всичките ни кукли се казваха мими.имаше и една най-главна МИМИ от всичките мимита....

и Васил сме имали , ама у нас беше едно козле - имаше на времето едно детско филмче , и в него имаше един лош козел Васил , та на него беше наречено въпросното козле

Аз срещах голямо затруднение с кръщаването на играчките и затова предприех следната стратегия - от който ни е подарък играчката, на него кръщаваме. Така е много лесно, защото не мислиш име по 100 часа. После дъщеря ми си ги преобразува с нейни умалителни и така се получават много сладки имена. Ако е някакво животно образуваме умалително от неговия вид. Например хипопотама ни се казва Хипи, кенгурото - Кени и т.н.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя.....

аз всъщност никога не съм измисляла имената ... освен на собствените си играчки като дете ... моите дъщери сами си им намираха подходящите имена -понякога такива едни, неразбираеми за нас, родителите , но за тях явно с особено звучене и очарование :)) а и някак успяваха все пак, по детски но достатъчно аргументирано да обяснят защо точно така се казва играчката :))
както и със споменатото по-горе джудже например - когато попитах "защо се казва така?" отговорът беше лаконичното , но доста логично "ами защото е джудже" :)))

обаче то си е №1 в класацията - Барби.

Иначе всички домашни любимци при баба и и плюшени играчки обикновено се кръщават на мен. Това си е традиция. И баба и ги кръщаваше на мен, сега и дъщеря ми - пак с моето име ги назовава. Голям съм домашен любимец, значи!

Михаил, Пантелеймон, Натанаил, Парван, Парашкева /-скева/ и др. такива. В къщи аз бях основният "кръстник".
Много се дразнех от разни "модерни" имена от рода на Пуфи, Джери, Кики и т. н. Като ги чуех и ми се повдигаше. Така научих сина ми на куп звучни български имена и когато ги споменаваше някъде навън, "умниците" се чудеха: "Ама как така...?!!" - Ами така!!!

май така се казваше навремето един мой "съученик" в детската градина ...но не помня от добри или лоши чувства кръстих къчето така

Руди ("грубичък") - гущерчето на дъщеря ми, с което си ляга вечер.

Gevrek

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за името на любимата играчка на дъщеря ми /тя вече е твърде голяма, почти 16 годишна, затова си мислех, че няма да се намеся тук - само четях с удоволствие /.
Та тя /дъщеря ми/ като беше на 4 год. й подариха едно бяло мече с две сини нотички на гърдичките. Като се натиснеше на това място, мечето "пееше" една мелодия на Бийтълс. Това мече, което е още "живо" представете си, се нарича МЕЧКО. Мечко отдавна вече не е бял, нотичките ги няма, но продължава да "пее" като го натиснеш на нужното място и е най-ценената и обичана играчка за всички времена.

Имаме си ние (синчето по-точно) едно джудже. То си дойде с името от магазина. Казваше се Сали. Малкия напоследък е на вълна галени имена и прекръсти джуджето на Сальоши. Та така и ще си остане май. Иначе костенурката ни е Коста. А живата ни костенурка кръсти Снежанка (а тя взе че се оказа мъжка но нищо). Имаме мече пух, кукла Беба. На всичко останало вика 'Тоя Чинчо" - така и не разбрах защо и от къде но....

Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко
О. дьо Балзак

Редактирано от мишoни на 15.03.02 14:54.