Моля ви, споделете какъв спорт е най-подходящ за момче на 10 години.

моята класация се оглавява от плуването. страхотен спорт. и за момчета, и за момичета. за всякакви възрасти.

Според мен на 10години детето вече само избира спорта - има си предпочитания и трудно ще го убедиш дасе захване с нещо, което не иска.
Аз бих предложила:
плуване - ако не знае да плува, треньорите казват, че това е идеалната възраст да се научи детето

баскетбол- ако е нисичко.

тенис или карате, ако си пада индивидуалист или перфекционист

но разбира се трябва да се уточнят няколко неща:
зимен или "летен" спорт
професионално или за удоволствие
на открито или на закрито , или и двете
финансите на родителите
наличието на приятелчета ,с които да е заедно ит.н.т

Qui scribit, bis legit.

takuv kakuvto mu haresva nai-mnogo....za da moje da go uprajnjava redovno..inache njama nepodhodjasht sport-garancija

Heaven for climate,Hell for company

плуване

Аз гласувам с две ръце за конния спорт. Освен че предоставя отлични възможности за хармонично развите /противно на всеобщото мнение/, учи детето на отговорност, дава му смелост, умение за контакт и много много обич

ох, конете са ми слабото място. наистина конния спорт е страхотно нещо, но... не е безтравмен като плуването! няколко пъти ходим в Банкя с дъщеря ми, качвам я на кон да поязди, ходим в конюшните да ги "черпи" с ябълки и моркови, наблюдаваме тренировките, но... много ме е страх от сериозни падания. тя иска да се научи да язди, ама като я гледам какво е дърво на коня... явно не й е в кръвта. аз пък имам добра стойка, ама само да мръдне коня и съм долу /от страх/... явно не ми е и на мен в кръвта.
та затова препоръчах плуването. щото там от всяко дърво става свирка!

Да бе от всяко... мене като малък ме записаха и знаеш ли що се махнах - казах на майка че ме карат да си топя главата в басейна дето всички пикаят Виждаше ми се адски тъпо да плуваш от единия край на басейна до другия и да гледаш едни и същи плочки постоянно
А конете ги яздих 6 години, докато се появи една ездитна девойка, която в последствие ми надена халка а в момента ми гледа детето в къщи.

Какъвто и спорт да се избере, ако се тренира състезателно е вреден. Може да ви се стори много крайно това мнение, но съм убеден в това. Ако е само за кеф - тогава нека да се занимава с това, което му е кеф, но ако е за така нареченото високо спортно майсторство, не знам някой спорт, който да не дава някакви негативни последици. Лошото е, че май няма място, където детето може да отиде и да се занимава с някакъв спорт. Умишлено не употрябавам думата тренира. Въпроса е да има треньор, който да го учи, но не да го гони за някакви постижения, а да спортува докато си иска.

"Живота е гаден. После умираш."

Напълно съм съгласен. Ние възрастните съдим от себе си. Понеже сме се обездвижили си мислим, че и децата са така, ако на нас ни е студено обличаме децата.
Всъщност често родителските амбиции осакатяват развитието на децата. Имам познати, които са записали децата в някакви "елитни" училища, допълнително ги пращат на курсове, уроци и к`во ли още не, живеят в квартали където нямат контакт с други деца т. е. са напълно изолирани от "себеподобни". Тогава родителите усещат, че децата им имат нужда от игри и ги записват на спорт - още едно задължение.

Разберете, детето има нужда да поиграе в махалата, да рита топка както може, без един надъхан чичко да му преподава теория и практика на ... "ритането на топката...". Ако ще да се порови в боклуците на междублоковото пространство с приятелчета.

Какъв ти спорт бе...??? Та нали като го пуснеш да играе на вън то ще играе 20 мин. /докато им омръзне/ футбол, после 15 мин. ще се катерят по катерушките /ето ти "Спортна гимнастика"/, после ще поска да го заведеш на плаж на "Дианабад" ей ти плуване на което ще го учи тати или мама, а не някой безкомпромисен треньор.

Спрете се с амбициите си!!!