е по-онеправдано?
понеже трето и т.н. е рядкост /за жалост/,затова питам само за първите две.

по-обичано,по-глезено,по-навиквано?как се справяте с тези проблеми като родители?а как се справяхте някога като деца?

всичко това по-повод една случайно дочута реплика:"всяка майка трябва да има само по едно дете!защото ако се повече винаги едното ще й е любимо и ще го обича повече,а това не е честно!"хм!къде ми е ошашканото човече!!!

Кой е по онеправдан, този , на който му е отсеченалявата ръка...или този, на когото е отсечена дясната ръка?
Кой?
....................
Първия или втория, попаднал, между семейни модератори, подобни, на "тукашните", се вижда в ЧУДО.
И бяга в чужди клубове.....задава несмислени въпорси...защото е модерирон и приел това за нормално....приел е това, като нещо добро.
....................................
"как се справяте с тези проблеми като родители?а как се справяхте някога като деца? "
Точно така.....СПВАВЯШ СЕ, писал си ти....мъчно се справяш...това е кръстопът, това е ...подсъзнателен въпрос.
"Как се справяте?"...как успявате.....и успявате ли въобще?
Неслучаен въпрос....усети това....

муле,жалко че не си регистриран,та ми се налага да пиша отговора си тук.а хич не ми се иска,та..
когато загубих брат си се почувствах все едно са ми отсякли и двете ръце.
всъщност това е единственото,с което ми се е наложило да се СПРАВЯМ по отношение на него.

Съжалявам за това което ти се е случило.
Относно въпросът ти за децата - ние сме 3 сестри, като аз съм най-голямата. 69 , 71 и 75 набор съответно.
Кофти е да си най-големият, като си спомня все аз го отнасях като малка, то не че не заслужавах понякога де.
Никога няма да забравя училищните години - тогава си мислех че съм осиновена дори. Майка ми постоянно ми се караше пък и плескане е имало, че не помагам на втората ми сестра със домашните й, а съм помагала на съученици които идваха в нас за помощ.
Е как да й помагаш, та тя искаше аз да й напиша домашното. Сезнем да й помагам, а тя зяпа картинки и ме каваше да съм го написала, че иначе щяла да ме НАКЛЕВЕТИ на майка , че не съм й помагала. И когато й отказвах, тя наистина го правеше, надуваше гайдата и търчаше да лъже, че не искам да й помагам. След което го отнасяше познай кой. Дори и когато се биехме, все си имаше за нещо да се започне бой нещо, че бяхме момичета. Въпросната сестричка беше такова гадно същество, леко докосната тръгваще да врещи като заклана, а майка ми макар и да вижда,ч е тя държи кичур от косата ми в ръцете си ме налагаше мен.
Веднъж ме замери с някаква джаджа дето слжеше за отваряне на капака на нафтова печка, та ми разцепи главата и като потече оная кръв - е познай кой го биха отново, хич не и пукаше че съм вече с разцепена глава. Първо ме набиха, че съм била пребила детето, а после ме заведоха на лекар да ме шият.
Та с две думи - поне у нашето семейство по-малките винаги бяха толерирани. Все на мен се четеше конското - понеже съм била най-голяма важен бил примерът който съм давала на двете ми сестри. Пък и отнасях караници за неща за които впоследствие при тях нямаше и коментар - примерно закъсняла съм с прибирането, а не съм се обадила, на мен това ми носеше поредната доза конско и натяквания, а после те като започнаха да правят такива неща, се отминаваше с мълчание.
Еден вид голямата мина през това без последствия, значи и при тях няма да има.
дълго стана, ама като се сещам какъв терор беше

тогава си мислех, че само да порастна няма да погедна скъпите сестри заради които го отнасях и заслужено и незаслужено, но пък като порастнах така ги заобичах двете дяволчета, че и до днес първо за тях мисля, пък после за себе си.
За финал да напиша - едва след като родих второ дете разбрах, че една майка не може да прави разлика между децата си - обичаш ги еднакво.
А на мойта майка все пак съм й благодарна, за да спечеля обичта й (тогава мислех, че не ме обича) се състезавах не само с другите, а и със себе си - от това само спечелих.
Друг е въпросът, че нямам намерение да стимулирам по този начин синът ми.
Добре, че е тази тема - досега все забравям да й благодаря, та ще взема да й звънна.

Това е въпрос върху който, доста съм разсъждавала...
Аз самата съм първо дете, имам брат който е почти 6 години по-малък от мене. И честно казано, в много отношения се чувствах пренебрегната. От една страна аз се чувствах "голяма" кака и никога не си позволявах да го удрям или да бъда груба с него /чувството ми за отговорност явно от най-ранна детска възраст си е било развито/ , макар че той се опитваше да ме бие или изобщо да се заяжда с мен. Аз така или иначе не му влизах в тона за тези неща. И въпреки, че не мога да кажа, че съм била наказвана или по друг начин понасяла заради него негативи от страна на родителите ни, мога да кажа, че имам болезнени спомени за това, как той получава повече ласки, игри и други такива неща /явно че не съм била чак толкова "голяма" кака, щом и на мене са ми се искали тези неща/ , които обаче не са малки по своята значимост за едно дете. Затова и когато аз на свой ред станах родител твърдо реших, че няма да допусна едното ми дете да се чувства "онеправдано" заради другото. Обаче съвсем не съм сигурна, че това се получи, така както на мен ми се искаше. Винаги съм се стремяла да бъда справедлива и да не давам превес на единия или другия и въпреки това дъщеря ми е заявявала: "ти повече обичаш батко", или пък баткото: "ти повече обичаш нея". Нещата изглеждат различно когато човек е дете и когато на свой ред има дете.

еееех,да ти имам самочувствието ...и каката,и леос ги прати на лов за мулета...че те друга работа нямат ли си?!
иначе....иначе....все още очаквам да ми разкажеш набързо как си се справял ти като дете и по-късно като родител.делиш ли децата си в сърцето си на обичано и по-обичано?

..nyma takiva raboti neopravdano...
zavisi ot tyh..

az se opitvam da sim ednakva...kum dvamata, no ediniya vechno misli che neshto ne e chestno i e onepravdan...
drugiya puk e takava shiroka dusha i mu prostava....kakvo li ne...


ama golymata zakachka sam si tursi nakazaniyta...

..posle reve ...che samo na nego se rpavyt zabelezki...


......nai mnogo se byh vpechetlila edin den malkiya kato me popita...."what would you do if you brother doesn't like you?"

za negovoereshtite engl..."kakvo shte napravish, mum ako tvoya brat ne te obicha?"

beseh mi truden za otgovor vupros, no otebelyzah, che moya brat me obicha i az go obicham.....
....a toi miliya veche e razbral, che kakvoto i da napravi ...brat mu vse ne go haresva.....


eee deza , deza...

и аз съм забелязала,че най-малкото дете в семейството е най-глезено,независимо кой номер поред е.като че ли то има възможност да получава обич от най-много хора и затова.

имам познато семейство с две момчета близнаци.забелязала съм,че те никога не се ревнуват един друг въпреки подчертано различното отношение на родителите им към тях.единият е копие на майка си,а другият - на баща си.
но не зная дали при всички близнаци е така.

може би просто едното ти дете е по-неуверено в себе си и има нужда от повече гушкане.