....tova se sluchva na pochti vseki chovek..da izprati blizuk....

dnes e pochinal mnogo obichaniya mi dydo ( na 92) leka mu prust ...

tolkova e silna tazi vruzka mezdy pokoleniyta ...i boleznena


skoro slychah , che edin chobek ne umira dokato horata si spomnyt za nego...


tolkova trudno mi se struva da prieme chovek istinata ...

i da ne misli za zivota....


preobrushta zenostnata sistema( ne vinagi za dulgo)...

neznam...kak shte kaza na sinovete si...ytre kato se subudyt.....

...tolkova sum bladogdarna che otdelih vreme da ro razpitam i zapisha danni za rodoslovnoto durvo....kogato byhme zaedno..


l

Leka mu pryst. Vinagi shte go nosish v zyrceto si.

YD

Никого не посрещаш ...и никого не изпарщаш...само така си мислиш.
И само така си мислиш, че никой тук не е писал за смъртта....
Много писах, но смъртта тук има ник "Каката и Леос" и те веднага се появяват и взимат душата , на постингите на Мулето тук, в този клуб....още преди то да ги е написало.....

смей се, смей се

Редактирано от kakata на 20.02.02 22:40.

Моите искрени съболезнования! :( Мога да кажа един вид, че знам какво ти е но не точно. Нищо че съм на 15.... Преди малко повече от 2 месеца загубих нелепо първата си голяма и истинска любов. Сега просто животът ми не е същият. Дори не ми се живее. Не знам до каква възраст ще издържа, но не вярвам да е много. Още веднъж съжалявам за него! Помни го винаги:( Той би се радвал!...

за смъртта е практически невъзможно да се говори, рационално да се говори... като абсолютно небитие тя засмуква думите и те умират... нещо като черна дупка... в нея няма нищо, ...тя е нищо... пълната и окончателна празнота... в този смисъл тя не съществува, не може да съществува в човешкото съзнание, то априори я отхвърля, отказвайки да я мисли... то мисли последствията от нея, реакциите към нея, проявите й - но бърза да избяга и от тези плахи опити за мислене, изправено пред бездната...

прости, че се разфилософствах...

и Бог да прости дядо ти...

IMAGINE...

smurta e nechto, za koeto moje da se gotvim...

Съболезнования за дядо ти...

За това какво да кажем на децата си, мога да ти пейстна думите на Франсоаз Долто, които ми изпрати едно момиче неотдавна: "Как да им се каже защо се умира? Ами умираме, защото живеем и всичко, което живее, умира. Всъщност нямаме друг начин да дефинираме смъртта, освен чрез живота и живота - чрез смъртта. Т.е., животът, както и смъртта, е неразделна част от живото същество. Смърт - тя е част от съдбата на живото същество. И децата
го знаят много добре".
"Водили са при мен на консултация деца, които от даден момент са започнали да изостават в училище...
Мъчехме се да открием какво се е случило. Е, беше започнало от смъртта на бабата или дядото, за която не бяха им казали. Когато детето иска да я види: "Ами, откараха в болница, тя е много болна." И толкоз.
Избягват въпроса, сменят темата. А просто е трябвало да се обясни на детето, че баба му е умряла и да се заведе на гробищата, за да види къде отиват телата на умрелите хора. Да му се поговори за сърцето, което обича и че то не умира, докато хората си спомнят за този, когото са обичали. Това е едниственият начин да се отговори на детето."

...

златото е злато, дори стъпкано долу в прахта...

blagodarya na vsichki za support-a...

откакто си оставила постинга си тук
сигурно вече си решила и си им казала на синовете си за смъртта на дядо ти
надали ти се говори още за това, а и сигурно не бих могла да ти дам най-добрия съвет как се казват нези неща. мога само да споделя с теб едно добро впечатление: миналата година на едно открито кафене едно 5 годишно момиченце много спокойно ми обясни как дядо му е починал и е на небето като една малка звездичка и го наблюдава всеки ден ....
не знам колко са големи децата ти, нито колко са чувствителни, но явно има начин да се каже всичко и те да не се почувстват травмирани от това ... или поне не за цял живот. то че боли от загубата ..... боли.

усмихни се! утре може да е по-зле!