Една моя приятелка има щура мания на тема пиърсинг - сложи си 5 обици на едното ухо и 3 на другото, една на пъпа и скоро една на носа. Когато майка и обаче видя тази на носа и вдигна грандиозен скандал и я изгони като и каза да се върне като я махне...... След това момичето не приличаше на себе си..... все едно да гледаш бебе което плаче за откраднаната си близалка, само че във вид на депресия........ направо не можах да повярвам че това е човек на толкова години а плаче като дете са счупена играчка. Та........ Въпроса ми е - когато децата ви поотраснат бихте ли им позволили нещо такова за да се радват или бихте им го забранили безкомпромисно????

Hell is my home!

Аз бих - примерно след 15-16 годишна възраст, ако желае дъщеря ми може да се накичи, какво лошо би могло да има в това? Виждала съм много фрапиращи случаи, но това си е въпрос на личен избор и естетически вкус. Мисля, че с времето такива желания преминават, но не се знае .
Въобще съм против категоричните забрани и категоричните - никога .
Ще видим след 10ина години какво ще ни е на главата - за сега иска да носи обеци, но като разбра че за тези тип, които иска да носи се налага продубчване на ушите и се отказа - може след години да събере повече смелост

Hate cannot drive out hate, only love can do that

Аз бих се опитала много меко да обясня, че първо не е естетически красиво и второ не е особено полезно да се носят толкова много обеци, защото:
- като им мине модата, на нараненото място ще има дупки, които ще се виждат;
- че това е преходна работа - според желанието и после както при татуировките може да съжалява;
- ами някъде четох, че не е особено добре да се продупчва ушната мида кой където намери за добре, тъй като върху нея има множество центрове, които са своебразна проекция на различни органи от човешкото тяло и точно на това се разчита, когато се прави масаж, а щом веднъж се пробие този център, той се поврежда необратимо и може да доведе до негативни последици за съответния орган...
Защо не се опиташ да обясниш на приятелката си тези неща? Може би все пак ще й помогнеш да разбере майка си? Прибави и още нещо - че никоя майка не желае нищо зло за детето си! Е, наистина не е трябвало да я гони, но кой знае какво й е било на главата на жената в момента и е реагирала по този начин?! Не я оправдавам, но всичко трябва да се преценява при даден конфликт.

Аз знам, че нищо не знам!!!

Редактирано от virtualna на 09.01.02 00:43.

Не, не бих.
Но една позната си сложи ей такава обеца на ... бузата. След като стана немодно там да има обеца и я махна, почна да й тече, докато пие вода, да се пълни с храна и трябваше да хвърли сума пари за "корекцията". Има една на езика - не знам как е правена дупката, но е точно по средата на езика - гадно. Иначе на пъпа понякога изглежда даже естетично.

Елементарно, драги ми Уотсън!

вярно, звучи гадно : )


уф, не, не ми е смешно, само малко, като си представих как на горкото му тече вода от бузата като пие и му мокри яката... обаче после пък взе, че ми домъчня.
щото... ми се струва, че това с тези обици, прекаленото татуиране, изобщо... такива неща... това са все изрази, подсъзнателни, на това, че не уважаваш себе си. не се харесваш, не разчиташ на себе си, не се обичаш... такива работи.
кофти ми се струва.
изобщо... не говоря за външния вид, а за това как се чувстват те отвътре, това, което не казват, набучените навсякъде с разни железа.

Тук държа да отбележа, че съм виждал "покрити" уши - произведения на изкуството. manowarkata, ако наистина си такава, няма начин да не си виждала и красиви, невиждащи се от обеци уши.
Неонел, не смяташ, ли че всичко е въпрос на естетика? Аз лично предпочитам кожата като облекло, не нося обувки по-леки от 1 кг. едната (с определено войнишки произход), веднъж годишно слагам панталон, различен от дънки, с дълга коса съм, (май схвана за какво говоря), но не ми пречи да забелязвам естетиката у някои от контрастиловите решения - изрусена и/или боядисана (с спрей) коса на рогчета, смъкнати гащи и т.н. Но като видя някои изгъзици - просто потрес.
Бих съжалявал само лишения от какъвто и да било усет за естетика, това май е непоправима липса.

Елементарно, драги ми Уотсън!

Въпроса ми е - когато децата ви поотраснат бихте ли им позволили нещо такова за да се радват или бихте им го забранили безкомпромисно????


za tova ne bih zabranila ..v tazi vuzrast....
moze bi zashtoto ne obichah na men da mi zabranyvat......

На мен лично ми става много гадно като си помисля, че може да ми окачат нещо такова. Не става въпрос дори за естетиката, а просто за лично мое си чувство на отващение. Може и да съм нещо повреден. Не обичам да нося синджирчета, ланци, пръстени, та дори и часовник. Лелеее, не мога да си представя да ми защипе някой нещо на ухото или на носа
Може би ще успея внимателно да изманипулирам децата си, така че да си създадат отрицателно мнение към подобни украшения.
Уф, как ми липсват часовниците "Радиосинхрон". Що ги махнаха?

