Супер идея!
Ние сме опитвали с линийка, докато сме правили разни модели, но линията е малка.
С рулетка е много по-добре, благодаря ти!

***

в София преди доста години бяха пуснали от Надежда към Центъра трамвай на... май беше на приказките. Само за деца, а вътре всякакви книги. Можеш да четеш, можеш да си купиш... И си представи - майки ми ни оставя - мен и брат ми на баба ми да ни гледа, обаче стои ли шило в торба - за нула време й размекнах сърцето да ме пусне на трамвайчето. И глей кво става - час, два се возя аз и си чета всякакви книжки... какъв скандал отнесе тогава баба ми... хич не искам да си спомням :-)))))

Това са то тръпките на детството. Помня дядо ми като купи на трите си внучета Балканчета. Ееееех, в нашия блок само аз имах колело и десетината хлапета от "моята" банда се редувахме на това колело. За нула време се разби и нашите категорично отказаха да му правят ремонт, та хлапетата събирахме пари за нови джанти, кормило, фарове... беше адски весело. После като на всички им купиха колела мойто беше най-"грозното", но пък беше.... колелото-ветеран!!! А като закрепиш на спиците парче от кофичка за кисело мляко? Все едно танкове и хеликоптери минават по улицата. Е, даааааа... хубаво време беше

един човек с филологическо мислене малко трудно възприема едно строго математическо обяснение. Не че не може, но трябва да си го преведе, да го осмисли. Липсват подходящи примери. Поне в моя живот все на такива преподаватели съм се натъквала.

За книжките и за предложената от теб помощ - много ти благодаря!

***

За мен е недопустимо един родител да не занимава детето си под каквато и да е форма.
Детето и във възраст, в която човек най-лесно възприема и най-лесно се учи.
Просто за мен е престъпление да се похабяват децата, които сега растат доста умни и развити.
Дори да не се научи да смята или чете, детето трябва да бъде занимавано. това най-малкото развива паметта му, а това ще му трябва по-нататък!

***

основната ми идея така или иначе беше, че математиката не е само сухи цифри.

Това с ролетката на NumLock е наистина брилятна идея. С нейна помощ (и с други подобни) нещата ще си дойдат сами на мястото.

ех, не, не го знам това трамвайче, но идеята е супер : )
... само че... сигурно се е провалила... пак заради нещо :(

а за колелата... леле : )))))))
значи, като бях на 4 и дядо ми купи колело "жабка", зелено.
аз бях безкрайно въодушевена, но от инат и за да бъда "голяма" твърдо отказах да се кача на него, докато то е с помощни колелца. така че след длго увещаване накрая ги свалиха и ме оставиха "да си троша главата".
само че... малко сбрках с кавичките, нямат място тук.
аз яхнах колелото, завртях педалите и излетях от двора! оттам - на моста, от моста - в реката...
колелото... тоест - жалките останки от горкото колело останаха приклещени в железния парапет на моста, а аз - цялата изпонатъртена, в кал и вода, със сцепено чело се върнах в къщи, за да... си понеса последствията.
те бяха следните:
-баба започна да вика господ, за да й помогне, а докато го викаше не го чакаше, ами ме хвана, наби и изкъпа.
-вуйчо стана да мие чиниите (нещо невиждано), а когато и това не помогна - ми подари автоматичния си молив, за който бях мечтала дълго... но и това не помогна.
-тате и мама бяха известени последователно по телефона от баба и последователно не взеха никакви мерки, в нейна подкрепа.
- дядо... отишъл и ми купил нова "жабка".
- аз... и с нея - пак така.

ох... после... не ми се разказва... обаче третата "жабка" купена в същия ден и досега си е жива и здрава.
и... : )))))
абе... много спомени, много нещо : )))))))
все пак съм се сгласила на помощните колелца. така твърдят. аз, обаче, не помня такова нещо дис-тан-ци-рам се!

опира си до човека или по-точно до дадености в начина му на мислене.

Много хора разчитат на добрата си памет - дъщеря ти явно спада към този тип хора. При други паметта е мани-мани, но пък имат по-добро асоциативно и логическо мислене. Хич не ме питай мен как съм със езиците - пълен кошмар :-)))

Аха ... :)))
Помня и шоколад "Аеро" и онова питие "Фруктоза"-та :) А съм отраснал с просеник и боб вместо "кашички" и марципан вместо шоколад. Даже като го опитах за пръв път като по-голям, ми горчеше :)))
Помня и първите си пари, които изкарах плетейки рогозки в Арчар ... Баща ми беше чиновник, събираше за апартамент и ме прати да си изкарам парите за пионерски лагер в Равда. Първото ми море !!! Колко баклава, реванета, толумбички и пасти сме изяли и що боза сме изпили там дружно ... защото аз имах МНОГО пари и си ги бях заработил сам ... мдааа ...
Никога не съм имал собствено колело като дете.
Първото "превозно средство" в семейството беше количка с педали - купиха я на брат ми (4 години по-малък от мен). Но ни я откраднаха на втория или третия ден - не помня... Но помня, че той се скъса от рев и никой не беше в състояние с месеци да му докара усмивката отново. И аз не успявах - а много се трудех в това отношение, много ...
Трамвая за който говориш също го помня. Но си спомням и съчленената тройка през халите, кондукторките и въженцето дето дърпаха за да звъни звънчето отвънка. А и открития трамвай от Павлово към Витоша, дето вървеше само по едни релси нагоре-надолу и него си го спомням.

Много работи помня ...
Но и знам едно нещо.
Готов съм да се овъргалям в снега с деца без да се замислям !


| Величието на Сизиф не е в безмислието на труда, а в липсата на отчаяние |

ама то и сега има аерошоколад, същичкият си е : )))))


...аз пък помагах на баба и дядо да гледат буби.
бях съвсем малка, но това не пречеше да събирам отсечените от дядо черничеви клонки и после да ги разпределям на бубите.
даже накрая, за ужас на мама, взех дейно участие в риненето, като събрахме пашкулите... доста ужасонно занимание, като онова с авгиевите обори е ; )
после и аз бях крайно изненадана, когато дядо ми даде ужасно много пари за времето - цели 20 лева!
и... май... точно така стана с тях, отидоха за дъвки, плезири, боза, вафли и шарени "бастунчета", такива стъклени, с цветна течност вътре... за децата от махалата.
а освен това всъщност и дума не беше ставало за пари.
просто... бубите ужасно ми харесваха : )

Е това вече е съвсем друго. А аз си представих как горкото детенце иска да си играе, а ти го караш да смята Съвсем права си за това, че децата имат нужда от внимание. Особено когато задават въпроси. Но пък ако научи всичко предварително... Нали гледам моята щерка. Добре, че е френския да и поддържа поне малко интереса. Засега поне се очертава, че ще има проблем с езиците. Дано не съм права, де А иначе винаги има интересни неща в училище. Ама когато си знаеш всичко, те не са в часовете

You are caught in a prison
Of your own devise