Аз няма да заабравя как в първи клас 2 часа съм мислил колко е 9 + нещо по-малко от девет (четях на срички още на 3,5 години). До 6-ти клас математиката ми беше кошмар. Пък сега смятам разни n-мерни векторни пространства и матрици и ранговете им и образи в полета, и интеграли и диференциали... Че и уроци давам на разни кандидат-гимназисти и кандидат-студенти. Но и до ден днешен стигне ли се до 97-48 се изприщвам.
Има стотици книжки със забавна математика - те дават много добри резултати. Има както изчислителни, така и логически задачи, които разнообразяват.
Ако не го смяташ за нещо неправилно играйте на някаква игра с карти, при която резултата накрая се отброява според вида карти. Повярвай ми върши чудеса дори и с най-трагичните сметачи - като мене!
Успех!

Елементарно, драги ми Уотсън!

и калта беше някакси друга кал ;-)
хубави времена бяха :)))


| Величието на Сизиф не е в безмислието на труда, а в липсата на отчаяние |

Ще ме извинявате но не съм съгласна с вас. Детето наистина трябва да е подготвено както и после след като тръгне на училище да продължи да се занимава и вкъщи. Лично аз бях изключително добре подготвена от родителите си на тази възраст но когато тръгнах на училище видях че накои деца чиито родители не бяха искали да ги тормозят, някои от тези деца не можеха дори да кажат коя цифра коя е!!! Много е унизително за едно дете да стане за смях пред съучениците си заради подобни проблеми като се има в предвид ранимостта му и психичните травми което това докарва - Уверявам ви Има такива! Така че да се помъчи детето с няколко задачи в къщи е най-малкото зло!

Hell is my home!

Аз и името си не можех да напиша в първи клас, можех да броя до 20 -30 май- не си спомням много добре. Но никой не ми се е подигравал в училище затова. Толкова ми беше интересно в училище - до януари вече и четях и смятах без проблеми, защото имах желание да се науча вече - учителката ни беше много добра и така хубаво обесняваше...

Hate cannot drive out hate, only love can do that

джени,стига деее!детето ти е АБСОЛЮТНО нормално.абстрактното мислене,както и обобщаването идва в една по-късна възраст.при това при всеки човек по различно време.
ох,аз почти се почувствах неудобно ,че никога съм нямала проблеми с математиката след като прочетох другите.....
нещата са точно наопъки на това,което ти мислиш.те не трябва да изглеждат и да са сложни.математиката е жива,проста и конкретна наука.
знаеш ли колко често ми се налага да обяснявам чрез примери,които нямат нищо общо не само с конкретната задача,но и дори със смятането.
например чисто математическото/ох,много е дълга тази дума,а колко пъти я пиша тук!!/ понятие функция.първо -да я схванат като взаимовръзка между две величини/когато навън е студено обличам повече дрехи/ и чак после разните му там различни начини за задаване на една матем.функция.

а хватката -когато дадена задача изглежда на едно дете ужасно трудна просто му обърни всички числа в пари - действа ВИНАГИ!!!

между другото имах /трябва да ги потърся,не ги продават в книжарниците/ едни чудесни книжки точно за тази възраст.ако те интересува - свирни.
но ще дойдеш до софия да ти ги дам!

Но не всички учители са добри - още ми е жал за горкия ми братовчед който в 5-ти клас не знаеше таблицата за умножение благодарение на простата си даскалица, и се наложи аз да го уча, а и освен това не забравяй че понякога без да искат децата за жестоки...

Hell is my home!

наистина да съм имала късмет. 3 години по-късно брат ми тръгна при същата учителка за първи път на училище и резултатите бяха съвсем други- той знаеше и да чете, и да пише - имаше желание от малък за тези неща и ..в 1ви клас му беше толкова скучно, че продължи така и до края на училището...а учителката беше същата...

Hate cannot drive out hate, only love can do that

ti nali beshe s edno dete? vreme e mai za vtoro.....

Снощи, докато майсторосвах у дома и трябваше да меря разни неща се сетих за твоя проблем. Защо не опиташ с рулетката за мерене. Там са отбелязани числата кратни на 10, а за дължините между тях има поставени едноцифрени числа. Според мен би било много подходящо. Може да се види връзката между броенето и събирането, как когато се прибавя по-голямо число трябва да се премине в следващата десетица и т.н.

По-добре преял, отколкото недоспал!

Всяко нещо с времето си. Това е.
Истината е една - трактовките и много.
"Жестоките" деца които визираш в случая са именно тези решили че щом познават цифрите значи са по-умни от съучениците си.
Да- децата са жестоки защото са искренни. Аз знам - ти не знаеш - аз съм умна - ти си глупава - аз съм с лачени обувки - ти си с гуменки - аз съм хубавата - ти си грозната - не си ми приятелка! Логично и елементарно - ха върви обяснявай!
И пак се връщаме на това което писах по горе...
Имаше една тема тук някъде за детството...не прибирайте куклите толкова рано!