това определено е адски готина идея. Нагледно, ясно и съвсем лесно за прилагане.

да, обаче човек трябва да се сети.
а как да се сети, когато не се?
ей това имах предвид, като те питах по-горе къде беше, когато щерка ми започна да се спъва в морените на аритметиката като първолаче.
ами... аз самата просто не съм знаела как да й помогна.
сега, тази година завършва училище.
с математиката - катастрофа, катастрофа!
тюх....
ама нищо, де : )

Така си е. Нещата в живота трябва да следват естествения ход, стъпка по стъпка. Преди 10-ти ноември, който е живял, знае за българските обществени стъпки на развитие раз-три, петилетка се взимаше за три години... Ето и днес болните родителски амбиции определят "жестокото" поведение на децата ни. Те много знаят, имат много информация, но не умеят да я прилагат в живота. Затова няма защо да се учудваме на въпроса "Като си толкова умен, къде са ти парите?". Докато родителите не си променим приоритетите във възпитанието на децата ни, няма какво да се учудваме, че "тъпите" американци водят света за носа или че японците живеят при най-висок стандарт... Много по-полезно е за детето да бъде социално активно, да научава нещата от живота играейки, а не папагалски да запаметява и възпроизвежда информацията.

ако оценката й по математика е приемлива, ако може да си смята парите (и други такива ежедневни неща свързани с математика) и ако не е решила да кандидатства с математика - не е голям проблем, че е не светило в тая наука :-))) Сума ти хора си нямат хал-хабер от геометрия, квадратни и кръгли корени, от логаритми и интеграли и... нищо, живеят си :-)))

Боза от 6ст, пирожка от 11ст., дъвки "Идеал" и "чайки"-те... Впрочем ти помниш ли вкуса на "Златната есен", на бонбоните "Белмекен", на шоколада "Фин-млечен" (оня издължения, в кремавата опаковка)... Не правят вече такива неща - специално "Златната есен" изобщо не е каквато беше...

е, да, така си е, даже и затова ти казах - светът не е станал по-лош от това, че не всеки знае всичко... или всеки всичко не знае... или... ох, обрках се ; )

обаче съжалявам, в известна степен, за друго:
ако можех... ако имаше някой, който да ми посочи с пръст как? да й помогна като беше мъничка - щеше и тя да си спести много разочарования, щеше да й е още по-интересно, щеше да се е забавлявала още повече (много обичам филма "майкъл", където ангелът гребе мед с една голяма лъжица, после топи в захарницата, яде и казва: "сладкото никога не е прекалено много" ; ) ), а пък и аз, покрай нея, щях да бъда по-радостна... такива неща : )

боза от 4, билет за трамвай от 4 и билет за автобус от 6 : )
и плезири, плезири!!!... и... "шоко", от онова много финото, в пакетчета, дето нямаше гадни едри захарчета и горчиво какао около тях, а се топеше в устата като истински шоколад и... можеше да си напълниш устата с него и като духнеш... олеле : )))))))
ами имаше и едни храсти, които цъфтяха с единични жълти цветченца, като кученца и после плодовете им бяха едни твърдички шушулки, от които си правехме свирки... ех... само един "свирков храст" е оцелял досега, зад 41 блок в комплекс... ох, де да го знам как се казва сега, преди беше "ленин".
... и си правехме кормилачки, с лагери - връх, чудо : )
ами...
ох, стига, че... : )))))

че 31 е 30 +1, защото и аз не съм се замисляла да и го обясня така.
Ние си учим 31 като дума:)))

Другите неща, които предлагаш са интересни, но наистина ще ги оставя за г-жата в училище да и ги обясни.

Благодаря ти, но и на мен ми се стори трудничко:)))) Всъщност не е, но да има работа и за г-жата!

***

Въобще не го тормозя горкото дете, но все пак аз съм му майка и би трябвало да му дам някаква основа. Не мога да разчитам само и единствено на г-жите.
Мога да ви се закълна, че никога, ама НИКОГА не съм го насилвала! Слагам си ръката на сърцето и ви го казвам!

Последното, с което мога да я насилвам е математиката, тъй като тя и на мен НИКАК не ми е любима. А и обсъждахме веднъж с каката как на нас са ни я обяснявали нашите бащи.

Гледам всичко да бъде колкото може като игра, детето само ме пита. Дори в момента докато аз пиша, ме пита няколко пъти колко прави 2000 + 36 и какво беше още друго. А днес изобщо не сме се занимавали. Така че не оставайте с грешно впечатление. Знам за родителските амбиции, но аз лично нямам такива, макар че отстрани сигурно така изглежда. Просто искам да дам някаква основа, от която вече тя сама да може да се справя. Това все пак е формиране на навик, нали?

А пък това, че г-жата може би ще обяснява нещата сухо и скучно е проблем на г-жата, а не мой. Не вярвам обаче да е така, защото там ще работят в група, могат да се правят много интресни неща. А и нашата бъдеща г-жа е СУПЕР!

Така че момичета, не ме обвинявайте така:)))
Детето има много време и да играе, и да помага вкъщи и да понаучи нещо.
Всичко е въпрос на разпределение на времето.

***

Аз веднъж писах на Мама Нети как ние учим часовника - с листчета, налепени на един часовник. Значи това е също ситуативно заучаване, а не смятане.
Детето чете, че е "5 без 10", а не го изчислява.
Правилно-неправилно, дава резултат и то много добър.
Иначе не мога да си представя как може да се обясни по математически път това на малко дете.

***