Дъщеря ми е на година и един месец. Кога ще мога да очаквам да изрече нещо различно от "мама", "баба", "амаам", мяу, бау и т.н. ? Кога детето започва да задава елементарни въпроси и да дава елементарни отговори на въпросите?

gigi, бързаш много. по-полека!

добре де
поне нещо най-най елементарничко кога ще чуя?

Когато детето реши, че му се говори... уви зависи от детето и никой не може да ти даде ден и час.
На наши познати детето им не искаше изобщо да говори, чак по лекари тръгнаха.... а то просто не му се говорело. Ама като проговори пък се хванаха за главата. Други деца говорят от рано. Зависи си от детето.
Просто не се притеснявай и му говори повече. А то само ще реши кога иска да приказва

Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко

Общоприето е да се смята, че децата или започват да говорят сравнително рано, но с откъслечни думи, или проговарят по-късно, но вече с цели изречения. Под по-късно разбирай дори 3 годишна възраст.

Мое мнение обаче е, че тук много важна роля имат майката и околните.
Някои родители "учат" децата си да говорят, като ги вземат на ръце и започват: "Кажи сега "баба"." НАПЪЛНО ПОГРЕШНО!

Обучението в (правилен) говор започва още от първия ден, в който майката поеме бебенцето в ръце. Още от тогава майката трябва да започне да разговаря с бебчето. Е, под "разговаря" разбирай провеждането на един най-обикновен монолог.

Аз лично какви ли не глупости не съм говорила. Когато ми свършваха приказките, започвах да чета мои книги на глас, стихотворения рецитирах, какво ли не, само да се чува реч. Никога не съм карала дъщеря ми да повтаря, освен когато стана на 3 години. Тогава играехме 1 игра (по нейно настояване) - да и казвам трудни думи, които тя да повтаря. Например демокрация, ревалоризация, ономатопеичен, репрезентативен, хедонистичен и т.н. Не ни интересуваше значението на думата, а дали ще я каже правилно. Много сме се забавлявали така.

Та не ме разбирай неправилно, но при повечето от случаите на по-късно проговорили деца, които съм наблюдавала, причината е била че родителите, не са ги занимавали. Приемам безусловно, че има изключения, не споря за това.

***

Говоря нон стоп. Говорила съм за какво ли не - за дръвчетата, цветенцата, телевизора, телефона, памперсите и нуждата от тях и т.н.

Малко ме притеснява факта, че понякога не прави разлика между почти еднакво звучащи думи: като попитам как прави кончето, тя ми показва копчето на телевизора, а като попитам къде е копчето ми казва как прави кончето с копита; питам "Къде са ушичките на котето?" - показва очичките и т.н. Не знам, може и да е нормално на тази възраст да не различава някои звуци и звукосъчетания, но като всяка майка и аз все намирам за какво да се притеснявам.
Как беше при вашите деца? Различаваха ли подобни думи?

Знаеш ли, може и да си права...

Докато съм на работа я гледа баба й. Не мога да съм сигурна колко и говори, но се надявам да е много. Сигурна съм обаче, че не й чете. Но пък от друга страна и аз не го правя, но при редките ми опити да й почета тя не се заседява, а снове напред-назад и хич ама хич не й е забавно. Когато сме заедно обяснявам и говоря адски много, но това уви не е през целия ден.
Думичките, които говори в момента са научени точно по метода "Кажи кой е това или как прави кончето (кучето) и т.н.?", "Кажи тати, мама ..."

Ти си първият човек, който ми казва, че това не е правилно, но като се замисля аз й създавам навика да повтаря думите като папагал. Може би за това тя понякога не прави разлика между думи с близко звучене конче-копче, ушенце-оченце и т.н.

Твоите няколко реда някяк си ме успокоиха
Благодаря

наистина май доста бързаш )))

моята племенница е на година и 3 месеца, и знае само "ам", "дай", "ало", "мама", "баба" и "тати"
толкоз
да не коментирам, че нарича всички хора "мамо"
а всички предмети "баба"
която буквално изкарва майка ми от равновесие )))))))))

Моя син е на година и 3 месеца и съвсем отскоро започна да разширява речника си, който от 3 месеца насам включваше следното: мама, тати, баба, деди, тау (чао), тало (телефон), шиши (чичи) и звуци имитаращи различните животни. В момента с лекота казва и доста сложни думи, но после е зор да ги запамети и известно време бърбори неразбираемо преди да ги каже отново
Първите му "изречения", ако изобщо могат да бъдат наречени така, са да речем "тати буу" - тати отива в колата и пис амам - котката яде, ама и това изречения ли са изобщо не знам - просто връзва обекта с някакво действие.
Иначе за отговори - те всичко си разбират на тая възраст и ако не могат да отговорят, поне много ясно си показват какво искат:))
Все пак преди година и половина не мисля че трябва да очакваме кой знае какви резултати, особено аз, защото знам че момченцата по принцип са винаги по-назад с говоренето:)

изречения са, разбира се : )
имат си и подлог и сказуемо, всичко както си трябва