Ох, помагайте с акъл!

Шестгодишно момиче трябва да бъде подготвено за догодина за училище.
Детето е много любознателно и няма никакви проблеми с четенето, писането, особено с езиците. Всичко друго е наред, обаче тая математика …:((((((((

Какъв точно е проблемът. Вече определено го смятам за проблем. И го мисля за нещо аналогично на дисклексията , но в математически вариант.
Значи ако играем на магазин, момичето безпогрешно смята до 20 (!!!) - събиране и изваждане на парите. Не и е проблем да сметне че един потник (9лв.) + 1 пола (5лв.) дава 14 лв. и да ми върне точно от 20 лв. Даже не се и замисля особено.

Ако я накарам да ми каже колко е … каквато и да е задача до 10, особено когато първото събираемо е по-малко (2+6), веднага се чува едно “Не знам”, след това се започва едно смятане на пръсти. Аз престанах да толерирам този тип изчисления, защото вече е голяма за тях. Поради това веднага следва опит да се вземе елката.

Занимавам я със задачи от книжки. Нарочно аз се занимавам, за да и обяснявам по-търпеливо с бобчета, оризчета и да и рисувам гъбки и калинки, защото баща и е много добър математик и не се занимава с такива циркове. Та на този етап дори и да сметнем че нещата вървят, за в бъдеще със сигурност математиката ще се превърне в проблем.

Дайте съвет как занимавате деца, на които математиката не е любима!
Ще ви бъда много, много благодарна!

P.S. Пропуснах нещо много важно. Аз съм същата. Смятам безпогрешно, решавам с удоволствие и сама съставям логически задачи, но математическите задачи много ме стъписват. Решавам ги, но чрез някаква система подобна на тази с пръстите. Е, важното е че винаги отговорът ми е верен, макар и по бабешки начин.

***

но мисля, че нещата не са толкова страшни... във всеки случай едва ли е некфа математическа патология :-)

Мисля, че основния проблем е, че детето си няма и на идея за числата над 20. Подозира че има такива числа, но не може да ги свърже с тези които познава.

Мога да ти кажа как баща ми навремето ми помогна да "прескоча" двадесетицата. Теорията - всяко едно число следва точно едно друго число и е точно с едно по-голямо от него. Сигурно ти звучи страшно сухарско :-))) Е, в практиката това се нарича броене. 1, 2, 3, 4, ... 10, 11, 12,... 20, 21,..., 99, 100, 101, 102, 103, ... 110, 199, 200, 201, 202, ... 299, ... 399, ... 999, 1000, 1001... 1099, 1100, 1101... 1999, 2000, ... 9999, 10000 и т.н. Най-важното е да разбере след всяко число кое следва. Звучи елементарно, но всъщност не е. Когато се научи да ги брои всички числа (до милион е достатъчно :-))) ) - вече ще ги познава. Тогава може да го "светнеш" че лесно може да прибавя не само със едно а и с повече. Колко е 100 + 2, + 3, + 100 и т.н.

__________
Животът сам по себе си е неква анонимност...

Защото дъщеря ми брои без проблем до 1000.

Познава и може да пише трицифрените числа.

Отскоро я е прихванало да брои на четни числа, защото чула, че г-жите броят така децата. Това го прави без проблем, но устно. Не я знам до колко може да брои на четни числа, чувала съм я до към 40, тя твърди, че можела до 100, но не съм сигурна.

Проблемът идва, когато я накараш да реши написана задача. Самата тя се чувства несигурна.

***

Ако може да брои - значи определено няма математическа дислексия :-)))

Следващата стъпка е дали осъзнава, че "тридесет и едно", "тридесет и пет" освен конкретните числа 31 и 35 представляват "сборно число" - тридесет плюс едно, тридесет плюс пет и т.н. Според мен - не (защото числата единадесет, дванадесет, тринадесет несъзнателно ги възприема като "елементарни" числа, а не като "сборни"). От там идват и проблемите с числата над двадесет

И така - след като вече можете да броите - значи сте минали първата стъпка. Следващата НЕ Е да събира и изважда двуцифрени числа (както сте се изсилили)

Предварителни стъпки:
- Като игра - казваш й едно число (като начало между 20 и 99, после до 999), а тя трябва да ти каже колко десетици и колко единици има числото (съотверно стотици, десетици и единици).

- Следващата стъпка е обратното - казваш и брой десетици и брой единици, а тя трябва да ти каже кое е числото. Може да ти се струва смешно, но според едно дете МОЖЕ да има число петдесет и дванайсет (т.е. - 62) - и съответно едно усложнение е да й казваш такива двойки числа, а тя да ти ги казва като истински числа

Когато и това започнете да го правите без да се замисляте ВЕЧЕ можете да преминете към сбор на двуцифрени числа. Т.е. един сбор 25 + 56 може да се разгледа като сбор на 5 + 6 (в единиците) и 2 + 5 (в десетиците). Имаме два сбора - 11 (в единиците) и 7 (в десетици). Както виждаш - получава се числото седемдесет и единадесет - вече би трябвало съвсем лесно да го превръщате в 81 :-)))

Математиката е една прекрасна игра. И като такава трябва да я учите.

Успех

четиригодишен можех да броя до един милион и събирах и изваждах всякакви числа (но ми беше ясна разликата между единици, десетици стотици и т.н.), но се научих да "познавам" колко е часът едва в първи клас. Не защото имах "часовническа" дислексия а защото баща ми така и не можа да ми обясни защо 5 по малката стрелка е 25 по голямата, а девет по малката е 45 по голямата. Некфа мистерия беше според мен и не става и не става. Как ли не се е опитвал тоя мой баща - не става. Защото се опитвах да го науча наизуст. Още в първия учебен ден един съученик ме светна каква е тайната - пет на 1, десет на две, петнадесет на 3 и така - през пет. Елементарно, ама кой да се сети да ми го обясни :-)))

А сега ми кажи защо го тормозиш горкото дете? Нали училището е точно за да научи тези неща. Мислиш ли, че ще му е интересно в първи клас, ако знае всичко предварително?

