Дъщеря ми е на година и един месец. Кога ще мога да очаквам да изрече нещо различно от "мама", "баба", "амаам", мяу, бау и т.н. ? Кога детето започва да задава елементарни въпроси и да дава елементарни отговори на въпросите?

gigi, бързаш много. по-полека!

добре де
поне нещо най-най елементарничко кога ще чуя?

Когато детето реши, че му се говори... уви зависи от детето и никой не може да ти даде ден и час.
На наши познати детето им не искаше изобщо да говори, чак по лекари тръгнаха.... а то просто не му се говорело. Ама като проговори пък се хванаха за главата. Други деца говорят от рано. Зависи си от детето.
Просто не се притеснявай и му говори повече. А то само ще реши кога иска да приказва

Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко

Общоприето е да се смята, че децата или започват да говорят сравнително рано, но с откъслечни думи, или проговарят по-късно, но вече с цели изречения. Под по-късно разбирай дори 3 годишна възраст.

Мое мнение обаче е, че тук много важна роля имат майката и околните.
Някои родители "учат" децата си да говорят, като ги вземат на ръце и започват: "Кажи сега "баба"." НАПЪЛНО ПОГРЕШНО!

Обучението в (правилен) говор започва още от първия ден, в който майката поеме бебенцето в ръце. Още от тогава майката трябва да започне да разговаря с бебчето. Е, под "разговаря" разбирай провеждането на един най-обикновен монолог.

Аз лично какви ли не глупости не съм говорила. Когато ми свършваха приказките, започвах да чета мои книги на глас, стихотворения рецитирах, какво ли не, само да се чува реч. Никога не съм карала дъщеря ми да повтаря, освен когато стана на 3 години. Тогава играехме 1 игра (по нейно настояване) - да и казвам трудни думи, които тя да повтаря. Например демокрация, ревалоризация, ономатопеичен, репрезентативен, хедонистичен и т.н. Не ни интересуваше значението на думата, а дали ще я каже правилно. Много сме се забавлявали така.

Та не ме разбирай неправилно, но при повечето от случаите на по-късно проговорили деца, които съм наблюдавала, причината е била че родителите, не са ги занимавали. Приемам безусловно, че има изключения, не споря за това.

***

Говоря нон стоп. Говорила съм за какво ли не - за дръвчетата, цветенцата, телевизора, телефона, памперсите и нуждата от тях и т.н.

Малко ме притеснява факта, че понякога не прави разлика между почти еднакво звучащи думи: като попитам как прави кончето, тя ми показва копчето на телевизора, а като попитам къде е копчето ми казва как прави кончето с копита; питам "Къде са ушичките на котето?" - показва очичките и т.н. Не знам, може и да е нормално на тази възраст да не различава някои звуци и звукосъчетания, но като всяка майка и аз все намирам за какво да се притеснявам.
Как беше при вашите деца? Различаваха ли подобни думи?

Знаеш ли, може и да си права...

Докато съм на работа я гледа баба й. Не мога да съм сигурна колко и говори, но се надявам да е много. Сигурна съм обаче, че не й чете. Но пък от друга страна и аз не го правя, но при редките ми опити да й почета тя не се заседява, а снове напред-назад и хич ама хич не й е забавно. Когато сме заедно обяснявам и говоря адски много, но това уви не е през целия ден.
Думичките, които говори в момента са научени точно по метода "Кажи кой е това или как прави кончето (кучето) и т.н.?", "Кажи тати, мама ..."

Ти си първият човек, който ми казва, че това не е правилно, но като се замисля аз й създавам навика да повтаря думите като папагал. Може би за това тя понякога не прави разлика между думи с близко звучене конче-копче, ушенце-оченце и т.н.

