориз, но пък преди това си изкарахме старшно, те половината даскали се бяха тръшнали и никой не го интересуваше какво правиш, къде и как.. :)

По Канал 1 в неделя сутрин има едно детско предаване, не се сещам за името - момче (Ненко) и момиче правят фокуси и пр. забавления. Днес имаше доста свежи изпълнения за учителски лингво-гафове, посмяхме се добре - имаше и старички (от типа "млъкнете, за да чуя кой говори" - вариант на известното "някой не пее в строя, но аз го чувам!"), но и такива, каквито не бях чувал досега . Някой да го е гледал?

Gevrek

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за класен ръководител в гимназията даскала по военно :)))
Е тоя беше рядка птица :))
Мисля, че все още ще мога да разглобя и сглобя един калашник за рекордно време... но определено часовете на класния не бяха досадни - изкарвахме ги в училищното стрелбище... детска ни работа, кефехме се :)))

Другите даскали, които съм имала определено бяха по-нормални :)))

www.wotgamebg.org

Даскала по военно ни гонеше по полето да работим на брлигадите. Сложил си една носна кърпа на главата със завързани крайчета и крещи: "Тоя - прост, оня - прост, ама аз съм най-прост, че го правя на въпрос".

как ме разсмя каката с този учител по военно
и не само тя!явно даскалите са си образи и преди и сега!

да ви поразкажа и аз нещичко.всяко лято класа от гимназията си организираме сбирка - голяма забава пада,особено частта "а помните ли?..." и следват случки и спомени от училище.
например за другарката по биология,в чийто час седяхме по номера и не смеехме да гъкнем.която определено имаше слабост към момчетата и ги изпитваше доста по-лесно от нас(много ме беше яд).а момичетата...олеле!след като те е въртяла на шиш отвсякъде и си си разказал и запетайките от учебника тя с неподражаемо безразличен глас те питаше:"хм,имаш ли да кажеш още нещо?"
колкото пъти оттогава ми се случи да чуя това изречение все нейният глас ми се причува.дълго време бях убедена,че е един безчувствен крокодил-носеха се слухове,че топи сина си/учеше в гимназията/,когато не е подготвен пред другите учители да го изпитват точно тогава!какво беше изумлението ми,когато на изпращането на абитуриентите й тя се разрева и то така,че я успокояваха всички наред поне 1 час!

имахме и един плешив учител по история.още помня как се червих един ден пред дъската,когато ме вдигна да повторя каквото бил казал.ще повторя,ама ако не бях използвала времето докато го казваше да броя колко пъти разхождайки се докато обяснява урока ще застане точно под лампата и главата му ще лъсне с един неописуем блясък
а даскала си беше много свестен даже.

но най-най-свежи са ми спомените от учителите от упк-то.бяха един страхотен отбор 26-30 годишни.и ако почна да разправям за тях трябва да пиша на няколко пъти.затова сега ще спомена само един.това е цитат от стара ученическа тетрадка:
"аз:изкажи се за този отпред.
м.:като не ни гледа докато говори,какво иска да каже-че прозорецът е по -интересен от нас ли?има вкус-съобразява пуловера с цвета на косата си.какво друго?очите му не виждам,за да кажа дали ги е съобразил с цвета на ризата.както виждаш,тя е розова,но в случая няма значение...сетих се тоя ми прилича на един от ФСБ(това е писано 1985 год.)"
това бяха първите ни впечатления.за какво сме си говорили в часовете-не помня.но пак от въпросната тетрадка ще ви препиша няколко негови изказвания,документирани за поколенията
"утре сме имали 7 часа - да не вземете да се объркате."
"задачата (по програмиране) да се напише на български,английски и руски - това са основните езици"
"понеже вие сте учили много,а пък не сте чели никак"
"как да ви обясня какво представлява диска?това е една купчина железа струпани на едно място"
"каквото ще да стане не може да стане жена инженер"
"общо взето мъжете са будали,обаче не си го признават"
"трябва да бъдеш мързелив-това е едно от условията да бъдеш директор"

ооох,имам още две страници с негови цитати,но ме домързява да ги пиша.ако ви е интересно ще продължа.сега се замислям,че голяма част от тези изречения са си готови нови теми
този човек ни готвеше за някакъв изпит и минавахме въпросите от конспекта с него...уж.а на практика такива слънчево-песенни часове ни поднесе,че още го помня.последен цитат:
"двамата учители се мразеха професионално!"

По повод даскала по военно нашия беше много добра душичка и си спомням една весела случка, когато му се наложило да закъснее за часа и ни написал на черната дъска да го изчакаме 10 мин., а след което излезъл от кабинета и мирно и чинно заключил вратата! Е, предполагам, че се сещате, че целия клас групово се изнесе в близкия парк. Най-хубавото беше, че и той, по-късно, дълго време се шегуваше със себе си.

Пътят към ада е осеян с добри намерения!

Това е първия ми пионерски лагер - бях само на 9 години май - веднага след завършването на 3-ти клас! Ама че работа, играехме тогава на бутилка с истински целувки и момчетата се опитваха да ни пипат по едва оформените ни гърдички. Беше в началото на юни, докато "големите" още доучваха... Още си спомням как ни стряскаха пронизателните свирки, командващи "по гръб", "по-корем" /бяхме като кебабчета на скара/, влизане в морето - излизане от морето... И престоя във водата винаги ни се струваше недостатъчен...
Ама - добре, че бяха тия лагери - иначе - щях да гледам морето само на картинки...

Ама че спомени се пробудиха от онова време. Спомням си аз - като че бе вчера - и спартакиадите с масовите композиции /още звучат в главата ми мелодии като "Ален мак самотен нейде в зелена нива е разцъфнал..."/, и бригадите, дето окопавахме лозя и събирахме домати или памук, или пък произвеждахме консервирани краставички (ах, колко бяха вкусни тези "огурчики" - отваряхме понякога бурканите с един сръчен удар на лакътя, капакът тип "Омния" хлътва на вътре, сока се разпръзква на всички страни и понякога пооплескват дрехите, ама чудесните краставички вече хрупкат между зъбите ни...), и фестивалите на "художествената самодейност", и екскурзиите на "Орбита"... Абе - купон си беше, и - честно - ако взема да изреждам всички спомени от тия бригади, лагери и екскурзии, направо ще ми отиде деня...

Ай, темата беше за учителите... Е, там пък ако започна... отиде май и седмицата