новата детска градина.
Наложи се да променя детската градина на дъщеря ми, от преди 10 дни.
Но тя все прави сравнение с предишната. Там беше от 2 годишна възраст, а сега навърши 5 г. Имаше си много приятелчета и всички деца и госпожите много я обичаха. Беше много контактно и палаво дете. Сега от както се преместихме в друго жилище, много ни е далече от предишната детска градина и затова намерихме друга, която е близо до сегашния ни адрес.
В началото и хареса - нови деца, играчки ..., но от три дни упорито отказва да ходи там, иска си в старата градина.
Не ми се иска насила да я водя и се опитвам спокойно да я убедя да и се хареса там. Записах я на английски, танци, както беше свикнала преди промяната, но тя все си повтаря, че не и е хубаво и днес даже се запъна на вратата, преди да влеземе в градината. Успях да я забаламосам и тя влезе, но незнам, ако продължи да ми прави "номера" всеки път, това не си е работа
Молбата ми към вас е да ми дадете идеи за справяне със ситуацията, защото моите вече започват да се изчерпват и това ме притеснява.

Очаквам вашите мнения и ви благодаря предварително

Липсват й приятелчетата. Децата ми също смениха също две детски градини при най-голямо мое нежелание, но... Наистина в тази крехка възраст не се отразява на детето добре тази несигурност и загуба на приятели при смяна на обстановката. Единият ми съвет е, че ако ползвате кола далечното разстояние няма да е проблем и детето поне ще запази "старите" си връзки с приятелчетата, докато намери нови в района. Друго, което може да направите, е да срещате и да каните някои нови приятелчета от градината у дома събота и неделя, за да си поиграят и да се сближат с вашата дъщеря. Успех!

С големия син имах подобни проблеми. След няколко по-внимателни разговора той на накрая ни призна, че едно от децата го биело. Оказа се, че не е било точно бой, просто едно от децата в групата е по-буйно и се отнася малко по-грубо с останалите деца. Говорихме с госпожите и нещата се пооправиха.

"Бить не нужно! Они вникнут!
Разяснять!"

Благодаря ти за съветите, но нямаме кола. Преместихме се от единия край на София - в другия, така, че ми е много трудно да каня приятелчетата на детето често, ако трябва да ползвам таксита, ще ми е много скъпо и немога да си го позволя. Така, че за сега ходиме след детската градина по сладкарници и така тя все се заиграва с други дечица, но приятелчетата й липсват и най-вече тези от предишната й градина

Само това е - някой го притеснява (госпожа или другарче).

мисля, следователно не знам

V adaptacionnia period deteto kum novata deskta gradina sa nujni samo dve neshta:
1. deteto pone dve sedmici da hodi na gradinata polovin den
2. maikata ili niakoi blizuk da prisustva tam dokato deteto se socializira i svikne na novoto miasto. Tova e polezno i za maikata koito moje da vidi, kude i kakvo ne e nared i da pomogne adekvatno za nastroikite na deteto kum novoto miasto

ти явно не говориш за българските условия... особено с втория си съвет ме шашна тотално

Имах впредвид да каниш новите приятелчета от новата детска градина да общуват и дъщеря ти да свиква с тях на "свой" познат терен, където има закрилата на мама/татко. И другия съвет за взимането на детето по-рано от градината в първите седмици на новото място също става. Хубаво е да поговорите и с детските учителки по този проблем, групата да не изолира детето, то да не се чувства самотно и изоставено, да го ангажират в детските занимания и да го поощряват да се включва в общите, някои от тях имат добър подход и опит, проявяват внимание и грижи. Все пак 10 дни са много кратък период за адаптация и са прибързани тревогите - то ние, възрастните, трудно се адаптираме... Може също да акцентирате върху положителната страна на новите емоции пред детето, да му вдъхвате вяра, че ще срещне и тук добри приятелчета и ще научи още по-интересни игри с тях и т.н.

Май има такъв момент.
Вчера, тя ми разказа, че едно момченце не я е пуснало да влезе в салона за танци, защото й казало, че тя не е от групата. И тя седяла отвън на пейките 1 час - пред салона и се разплакала, че не я пускат.
Днес говорих с госпожата за случката и тя се зае да оправи положението.
Дано да е само това причината.

Мисля, че това не става в БГ.
А и преди, като тръгна на ясла не съм я давала за половин ден. Мрънка една седмица и после свикна.
А и по принцип тя има нагласа да бъде с деца. Много често даже не и се иска да я взимам рано, за да си поиграе с приятелчетата в детската (особено през лятото)