Твоите няколко реда някяк си ме успокоиха
Благодаря

наистина май доста бързаш )))

моята племенница е на година и 3 месеца, и знае само "ам", "дай", "ало", "мама", "баба" и "тати"
толкоз
да не коментирам, че нарича всички хора "мамо"
а всички предмети "баба"
която буквално изкарва майка ми от равновесие )))))))))

Моя син е на година и 3 месеца и съвсем отскоро започна да разширява речника си, който от 3 месеца насам включваше следното: мама, тати, баба, деди, тау (чао), тало (телефон), шиши (чичи) и звуци имитаращи различните животни. В момента с лекота казва и доста сложни думи, но после е зор да ги запамети и известно време бърбори неразбираемо преди да ги каже отново
Първите му "изречения", ако изобщо могат да бъдат наречени така, са да речем "тати буу" - тати отива в колата и пис амам - котката яде, ама и това изречения ли са изобщо не знам - просто връзва обекта с някакво действие.
Иначе за отговори - те всичко си разбират на тая възраст и ако не могат да отговорят, поне много ясно си показват какво искат:))
Все пак преди година и половина не мисля че трябва да очакваме кой знае какви резултати, особено аз, защото знам че момченцата по принцип са винаги по-назад с говоренето:)

изречения са, разбира се : )
имат си и подлог и сказуемо, всичко както си трябва

ох, ама не се безпокой : )
виж, в края на краищата всички се научават да говорят.
ти не й казвай: "кажи конче" и пр., ами казвай:
"виж, кон".
това е... така привличаш вниманието й върху определен обект, като й даваш познание за името му.
няма ужда тя да го повтаря веднага.
не използвай умалителни и умилителни - конят е различен от копче, ако казваш "кон" и "копче" има много по-малка вероятност да ги обърква, както "копченце" и "конченце". : )
това с четенето е хубаво, можеш да й четеш, докато тя се занимава с нещо друго. не е нужно да се опитваш да й ангажираш вниманието за повече от 5 минути с една дейност. тя е още много мъничка и това просто е невъзможно. доколкото знам и "големите" деца - първолаци могат да ангажират вниманието си ефективно за не повече от 25-30 минути, като и това е твърде дълъг период. какво остава за една бебешорка : )
нека си снове напред-назад, но ще слуша словото, макар и с половин ухо... и аз правех така, когато дъщеря ми беше мъничка. самият глас на майката или бащата успокоява и на детенцето му е приятно.
ще си проговори, няма страшно : )

Моята дъщеря проговори сравнително късно, ако я сравняваме с твоята - на 1г и 1 месец казваше само "НЕ" и "НЯМА". За "мама", "тати" и т.н. се справи чак към 18 месеца. година по-късно обаче не можеш да й затвориш устата. За съжаление още говори неправилно- не може да съгласува още по род и число (вече е на 4 г).
Според мен много по-важен е "пасивния" речник на дъщерята ни тази възраст - 13 месеца. Под "пасивен" разбирам думите, които познава, а не тези , които не може да каже. Вярвай ми дъщеря ми знаеше около 100ина думи, а казваше само 5-6. Тъй че въобще не се притеснявай за това, че нямаш възможност да й говориш достатъчно или пък да й четеш - и дъщеря ми не се заслушваше много в четенето като малка. Ще говори и още как. А веднъж разбере ли и силата на "Защо?" няма да спре да пита

Hate cannot drive out hate, only love can do that

и телевизията.
Също един много ефикасен начин за слушане на реч.
Четенето действа за кратко време. Докато детето играе, може да слуша пуснато радио или ТВ.

По въпроса за умалителните и бебешките думи имам твърде крайно мнение: просто трябва да се изхвърлят от употреба.

Сега, когато детето е по-голямо, не е проблем да използваме умалителни думи, но тя вече знае какво означават и знае (уж) кога да ги употребява.

Има и нещо друго. И възрастните не говорят еднакво бързо, еднакво лаконично, или описателно. Някои хора с много малко думи умеят да кажат много неща.
Говорът е нещо много индивидуално.

А, и още нещо. Дъщеря ти проходи ли? Като че ли има нещо вярно в зависимостта между прохождането и проговарянето. Ако искаш, мога да ти разкажа нещо от моя опит.

***

... даже не само е проходила, но вече си оправя перушинките на крилцата и се готви да полети : )))))))


въпросът ти е към gigi2OO2, нали?
и аз си мисля, че има зависимост между прожождането и проговарянето.
въпреки, че пък съм виждала доста деца, които първо проговарят и доста други, които първо прохождат : )

ама се закачих за теб, защото последно четох твоя постинг.