По-добре преял, отколкото недоспал!

но колко време трае това?
пет години? дори десет?
ами после?
ох не знам...
защо някой ще иска толкова да го боли, за да покрие целите си уши с обици? или кожата си - с татуировки? че какво толкова му е на ушите и на кожата, че иска да ги скрие?
въпреки, че не е само и това, разбира се, това би било също толкова опростенческо, ако някой реши, че само затова хората посягат на целостта си по тези начини.
тук, близо до дома, има магазин за разни сладки работи и напитки - много го посещавам ; )
една от продавачките, мила, пълничка млада жена, в края на лятото си направи две татуировки - красиви, едри и цветни картинки на коте и цвете.
стори ми се леко странно, защото не ми изглеждаше такъв човек. сега, като казвам "такъв" не казвам "лош", много моля : )
след няколко време обаче видях съпруга й - едър, леко мрачен на вид млад мъж, мълчалив и такъв, от тези хора, които гледат да контактуват колкото може по-кратко с тебе, па макар и с риск да ти подадат погрешна кутия сок... доста свенлив ми се видя. та той беше обвит в татуировки! ама от главата до краката! направо шашкащо! : ) не бих си изкривила душата - имаше своеобразно очарование, наистина картините бяха свързани, нещо като разказ с много разклонения...
обаче...
като си представя как го е боляло...
и не само как го е боляло, ами... се чудя... защо, защо му е трябвало всичко това? ами ако отслабне? ами когато остарее и се сбръчка? ами рисковете от възпаления, първични и вторични? ами че то, ако ти е засегната някоя миниатюрна бенка, която после тръгне да расте? ми можеш и да си умреш така! ами втората картинка на момичето... такива проблеми имаше с нея - възпали се, пък не можеш да се къпеш като хората докато кожата зарастне, ами това си е нараняване, това си е вид посягане на целостта на тялото, разбираш ли?
и пак не само това. нямам никакво намерение да подценявам и омаловажавам решенията и желанията на хората. всеки си се докарва както си иска.
но... това с татуирането и обицясването навсякъде си е посегателство върху себе си. така ми се струва, не знам дали съм права, но така ми се струва.
че то после, това ухо-произведение, то ще се раздърпа, ще се развлече и.. абе... толкова неприятно може да стане... защо човек си го причинява сам?
имам, както виждаш, някои идеи по въпроса, но много се опасявам, че някой би могло да се засегне, въпреки че не това е целта на написаното от мене.
все пак пък, за да не остане като недомлъвка, ето:
всеки път, когато видя човек, който е изрисувал тялото си с татуировки, или го е пронизал с много обици, или е посегнал на целостта си по един или друг начин - първото нещо, което си помислям за него е, че той е един много неуверен, много потиснат човек, който никак не се харесва.
и веднага ми домъчнява за него.
изразът на това е едно веднага пръкнало се в главата ми: "ох, горкият...".
и не ми се струва никак въпрос на естетика.
естетиката и нейните изрази по тялото на човека са друго нещо, мисля.
вероятно просто имаме различно виждане за естетиката.
според мене като се върнеш у дома, като се съблечеш от обвивките си, като влезеш в банята и се изкъпеш - после си най-красив, когато си чист и такъв, какъвто си се родил и развил... някакси.
не, май не мога да го обясня : )
виж, аз също често ходя с кожени дрехи, също си обичам обущляците "ню рок дженерейшън", косата ми сега е синя, на всичките си пръсти имам златни халкички, освен на палеца на дясната ръка - загубих я, на лявото си око нося зелена леща, дясното ми си е черно.
но... абе и ти ме разбра за какво говоря, сигурна съм : )
ам... аз не изпитвам потрес от изгъзиците, както им казваш, просто... ми става мъчно за човека... и не, не смятам, че всичко е въпрос на естетика, по-скоро - на психология... някакси.

А, часовниците "Радиосинхрон" ги има навсякъде... но с умрели реакции.
И аз съм го усещал това точно с часовник - да не искам да го нося. Сега не го свалям. Виж, един пръстен доста добре седи, направо му се радвам. Имах един, който беше за еднократно слагане - имам големи кокалчета и тънки пръсти и съответно някои пръстени могат само да влязат (с много мъчение), без надежда да излязат и без да притискат след като са влезли(май някой тук ще види някаква метафора). Затова им се радвам. В момента не нося де, онзи не го сложих - наистина нещата са еднопосочни и търябва да съм сигурен, че това е пръстенът.
Аз на въпроса на ребекка давам отговор - не бих се възпротивил, защото ако на детето ми му хрумне да го прави това, някъде по пътя нещо ще съм сбъркал аз. Признавам си - не мога да си представя, че децата ми може да усещат музиката и модата по по-различен начин от мене начин(не като стилова насоченост, а по принцип)- предимно с това ще трябва да съм се преборил, преди това.

Елементарно, драги ми Уотсън!