You are caught in a prison
Of your own devise

Първо да се съглася с мнението на Триша!
Защо тормозиш детето?Тормозиш ли го или сме в заблуда?
И защо трябва да е толкова подготвено за това училище?
За някакво специално училище ли става въпрос?
Тези в които има приемни тестове , тестовете са за логика, комуникативност и т.н....
И още едно лично мнение.
Наистина смятам , че е грешка това което правите. Ама не че детенце не трябва да знае, нека знае, щом и е интересно и разпитва - обяснявай и показвай...ама в кръга на играта и целта наистина да бъде игра.
Опасността да не и хареса в училище е реална. Госпожата ще е "досадна" с чертичките и ченгелчетата си. Съучениците и ще са "глупави" с незнанието си.... Ще има период в който тя няма да има нужда от упражнения и или те ще бъдам минимални с отлични резултати. Проблема ще дойде в момента в който учебния материал настигне и задмине знанията и...или вие в къщи ще я подготвяте с години напред?С каква цел?
Какво се разписах ...ама като имахме подобни проблеми така е то!

а къде беше ти, драги, или некф такъф като тебе, преди дванайсетина години, а? : )
...хм... каква чиста загуба и пропуск... но е късно вече, уви.
е, нищо де, човек може да не знае всичко на света... без от това светът да пострада чак толкова много

пак наоколо ще да съм бил. А ако ми кажеш за коя точно дата питаш - ще ти отговоря и по-конкретно :-)))

По-лошото е, че преди дванайсетина години дира го нямаше. Некфи BBSи тук-там и... тва беше. А кой щти се занимава със забавна математика за предучилищна възраст като я те върже BBS-a на 1200, я не и само трепериш да не те дропне на петата секунда като не могат да се разберат модемите. Еееех, кви времена бяха... женита бяха истински жени, мъжете - истински мъже, а интернета - само блясък в очите на тримата сисопове в София :-))))))

И аз си мисля, че напразно се тревожиш и тормозиш детето. Ще се научи да смята в училище, където децата ходят именно да бъдат научени
Пък и не се притесявай толкова - математиакта просто не е наука за всички, но и те се оправят чудесно в живота без много математика

Hate cannot drive out hate, only love can do that

Аз няма да заабравя как в първи клас 2 часа съм мислил колко е 9 + нещо по-малко от девет (четях на срички още на 3,5 години). До 6-ти клас математиката ми беше кошмар. Пък сега смятам разни n-мерни векторни пространства и матрици и ранговете им и образи в полета, и интеграли и диференциали... Че и уроци давам на разни кандидат-гимназисти и кандидат-студенти. Но и до ден днешен стигне ли се до 97-48 се изприщвам.
Има стотици книжки със забавна математика - те дават много добри резултати. Има както изчислителни, така и логически задачи, които разнообразяват.
Ако не го смяташ за нещо неправилно играйте на някаква игра с карти, при която резултата накрая се отброява според вида карти. Повярвай ми върши чудеса дори и с най-трагичните сметачи - като мене!
Успех!

Елементарно, драги ми Уотсън!

и калта беше някакси друга кал ;-)
хубави времена бяха :)))


| Величието на Сизиф не е в безмислието на труда, а в липсата на отчаяние |

Ще ме извинявате но не съм съгласна с вас. Детето наистина трябва да е подготвено както и после след като тръгне на училище да продължи да се занимава и вкъщи. Лично аз бях изключително добре подготвена от родителите си на тази възраст но когато тръгнах на училище видях че накои деца чиито родители не бяха искали да ги тормозят, някои от тези деца не можеха дори да кажат коя цифра коя е!!! Много е унизително за едно дете да стане за смях пред съучениците си заради подобни проблеми като се има в предвид ранимостта му и психичните травми което това докарва - Уверявам ви Има такива! Така че да се помъчи детето с няколко задачи в къщи е най-малкото зло!

Hell is my home!

Аз и името си не можех да напиша в първи клас, можех да броя до 20 -30 май- не си спомням много добре. Но никой не ми се е подигравал в училище затова. Толкова ми беше интересно в училище - до януари вече и четях и смятах без проблеми, защото имах желание да се науча вече - учителката ни беше много добра и така хубаво обесняваше...

Hate cannot drive out hate, only love can do that

джени,стига деее!детето ти е АБСОЛЮТНО нормално.абстрактното мислене,както и обобщаването идва в една по-късна възраст.при това при всеки човек по различно време.
ох,аз почти се почувствах неудобно ,че никога съм нямала проблеми с математиката след като прочетох другите.....
нещата са точно наопъки на това,което ти мислиш.те не трябва да изглеждат и да са сложни.математиката е жива,проста и конкретна наука.
знаеш ли колко често ми се налага да обяснявам чрез примери,които нямат нищо общо не само с конкретната задача,но и дори със смятането.
например чисто математическото/ох,много е дълга тази дума,а колко пъти я пиша тук!!/ понятие функция.първо -да я схванат като взаимовръзка между две величини/когато навън е студено обличам повече дрехи/ и чак после разните му там различни начини за задаване на една матем.функция.

а хватката -когато дадена задача изглежда на едно дете ужасно трудна просто му обърни всички числа в пари - действа ВИНАГИ!!!

между другото имах /трябва да ги потърся,не ги продават в книжарниците/ едни чудесни книжки точно за тази възраст.ако те интересува - свирни.
но ще дойдеш до софия да ти ги дам!

Но не всички учители са добри - още ми е жал за горкия ми братовчед който в 5-ти клас не знаеше таблицата за умножение благодарение на простата си даскалица, и се наложи аз да го уча, а и освен това не забравяй че понякога без да искат децата за жестоки...

Hell is my home!

наистина да съм имала късмет. 3 години по-късно брат ми тръгна при същата учителка за първи път на училище и резултатите бяха съвсем други- той знаеше и да чете, и да пише - имаше желание от малък за тези неща и ..в 1ви клас му беше толкова скучно, че продължи така и до края на училището...а учителката беше същата...

Hate cannot drive out hate, only love can do that

ti nali beshe s edno dete? vreme e mai za vtoro.....

