Ох, помагайте с акъл!

Шестгодишно момиче трябва да бъде подготвено за догодина за училище.
Детето е много любознателно и няма никакви проблеми с четенето, писането, особено с езиците. Всичко друго е наред, обаче тая математика …:((((((((

Какъв точно е проблемът. Вече определено го смятам за проблем. И го мисля за нещо аналогично на дисклексията , но в математически вариант.
Значи ако играем на магазин, момичето безпогрешно смята до 20 (!!!) - събиране и изваждане на парите. Не и е проблем да сметне че един потник (9лв.) + 1 пола (5лв.) дава 14 лв. и да ми върне точно от 20 лв. Даже не се и замисля особено.

Ако я накарам да ми каже колко е … каквато и да е задача до 10, особено когато първото събираемо е по-малко (2+6), веднага се чува едно “Не знам”, след това се започва едно смятане на пръсти. Аз престанах да толерирам този тип изчисления, защото вече е голяма за тях. Поради това веднага следва опит да се вземе елката.

Занимавам я със задачи от книжки. Нарочно аз се занимавам, за да и обяснявам по-търпеливо с бобчета, оризчета и да и рисувам гъбки и калинки, защото баща и е много добър математик и не се занимава с такива циркове. Та на този етап дори и да сметнем че нещата вървят, за в бъдеще със сигурност математиката ще се превърне в проблем.

Дайте съвет как занимавате деца, на които математиката не е любима!
Ще ви бъда много, много благодарна!

P.S. Пропуснах нещо много важно. Аз съм същата. Смятам безпогрешно, решавам с удоволствие и сама съставям логически задачи, но математическите задачи много ме стъписват. Решавам ги, но чрез някаква система подобна на тази с пръстите. Е, важното е че винаги отговорът ми е верен, макар и по бабешки начин.

***

но мисля, че нещата не са толкова страшни... във всеки случай едва ли е некфа математическа патология :-)

Мисля, че основния проблем е, че детето си няма и на идея за числата над 20. Подозира че има такива числа, но не може да ги свърже с тези които познава.

Мога да ти кажа как баща ми навремето ми помогна да "прескоча" двадесетицата. Теорията - всяко едно число следва точно едно друго число и е точно с едно по-голямо от него. Сигурно ти звучи страшно сухарско :-))) Е, в практиката това се нарича броене. 1, 2, 3, 4, ... 10, 11, 12,... 20, 21,..., 99, 100, 101, 102, 103, ... 110, 199, 200, 201, 202, ... 299, ... 399, ... 999, 1000, 1001... 1099, 1100, 1101... 1999, 2000, ... 9999, 10000 и т.н. Най-важното е да разбере след всяко число кое следва. Звучи елементарно, но всъщност не е. Когато се научи да ги брои всички числа (до милион е достатъчно :-))) ) - вече ще ги познава. Тогава може да го "светнеш" че лесно може да прибавя не само със едно а и с повече. Колко е 100 + 2, + 3, + 100 и т.н.

__________
Животът сам по себе си е неква анонимност...

Защото дъщеря ми брои без проблем до 1000.

Познава и може да пише трицифрените числа.

Отскоро я е прихванало да брои на четни числа, защото чула, че г-жите броят така децата. Това го прави без проблем, но устно. Не я знам до колко може да брои на четни числа, чувала съм я до към 40, тя твърди, че можела до 100, но не съм сигурна.

Проблемът идва, когато я накараш да реши написана задача. Самата тя се чувства несигурна.

***

Ако може да брои - значи определено няма математическа дислексия :-)))

Следващата стъпка е дали осъзнава, че "тридесет и едно", "тридесет и пет" освен конкретните числа 31 и 35 представляват "сборно число" - тридесет плюс едно, тридесет плюс пет и т.н. Според мен - не (защото числата единадесет, дванадесет, тринадесет несъзнателно ги възприема като "елементарни" числа, а не като "сборни"). От там идват и проблемите с числата над двадесет

И така - след като вече можете да броите - значи сте минали първата стъпка. Следващата НЕ Е да събира и изважда двуцифрени числа (както сте се изсилили)

Предварителни стъпки:
- Като игра - казваш й едно число (като начало между 20 и 99, после до 999), а тя трябва да ти каже колко десетици и колко единици има числото (съотверно стотици, десетици и единици).