Снощи, докато майсторосвах у дома и трябваше да меря разни неща се сетих за твоя проблем. Защо не опиташ с рулетката за мерене. Там са отбелязани числата кратни на 10, а за дължините между тях има поставени едноцифрени числа. Според мен би било много подходящо. Може да се види връзката между броенето и събирането, как когато се прибавя по-голямо число трябва да се премине в следващата десетица и т.н.

По-добре преял, отколкото недоспал!

Всяко нещо с времето си. Това е.
Истината е една - трактовките и много.
"Жестоките" деца които визираш в случая са именно тези решили че щом познават цифрите значи са по-умни от съучениците си.
Да- децата са жестоки защото са искренни. Аз знам - ти не знаеш - аз съм умна - ти си глупава - аз съм с лачени обувки - ти си с гуменки - аз съм хубавата - ти си грозната - не си ми приятелка! Логично и елементарно - ха върви обяснявай!
И пак се връщаме на това което писах по горе...
Имаше една тема тук някъде за детството...не прибирайте куклите толкова рано!

това определено е адски готина идея. Нагледно, ясно и съвсем лесно за прилагане.

да, обаче човек трябва да се сети.
а как да се сети, когато не се?
ей това имах предвид, като те питах по-горе къде беше, когато щерка ми започна да се спъва в морените на аритметиката като първолаче.
ами... аз самата просто не съм знаела как да й помогна.
сега, тази година завършва училище.
с математиката - катастрофа, катастрофа!
тюх....
ама нищо, де : )

Така си е. Нещата в живота трябва да следват естествения ход, стъпка по стъпка. Преди 10-ти ноември, който е живял, знае за българските обществени стъпки на развитие раз-три, петилетка се взимаше за три години... Ето и днес болните родителски амбиции определят "жестокото" поведение на децата ни. Те много знаят, имат много информация, но не умеят да я прилагат в живота. Затова няма защо да се учудваме на въпроса "Като си толкова умен, къде са ти парите?". Докато родителите не си променим приоритетите във възпитанието на децата ни, няма какво да се учудваме, че "тъпите" американци водят света за носа или че японците живеят при най-висок стандарт... Много по-полезно е за детето да бъде социално активно, да научава нещата от живота играейки, а не папагалски да запаметява и възпроизвежда информацията.

ако оценката й по математика е приемлива, ако може да си смята парите (и други такива ежедневни неща свързани с математика) и ако не е решила да кандидатства с математика - не е голям проблем, че е не светило в тая наука :-))) Сума ти хора си нямат хал-хабер от геометрия, квадратни и кръгли корени, от логаритми и интеграли и... нищо, живеят си :-)))

Боза от 6ст, пирожка от 11ст., дъвки "Идеал" и "чайки"-те... Впрочем ти помниш ли вкуса на "Златната есен", на бонбоните "Белмекен", на шоколада "Фин-млечен" (оня издължения, в кремавата опаковка)... Не правят вече такива неща - специално "Златната есен" изобщо не е каквато беше...

е, да, така си е, даже и затова ти казах - светът не е станал по-лош от това, че не всеки знае всичко... или всеки всичко не знае... или... ох, обрках се ; )

обаче съжалявам, в известна степен, за друго:
ако можех... ако имаше някой, който да ми посочи с пръст как? да й помогна като беше мъничка - щеше и тя да си спести много разочарования, щеше да й е още по-интересно, щеше да се е забавлявала още повече (много обичам филма "майкъл", където ангелът гребе мед с една голяма лъжица, после топи в захарницата, яде и казва: "сладкото никога не е прекалено много" ; ) ), а пък и аз, покрай нея, щях да бъда по-радостна... такива неща : )

боза от 4, билет за трамвай от 4 и билет за автобус от 6 : )
и плезири, плезири!!!... и... "шоко", от онова много финото, в пакетчета, дето нямаше гадни едри захарчета и горчиво какао около тях, а се топеше в устата като истински шоколад и... можеше да си напълниш устата с него и като духнеш... олеле : )))))))
ами имаше и едни храсти, които цъфтяха с единични жълти цветченца, като кученца и после плодовете им бяха едни твърдички шушулки, от които си правехме свирки... ех... само един "свирков храст" е оцелял досега, зад 41 блок в комплекс... ох, де да го знам как се казва сега, преди беше "ленин".
... и си правехме кормилачки, с лагери - връх, чудо : )
ами...
ох, стига, че... : )))))

че 31 е 30 +1, защото и аз не съм се замисляла да и го обясня така.
Ние си учим 31 като дума:)))

Другите неща, които предлагаш са интересни, но наистина ще ги оставя за г-жата в училище да и ги обясни.

Благодаря ти, но и на мен ми се стори трудничко:)))) Всъщност не е, но да има работа и за г-жата!

***

Въобще не го тормозя горкото дете, но все пак аз съм му майка и би трябвало да му дам някаква основа. Не мога да разчитам само и единствено на г-жите.
Мога да ви се закълна, че никога, ама НИКОГА не съм го насилвала! Слагам си ръката на сърцето и ви го казвам!

Последното, с което мога да я насилвам е математиката, тъй като тя и на мен НИКАК не ми е любима. А и обсъждахме веднъж с каката как на нас са ни я обяснявали нашите бащи.

Гледам всичко да бъде колкото може като игра, детето само ме пита. Дори в момента докато аз пиша, ме пита няколко пъти колко прави 2000 + 36 и какво беше още друго. А днес изобщо не сме се занимавали. Така че не оставайте с грешно впечатление. Знам за родителските амбиции, но аз лично нямам такива, макар че отстрани сигурно така изглежда. Просто искам да дам някаква основа, от която вече тя сама да може да се справя. Това все пак е формиране на навик, нали?

А пък това, че г-жата може би ще обяснява нещата сухо и скучно е проблем на г-жата, а не мой. Не вярвам обаче да е така, защото там ще работят в група, могат да се правят много интресни неща. А и нашата бъдеща г-жа е СУПЕР!

Така че момичета, не ме обвинявайте така:)))
Детето има много време и да играе, и да помага вкъщи и да понаучи нещо.
Всичко е въпрос на разпределение на времето.

***

Аз веднъж писах на Мама Нети как ние учим часовника - с листчета, налепени на един часовник. Значи това е също ситуативно заучаване, а не смятане.
Детето чете, че е "5 без 10", а не го изчислява.
Правилно-неправилно, дава резултат и то много добър.
Иначе не мога да си представя как може да се обясни по математически път това на малко дете.

***

Супер идея!
Ние сме опитвали с линийка, докато сме правили разни модели, но линията е малка.
С рулетка е много по-добре, благодаря ти!

***

в София преди доста години бяха пуснали от Надежда към Центъра трамвай на... май беше на приказките. Само за деца, а вътре всякакви книги. Можеш да четеш, можеш да си купиш... И си представи - майки ми ни оставя - мен и брат ми на баба ми да ни гледа, обаче стои ли шило в торба - за нула време й размекнах сърцето да ме пусне на трамвайчето. И глей кво става - час, два се возя аз и си чета всякакви книжки... какъв скандал отнесе тогава баба ми... хич не искам да си спомням :-)))))

Това са то тръпките на детството. Помня дядо ми като купи на трите си внучета Балканчета. Ееееех, в нашия блок само аз имах колело и десетината хлапета от "моята" банда се редувахме на това колело. За нула време се разби и нашите категорично отказаха да му правят ремонт, та хлапетата събирахме пари за нови джанти, кормило, фарове... беше адски весело. После като на всички им купиха колела мойто беше най-"грозното", но пък беше.... колелото-ветеран!!! А като закрепиш на спиците парче от кофичка за кисело мляко? Все едно танкове и хеликоптери минават по улицата. Е, даааааа... хубаво време беше

един човек с филологическо мислене малко трудно възприема едно строго математическо обяснение. Не че не може, но трябва да си го преведе, да го осмисли. Липсват подходящи примери. Поне в моя живот все на такива преподаватели съм се натъквала.

За книжките и за предложената от теб помощ - много ти благодаря!

***

За мен е недопустимо един родител да не занимава детето си под каквато и да е форма.
Детето и във възраст, в която човек най-лесно възприема и най-лесно се учи.
Просто за мен е престъпление да се похабяват децата, които сега растат доста умни и развити.
Дори да не се научи да смята или чете, детето трябва да бъде занимавано. това най-малкото развива паметта му, а това ще му трябва по-нататък!

***

основната ми идея така или иначе беше, че математиката не е само сухи цифри.

Това с ролетката на NumLock е наистина брилятна идея. С нейна помощ (и с други подобни) нещата ще си дойдат сами на мястото.

ех, не, не го знам това трамвайче, но идеята е супер : )
... само че... сигурно се е провалила... пак заради нещо :(

а за колелата... леле : )))))))
значи, като бях на 4 и дядо ми купи колело "жабка", зелено.
аз бях безкрайно въодушевена, но от инат и за да бъда "голяма" твърдо отказах да се кача на него, докато то е с помощни колелца. така че след длго увещаване накрая ги свалиха и ме оставиха "да си троша главата".
само че... малко сбрках с кавичките, нямат място тук.
аз яхнах колелото, завртях педалите и излетях от двора! оттам - на моста, от моста - в реката...
колелото... тоест - жалките останки от горкото колело останаха приклещени в железния парапет на моста, а аз - цялата изпонатъртена, в кал и вода, със сцепено чело се върнах в къщи, за да... си понеса последствията.
те бяха следните:
-баба започна да вика господ, за да й помогне, а докато го викаше не го чакаше, ами ме хвана, наби и изкъпа.
-вуйчо стана да мие чиниите (нещо невиждано), а когато и това не помогна - ми подари автоматичния си молив, за който бях мечтала дълго... но и това не помогна.
-тате и мама бяха известени последователно по телефона от баба и последователно не взеха никакви мерки, в нейна подкрепа.
- дядо... отишъл и ми купил нова "жабка".
- аз... и с нея - пак така.

ох... после... не ми се разказва... обаче третата "жабка" купена в същия ден и досега си е жива и здрава.
и... : )))))
абе... много спомени, много нещо : )))))))
все пак съм се сгласила на помощните колелца. така твърдят. аз, обаче, не помня такова нещо дис-тан-ци-рам се!

опира си до човека или по-точно до дадености в начина му на мислене.

Много хора разчитат на добрата си памет - дъщеря ти явно спада към този тип хора. При други паметта е мани-мани, но пък имат по-добро асоциативно и логическо мислене. Хич не ме питай мен как съм със езиците - пълен кошмар :-)))

Аха ... :)))
Помня и шоколад "Аеро" и онова питие "Фруктоза"-та :) А съм отраснал с просеник и боб вместо "кашички" и марципан вместо шоколад. Даже като го опитах за пръв път като по-голям, ми горчеше :)))
Помня и първите си пари, които изкарах плетейки рогозки в Арчар ... Баща ми беше чиновник, събираше за апартамент и ме прати да си изкарам парите за пионерски лагер в Равда. Първото ми море !!! Колко баклава, реванета, толумбички и пасти сме изяли и що боза сме изпили там дружно ... защото аз имах МНОГО пари и си ги бях заработил сам ... мдааа ...
Никога не съм имал собствено колело като дете.
Първото "превозно средство" в семейството беше количка с педали - купиха я на брат ми (4 години по-малък от мен). Но ни я откраднаха на втория или третия ден - не помня... Но помня, че той се скъса от рев и никой не беше в състояние с месеци да му докара усмивката отново. И аз не успявах - а много се трудех в това отношение, много ...
Трамвая за който говориш също го помня. Но си спомням и съчленената тройка през халите, кондукторките и въженцето дето дърпаха за да звъни звънчето отвънка. А и открития трамвай от Павлово към Витоша, дето вървеше само по едни релси нагоре-надолу и него си го спомням.