- Следващата стъпка е обратното - казваш и брой десетици и брой единици, а тя трябва да ти каже кое е числото. Може да ти се струва смешно, но според едно дете МОЖЕ да има число петдесет и дванайсет (т.е. - 62) - и съответно едно усложнение е да й казваш такива двойки числа, а тя да ти ги казва като истински числа

Когато и това започнете да го правите без да се замисляте ВЕЧЕ можете да преминете към сбор на двуцифрени числа. Т.е. един сбор 25 + 56 може да се разгледа като сбор на 5 + 6 (в единиците) и 2 + 5 (в десетиците). Имаме два сбора - 11 (в единиците) и 7 (в десетици). Както виждаш - получава се числото седемдесет и единадесет - вече би трябвало съвсем лесно да го превръщате в 81 :-)))

Математиката е една прекрасна игра. И като такава трябва да я учите.

Успех

четиригодишен можех да броя до един милион и събирах и изваждах всякакви числа (но ми беше ясна разликата между единици, десетици стотици и т.н.), но се научих да "познавам" колко е часът едва в първи клас. Не защото имах "часовническа" дислексия а защото баща ми така и не можа да ми обясни защо 5 по малката стрелка е 25 по голямата, а девет по малката е 45 по голямата. Некфа мистерия беше според мен и не става и не става. Как ли не се е опитвал тоя мой баща - не става. Защото се опитвах да го науча наизуст. Още в първия учебен ден един съученик ме светна каква е тайната - пет на 1, десет на две, петнадесет на 3 и така - през пет. Елементарно, ама кой да се сети да ми го обясни :-)))

А сега ми кажи защо го тормозиш горкото дете? Нали училището е точно за да научи тези неща. Мислиш ли, че ще му е интересно в първи клас, ако знае всичко предварително?

You are caught in a prison
Of your own devise

Първо да се съглася с мнението на Триша!
Защо тормозиш детето?Тормозиш ли го или сме в заблуда?
И защо трябва да е толкова подготвено за това училище?
За някакво специално училище ли става въпрос?
Тези в които има приемни тестове , тестовете са за логика, комуникативност и т.н....
И още едно лично мнение.
Наистина смятам , че е грешка това което правите. Ама не че детенце не трябва да знае, нека знае, щом и е интересно и разпитва - обяснявай и показвай...ама в кръга на играта и целта наистина да бъде игра.
Опасността да не и хареса в училище е реална. Госпожата ще е "досадна" с чертичките и ченгелчетата си. Съучениците и ще са "глупави" с незнанието си.... Ще има период в който тя няма да има нужда от упражнения и или те ще бъдам минимални с отлични резултати. Проблема ще дойде в момента в който учебния материал настигне и задмине знанията и...или вие в къщи ще я подготвяте с години напред?С каква цел?
Какво се разписах ...ама като имахме подобни проблеми така е то!

а къде беше ти, драги, или некф такъф като тебе, преди дванайсетина години, а? : )
...хм... каква чиста загуба и пропуск... но е късно вече, уви.
е, нищо де, човек може да не знае всичко на света... без от това светът да пострада чак толкова много

пак наоколо ще да съм бил. А ако ми кажеш за коя точно дата питаш - ще ти отговоря и по-конкретно :-)))

По-лошото е, че преди дванайсетина години дира го нямаше. Некфи BBSи тук-там и... тва беше. А кой щти се занимава със забавна математика за предучилищна възраст като я те върже BBS-a на 1200, я не и само трепериш да не те дропне на петата секунда като не могат да се разберат модемите. Еееех, кви времена бяха... женита бяха истински жени, мъжете - истински мъже, а интернета - само блясък в очите на тримата сисопове в София :-))))))

И аз си мисля, че напразно се тревожиш и тормозиш детето. Ще се научи да смята в училище, където децата ходят именно да бъдат научени
Пък и не се притесявай толкова - математиакта просто не е наука за всички, но и те се оправят чудесно в живота без много математика

Hate cannot drive out hate, only love can do that