Много работи помня ...
Но и знам едно нещо.
Готов съм да се овъргалям в снега с деца без да се замислям !


| Величието на Сизиф не е в безмислието на труда, а в липсата на отчаяние |

ама то и сега има аерошоколад, същичкият си е : )))))


...аз пък помагах на баба и дядо да гледат буби.
бях съвсем малка, но това не пречеше да събирам отсечените от дядо черничеви клонки и после да ги разпределям на бубите.
даже накрая, за ужас на мама, взех дейно участие в риненето, като събрахме пашкулите... доста ужасонно занимание, като онова с авгиевите обори е ; )
после и аз бях крайно изненадана, когато дядо ми даде ужасно много пари за времето - цели 20 лева!
и... май... точно така стана с тях, отидоха за дъвки, плезири, боза, вафли и шарени "бастунчета", такива стъклени, с цветна течност вътре... за децата от махалата.
а освен това всъщност и дума не беше ставало за пари.
просто... бубите ужасно ми харесваха : )

Е това вече е съвсем друго. А аз си представих как горкото детенце иска да си играе, а ти го караш да смята Съвсем права си за това, че децата имат нужда от внимание. Особено когато задават въпроси. Но пък ако научи всичко предварително... Нали гледам моята щерка. Добре, че е френския да и поддържа поне малко интереса. Засега поне се очертава, че ще има проблем с езиците. Дано не съм права, де А иначе винаги има интересни неща в училище. Ама когато си знаеш всичко, те не са в часовете

You are caught in a prison
Of your own devise

ами и езиците може така. Аз като говоря за нещо все си го представям и чашката за кафе независимо на кой език си изглежда същата. Един вид асоциация на дума с предмет или някакъв образ. Така е по-лесно за мен. Ама за граматиката вече идеи нямам, как се визуализира.

Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко
О. дьо Балзак

Граматиката се тренира. Но преди да почнеш да я тренираш, ако я учиш само от учебници, без да имаш къде поне малко да я прилагаш, трябва да имаш доста добри познания по граматика на родния си език, за да можеш да трансформираш нещата в удобен за помнене и/или използване вид.

Според будизма езика е висша форма на реализацията на логиката, не съм религиозен, но това много ми харесва като твърдение. Истинското познаване на един език не е свързано със схеми, модели или шаблони, по които да върви човек, защото всеки един от тези прийоми "орязва" смисъла, който човека иска да вложи.

А за математиката - тя е 10% генетика, 40% желание, 40% умствен багаж и 10% работа. Хващайте някой от компонентите и действайте - той може да компенсира останалите по някакъв начин.

Но е важно също, че онези, на които им липсват първите 10% профанизират математиката и я превръщат в ужас - самите те, за да постигнат нещо в тази наука, са си извадили душичките и не могат да понасят талантите. Те отразяват понятието "сух като математик" - за тях математиката е била премахване на недостатъци, следователно са самодоволни комплексари.
Така че подхождайте и според конкретната ситуация. Но наистина критерий за математически заложби у когото и да било не е способността му да смята числа, а да има добра фантазия.

Елементарно, драги ми Уотсън!

Искрено ще се радвам ако тази идея свърши работа. Обикновено хубавите идеи си висят във въздуха и само трябва и главата ти да мине през същото място за да влязат в нея
Ако се сетиш след време - обади се за резултата, защото не мога да се съглася с Некф. Хубаво е на човек да му се помогне да разбере нещо. По същата логика няма нищо страшно ако не мисля да кандидатствам в консерваторията, но мога да различа гайда от роял, да свиря с уста и да "изпея" "моя, моя". Пак ще мога да си живея живота. Същото е и със литературата, рисуването, историята, географията и куп други неща. Твърде американско виждане за нещата, което честно казано хич не ми харесва

Така си е! Много си прав. Много ми липсва математиката
Там където свършат числата, започва истинската математика, другото е смятане.

Да, така и това надявам се не звучи за някои като самооправдание за казано преди това от мен, че ми е трудно да смятам. Просто смятането е аритметика - помощно средство за представяне в "реално измерение" на математическия смисъл. Дори и елементарното математическо досещане за някои неща, елементарен например - решението на една задача, не е свързано по никакъв начин с това дали можеш да сметнеш на ум 112х8

Елементарно, драги ми Уотсън!

не казвам, че за нищо на света не трябва да се занимаваш с неща, които нямат връзка с професията ти. И не само не го казвам ами съм на противоположното мнение - общата култура, сериозните познания и/или умения в много области и сфери на живота са нещо което винаги е добре дошло независимо с какво се занимаваш (ето впрочем една интересна тема за разговор)

Но... са ако не знаеш, не помниш или не разбираш как точно се правеше квадратурата на кръг само с линия и пергел - ами това не те прави пол'вин човек, нали? Както и ако нямаш музикален слух, вадиш глас като на пресипнало магаре и все не чуваш ония важни обертонове, за които съседът ти твърди, че са адски важни ако си купуваш нова уредба. Ако въпреки твърденията на познатите ти ти се струва, че все пак синьото е доста топъл цвят. Ако не можеш само по едно изсъхнало клонче да познеш на колко години е дървото, от което е откъснато. Ако не те кефи идеята да научиш две-три хиляди букви преди да прочетеш Конфуций в оригинал. Ако категорично не ти се отдават римите. Ако се чудиш - баси издръжливите старци са били тия дето са участвали в Стогодишната война и все не можеш да запомниш каква е разликата между Тайланд и Тайван... какво сега - половин човек ли си?

Смятам, че не е нужно да си професионален поет, за да оцениш едно любовно стихотворение. Не е нужно да си учил в консерватория за да те развълнува една мелодия. Не е нужно да знаеш китайски, за да се замислиш над вечните истини на източната култура. Ей такива неща.

Нали го знаеш тоя виц за българина дето видял статуята на Маркс и се провикнал - "Знам те аз Гьоте. Малка нощна музика, а? Та-да-да-даааам" (това та-да-да-дам е началото на 5-та (или май беше 9-та - все ги бъркам :-)) ) симфония на Бетовен.

Хубаво нещо е общата култура, но... с мярка. Ако всички знаехме всичко за всичко - за какво ще си говорим тогава?

__________
Животът сам по себе си е неква анонимност...

Аз пък съм бил на касисова плантация (касис е едно такова дребно плодче, дето расте на ниски храсти - по стотина плодчета на храстче). Некф ужъз е да ви кажа - и да се бере и да се чисти. Особено чистенето - на една страна плода, на друга дръжките, листата и прочее странична сволоч. Пипкава, лепкава и ужасно досадна работа. Ама на - няма кой освен аз и брат ми. Обаче който е чел мъдри книги - чел е :-)) По метода на Сойер - опса децата от блока и петте кофи с касис отиват за-в-час :-))) Голям купон беше

__________
Животът сам по себе си е неква анонимност...

явно момиченцето е адски просто, езиците са зубрене на изуст, а в математиката няма такива неща, ха ха това си е истината, там мозакът ти доказва колко е умен и тн. щото доказва барзината си а не зубренето ...
ми то за тва немам проблеми със математиката а със немския ха ха ха ... и литературата ....

Вярвай в себе си !

Просто съм против това, всички тези доводи да се използват като удобно оправдание от експертите ни по образованието, учителите, та дори и от родители, за все по-ниските критерии които ни се налагат
Не е допустимо със оправданието, че едва ли ще има някое дете което ще може да напише "Та-да-да-даааам" (и аз ги бъркам :) ), децата да не учат музика по-сериозно. Та било то и поради причина да си блъска по-малко главата в масата, когато един ден му се наложи да направи квадратура на кръга, пък началниците му купили само линийка и пергел, щото и те толкова учили в училище

... квадратура на кръга?

сериозно питам

Това е една класическа задача - да се начертае (само с пергел и линийка) квадрат, който има същата площ като кръг със даден радус.

Класиците-математици твърдят, че тази задача е нерешима (точно в това е вица, впрочем). Нещо свързано с непредставимостта на числото "пи" като рационална дроб, ако не ме лъже паметта :-)))

__________
Животът сам по себе си е неква анонимност...

... като твърдят, все пак някой решил ли я е досега?
щото... аз много-много им нямам вяра, на класиците

Те класиците затова са класици, защото са винаги актуални

обаче някой решил ли е, или никой, все още?

Тъпите американци които се научават да четат едва в четвърти клас изучават наред със числата и езика на глухонемите.
Би ли предположила на кое се набляга предимно?

на кое се набляга?

nablygat na choveshkite vzaimotnosheniya.....

Наистина не се набляга на четене, писани и смятане. Ако видиш какви домашни им дават ще се хванеш за главата - собенно тези по математика. Примерно 3 клас цитирам по памет един пример да се напише с думи колко прави 3 плюс 4 и още 4 такива никакви примери.
Имат час по игра - да да си играят и отделно часове в които си говорят кой какво е правил какво го е впечатлило.
Детенцето за което говоря е учило първи клас в БГ и казва че всичко което до сега е учила тука си го е научило в БГ.
Ако те интересува ще разпитам подробно и ще разкажа.
Но като цяло казват че след колеж излизат със знания като след 8 клас в България.

да разкажеш по-подробно за това:)))

***

Това е една много обширна тема, но не съм съгласна с това, което сте писали на няколко места в постингите!
Можем да обсъдим и тази тема, ако има желаещи.
Подчертавам, че познаването на граматиката на родния език не е задължително условие да се научи чужд език.

***

но ще ти отговоря, че май ти си прост.
Първо. Говорим за 6 годишно дете. Надявам се да проумееш, че и да иска, няма как да назубри чужд език, а и тук става въпрос за чужди езици (обърни внимание: езицИ – мн.ч.)

Второ. Ако според теб езикът се заучава чрез зубрене, това само доказва, че съм права като съм казала че си прост. Изключително рядко си служа с тази дума, още по-малко, пък за да се обърна директно към някого, но в случая не изпитвам угризение.

Относно това дали имаш или нямаш проблеми с математиката бих разчитала на едно по-обективно мнение – това на г-жата ти по математика.

***

qsno, qvno ti si prosta, ne sym razbral 4e deteto e na 6 godini, ta az na tolkowa godini neznaeh azbukata, kak iska da smqta s 4isla nad 20, izklu4itelno ne si dobre, obiknowenno horata s dobri poznaniq po matematika, stawat dobri matematizi sled kato minat pubera :)

Вярвай в себе си !

Във втори курс, като учихме алгебра, преподавателя ни показа на една от последните лекции, как може като се използва наученото по алгебра, да се докаже че това построение е невъзможно.

То не е хубаво да се намесвам в чужд разговор, но ти изобщо имаш ли макар и минимална представа за какво говориш? Много е лесно да се правиш на умен. Трудното е да ти повярват. Та в твоя случай определено не се получава

You are caught in a prison
Of your own devise

Гумена глава не увира - верно си е.
А като си представя, че и литературата учиш от Мишо - спирам да мисля.

| Величието на Сизиф не е в безмислието на труда, а в липсата на отчаяние |

ти ника, без да искам съм чукнала друга буква!
SORRY!

Не претендирам да съм много умна, та нали точно затова пуснах темата - да поискам акъл от по-умни от мен хора.
А пък и казано е, че 2 глави мислят по-добре от една, що остава за толкова много глави.

А пък ти, че не си разбрал на колко години е детето, проблемът е твой, а не мой. За езици, впрочем се иска добра памет. не ме учудва, че езиците те затрудняват, тъй като и в бележки, и в други постинги, а и в самата тема съм посочила възрастта на момичето.

Ех, да се говори с нас не е като да се дърлиш с Мишо. Тук обидите и псувните не са на почит, мисля!

Каквото и да пишеш, няма да ти отговоря!
Приятен ден!

***

exx leos ,
ti si mojel da mislish ?

Вярвай в себе си !

да си Ряпъ-та на Родители и деца - дерзай все в тоя дух. Почти я докарваш, шъ знайш

То верно, че и името на клуба е такова: ''... и деца" :-Р

Не мога да ти дам съвет, но ще ти разкажа аз какво преживях с моя син:
Той си решаваше много вярно задачките и един ден аз решавам да го разпитам, как точно пресмята колко е /примерно/ 15 - 7. И ето какво ми обяснява той: 7 - 5 = 2; 10 - 2 = 8. Направо останах втрещена. Интересното е, че от каквото и двуцифрено число, ако вадим едноцифрено се получава верен резултат, макар че няма логика /поне според мен/ в това. Започнах да обяснявам, че резултата може да е вярен, но това не е верният начин и т.н. Във всеки случай синът ми се научи да смята. :))) А случката просто е един /сега/ приятен спомен, макар че тогава не мислех така.

А ти си имал чувство за хумор.
Това вече е ново за мен.

Знаеш ли, понеже не се познаваме от вчера, ще ти кажа още нещичко.
Всъщност - ти си го знаеш май - казвал съм ти го.
Аз си те харесвам, колкото и странно да ти звучи. Харесвам напористите момчета, които си търсят място под слънцето. Просто оглеждай се - да не объркаш пътечката. Рано ти е да слушаш още САМО себе си. А като се замисля, цял живот е рано за това ... Слушай майка си, баща си, истинските си приятели ... В който и да е клуб, слушай и другите в него какво казват ... Единственото нещо, което не харесвам в тебе е, че думите ти излизат много бързо от устата. Преди още да са минали през главата и сърцето ти.
И не скачай сега като петле - НЕ те поучавам !!!
Споделям само ... мои мисли ... като с мое дете, Влади.

"Вярвай в себе си !"
Хубав девиз си сложил тоя път :)
Аз бих казал : "Вярвай в себе си, след като разбереш КОЙ си !"
Най-кофти е да подведе човек сам себе си ...

Много Успехи, моето момче !!!

| Величието на Сизиф не е в безмислието на труда, а в липсата на отчаяние |

Следващият път като се видим ще разпитам родителите подробно по въпроса с училището, а и на малката ще отделя повече време да разкаже и тя как стоят нещата с различните предмети.
Това които ми направи впечатление и то много силно, беше че като попитах детето как е в училище и дали и харесва, тя не изчака да задам въпрос дали й и лесно, а буквално изпя, че и харесва много и никак не е трудно. После майката подхвана темата и започна да обяснява част от нещата които споделих по-горе.

На наши познати четвътокласника пък има час за отбори по американски футбол- учат историята на спорта, какви отбори има из Щатите и кой играе в тях, такива работи. За математиката обаче не се е оплаквал- той също е чуил първи клас в БГ, но е доволен от сегашното си училище.
Много мои познати американци обаче не харесват държавното образование и понеже не могат да си позволят частно такова си обучават децата в къщи. Последните им статистики показват, че тези къщно обучавани деца са с много по-добри резултати на SAT и разни престижни университети (те в САЩ не са много)ги приемат с охота и им дават стипендии...
Според мен голям проблем им е трудното четене на английски, затова децата тръгват още не 5 години, за да могат да се учат да четат. Съществуват и какви ли не игри и програми за подпомагането на четенето, но е факт, че са доста неграмотни. Затова си мисля, че в последно време си опростяват и езика (в смисъл доближават изговарянето с написаното)

Hate cannot drive out hate, only love can do that

Много интересна система!
Как се научи да смята? сигурно с много решаване на задачи?

Какво ли питам, аз също така решавам, без логика, без системи, без хиксове и игреци, но да живеят верните отговори. С това започнах темата си:)))

***

Польожение никак не е розово.
За тебе, не за сина ти.
Как учат децата да изваждат от двуцифрено число едноцифрено, когато в двуцифреното, цифрата на едениците е по-малка от едноцифреното:
1.От едноцифреното изваждаме цифрата на едениците.
2.От десет изваждаме резултата от изваждането по-горе.
3.Намаляваме броя на десетиците с еденица и към него прибавяме полученото в т.2
Пример 74-6
1. 6-4=2
2. 10-2=8
3. 7-1=6, 60+8=68
Другия подход е да се усвои много добре изваждането от хххнайсе, както е в твоя случай. След това горния алгоритъм се променя така:
1.С броя на едениците от двуцифреното число съставяме хххнайсе, от което изваждаме едноцифреното.
2.От броя на десетиците изваждаме еденица и към останалото прибавяме резултата от предишната сметка.
Пример 74-6
1. 14-6=8 Как се прави тази сметка вече е научено до съвършенство
2. 7-1=6, 60+8=68

След това вече се учи изваждане на двуцифрено от двуцифрено, след това идват трицифрените и т.н. - много е лесно, а питаш ли ги древните римляни как са се справяли

Така че момчето си смята съвсем правилно и в алгоритъма му няма нищо случайно. Въобще, ако при някакъв начин на пресмятане резултата е верен за всички случаи, това просто означава, че това е друг начин (алгоритъм) за пресмятане, колкото и странен и нелогичен да изглежда.
Съжалявам, че не мога да се сетя за нещо такова в момента, но точно такива са различните методи за бързо пресмятане наум със големи числа. През 1987г. бях на стаж в Москва. Магазинерките ме смайваха със смятането на сметало. Не става въпрос за това, което са ни учили в училище - "Тука има три топки, като преместив още 4 и стават 7 топки". Нищо подобно, смятаха си съвсем сложни сметки, явно са учили начини за пресмятане в училище. Например разни от рода 1.450г. салам Х 1.38 руб. + 2кутии х 0.67 руб. + 17 шишета Х 3.29 руб. - върнати 8 бутилки х 0.03 руб. и с няколко прехвърляния на топките насам натам и хоп - готово. Ние проверявахме в началото с джобен калкулатор защото мислехме, че ни баламосват, но после се отказахме. Най-интересно ни беше в големите магазини, където ги задължаваха да пускат касови бележки. Там до всеки касов апарат имаше и сметало, с което си проверяваха дали са направили вярно сметката с касовия апарат

Именно, точно това в тяхното образование ми допада - близко са до реалния живот. Нали глухонемите американци срещат повече отзивчивост в обществото, за което си мечтаят нашите глухонеми.

отговоря на чучулига, че това което на нея и се е сторило нелогично и неправилно, всъщност е друг алгоритъм за бързо смятане - съвсем правилен математически. Може много лесно да се изведе и с уравнения, но едва ли е нужно. Ти си го описал вече...

Qui scribit, bis legit.

че за алгоритъм за умножение на многоцифрени числа, чието О нула не е n квадрат, а n по логаритъм от n?

Преди няколко години някакъв професор (български) го беше реализирал във версия за първокласници. На пръв поглед - абсолютно шашава и нелогична система. Кръстосват се едни цифри, едно чудо - обаче сметките с петцифрени числа могат да се правят и наум, а резултата се получава след нано-секунди :-)))

Жалко, че нищо не излезе от цялата работа - тогавашното Министерство на Образованието наложи вето и... дотам. Ама май по-добре. Иначе на татковците щеше да им дойде малко нанагорно да правят домашното по математика :-))))

Като казах татковци та се сетих и един готин виц: Учителката на Иванчо го пита: "Всички задачи от домашното са решени правилно - някой да не е помагал на баща ти?"

абе... такова... може ли да те помоля, ако не е много такова... да изглежда ей така "че за алгоритъм за умножение на многоцифрени числа, чието О нула не е n квадрат, а n по логаритъм от n?" - като това , да ми обясниш как става?
уф, много ми стана интересно, пък...

Ами всъщност не съм имала проблеми. След като му обясних, че не този е начинът за решаване, той много бързо схвана за какво става дума. Изобщо на него математиката му се отдава, друг е въпросът, че не се "преуморява" с решаване на задачи. Виж компютърът е друго нещо. Пред него може да прекара и 24 часа. Какво да се прави...

Варианта, който аз знам е предназначен за програмиране и хич не става за първокласници :-))) Предполагам, че питаш за "професорския" вариант, но него съм го виждал само веднъж в "прототипа" на учебника за първокласници. Опитах се нещо да разбера, но къде ти - това си беше некфа висша математическа магия.

Благодаря за изчерпателното обяснение.
Аз не съм спец в математиката, но самият факт, че винаги се получаваше верен отговор ми подсказа, че това може и да е верен способ. Друг е въпросът обаче, че в нашите училища всичко, което не е по точно определената схема по-скоро създава проблеми. Затова и се опитах да го науча на общоприетия начин. А иначе, дори се шегувахме с него, че може да е бъдещо светило в математиката - в края на краищата той сам си беше изработил тази система и си я е ползвал доста дълго време /до момента, в който аз поисках да ми обясни как точно пресмята/ :-))) Случката за мен е един приятен спомен. Още повече, че малкото момченце вече е на почти 21 години. Е, велик математик сигурно няма да стане, но за това пък е луд по компютрите.

ама много ми стана интересно, не знам що.
абе... и аз все имам едни съмнения, че нещо никак не решавам там аритметиките както що е ред, ама пък излизат верни.... доста често ; )
така че - това е положението : )

Сега ти пък ме хвърли в оркестъра
Мене навремето в училище точно така са ме учили че се изважда, както го е правил сина ти. Стана ми интересно как все пак ги е учила учителката, че трябва да се изваждат такива числа?

Изваждане с точка (аз и до ден днешен го ползвам :)) т.е. 74 - 6 = 14 - 6 + 60, а как се смята 14 - 6 никой не го е обяснявал. Аз за пръв път виждам нещо подобно на твоя начин и ч естно да ти кажа ми се струва адски труден за помнене от едно дете.

Елементарно, драги ми Уотсън!

Скъпа Джени, само да не приложиш прочетеното тук
горката А.
остави само веселите детски книжки и сметките за бонбони, шоколади, захарни пръчици,кукли и разни вкуснотиики от Етъра-както и разходките с мама и татко/тях пък никаде не ги срещнах/
Господ си знае работата а децата също....

На мен ми се струва, че трябва да има някаква трудност в училище, за да може у децата да се възпитава и чувство за борба с трудностите.
Защо пък трябва да им се дават само лесни неща? Съвременните деца знаят много.

***

Да не подозираш, че горкото дете е лишено от разходки, почерпки и игра?
Темата е дълга, може би не си прочел всичко, но пак ще кажа, специално за теб. Детето има много време и да играе, и да рисува, и да гостува на баба, и да отидем на дискотека, или просто да се почерпим.
Пропуснах пързалката и телевизията, а и много други неща не споменавам, но уверявам те, има време за всичко!

А това, което казват тук изобщо не мога да го приложа, защото то и за мен е трудничко!
Единствено рулетката - да!

***

Тъкмо се канех да ти докладвам за рулетката и ти ме срази с това, което си написал!:))))

Ще ми трябват няколко минути да го осмисля!
Иначе с рулетката напредваме, почти няма вече нещо неизмерено вкъщи!:)))

Още веднъж, много ти благодарим за чудесната идея!

***

казах че са пропуснали-чета внимателно
и си мисля че съветите /повечето поне/
не ти помагат а демонстрират ерудиция:)))))))))
а не се съмнявам че малката е лишена от нещо -даже може и да е "глезанка"

Много се радвам, че успях поне малко да помогна.
В събота и неделя реших да опитам и в къщи. Дадох им рулетката и само след 20 минути трябваше да търся още една, защото почнаха караници. Дори и малкия, който до сега не проявяваше никакъв интерес към броене и сметки се запали. Сега и у дома всичко е премерено: стаята, печката, леглата, обувките, дрехите, очилата на баба, ушите, носа и т.н. Имат само категорична забрана да си мерят очите, опитаха се и това да направят Не можаха да измерят само колко е дълга водата
Между другото - как е правилно ролетка или рулетка.
Май по-скоро второто?

По-добре преял, отколкото недоспал!

така ни учиха навремето. Може би не ни се е видяло толкова трудно, защото имахме голямо сметало в стаята и беше задължително да имаме малки сметала. На сметалото като видеш как махаш четири топки от единия ред и ти остават още 10 на другия, от които трябва да махнеш това, което не ти е стигнало, си е съвсем лесно.

По-добре преял, отколкото недоспал!

Според моя речник правилното е рУлетка, но веднъж се изложих в Лингвистика заради него. Тогава ме подведе. Плюс това е възможно да става въпрос за рулетка в казино.
Много правилно поставяш въпроса. Обезателно ще проуча.

***

Има нещо вярно в това за глезанката, но все пак зависи пред кого може да мине номерът:)))

А пред повечето хора минава!

***