***

Проходи на 11 месеца. Ще ми е интересно да прочета теорията за връзката прохождане - проговаряне

Ще ми се "Защо?" да е последната дума, която ще научи.

Надявам се всички родители отговорили за един ден на например 38 956 въпрос започващ със "Защо" да разберат надеждата ми.

Не мисля, че прохождането е от съществено значение за проговарянето, освен ако е свързано с общуване чрез говор с други хора. Имам опит с ранно прохождане на двете ми момчета - едното на 8 месеца, а другото на 9 месеца. На първото му говорих, пеех и общувах още, когато бях бременна с него, а второто, поради обстоятелството, че трябваше да пазя тишина на година по-големия батко и поради липса на баба, почти не оставаше много време да си кажем и една думичка през деня. Аз в кухнята с първото, а то - самО си гука в кошчето, аз пера, простирам, гладя отатък, а то си лазеше и самО проходи в "безопасната" стая. Така естествено късно проговори и с неправилно произношения на шептящите звуци. Тогава на 3,5 годинки започнах да му отделям повече време, да си "говорим" на различни теми, нищо че не ме разбираше,да пеем песнички, да четем приказки и да ги слушаме на касетофона, да ги играем дори като на театър и от един момент нататък като се "отвори" това дете, като започна "Защо летят врабчетата?" "Защо вали?" и по хиляди пъти защо на ден... Интересното е, че когато си говоря сега по GSM с първото дете, то и досега излива много-много думи и информация безкрай, а с второто, това трудно проговорилото, винаги чувам малко думи в точна мисъл и дори е придобил рядко срещаното умение днес да слуша внимателно всеки събеседник. Затова сега си мисля, че с детето трябва да се общува активно, пасивно, ако искаме отрано да му открием света и да го почувстваме, че е човече, малък, но неповторим оригинал...

Според мен детето не може да успее да "свърши" всичко наведнъж. Докато "прави" едно, другото изостава. Единият ми син започна да се опитва много рано да седи, пълзи, ходи. Предпочиташе сам да пипне нещо, да го разгледа внимателно, да го опита на вкус, вместо да "споделя" мнението си с нас. Докато не се научи да ходи горе-долу стабилно, не се нучи да говори много. След това много бързо навакса и сега дори чувам понякога госпожите да го наричат философ. При малкият беше обратното. Може би за да може да общува по-добре с батко си, отрано се опитваше да говори и много-много нямаше желание да ходи. Всичко това, докато не се научи горе-долу да казва нещо и след това буквално за седмица започна да ходи доста стабилно.
Относно думите които звучат по подобен начин. Докато не натрупат достатъчно голям речников запас и опит в използването му ще бъде така. Когато чуваме някоя дума непълно ние я разбираме като използваме речника си, като я допълваме сами, според това което имаме в речника си. Ако имаме няколко подходящи думи, избираме тази, която е подходяща в контекста на изречението. Подобно е положението при изучаването на чужди езици. Сигурно почти всеки в ученичиските си години е пял любимите си песни така както ги чува и разбира. Я си спомнете например песента в която се пееше "Стара Загора на гарата". От друга страна и до сега се чудя в "Жълтата подводница" дали наистина не казват "Пусни ми веригата"

По-добре преял, отколкото недоспал!

е пък и ти...Аз бих се попритеснила малко, ако нямаше "Защо?", но важното е да отговаряш правилно и подробно - така може и да се спести следващото "Защо?"

Hate cannot drive out hate, only love can do that

абсурд
изключено е да си го спестиш : )))))))))
че те, защо-тата и сега и досега дори и за мене са много повече от защота-тата

е при моята дъщеря подробното обяснение за по-неясни неща я задоволява - спира за известно време да преседи информацията в нея и се сеща за това, когато аз вече съм забравила и ми идва като гръм от ясно небе! Ама много е любопитно и няма как. Сега любимата й книга е енциклопедията ... там вече става страшно, защото "Защотата" стават много неуправляеми

Hate cannot drive out hate, only love can do that

само в градината, върху 5 квадратни метра трева, има толкова много "защо-та", ти - енциклопедия...
представям си само какъв ужассс : ))))))
но... е и забавно, нали?
даже като че ли човек и за себе си открива много отговори, докато отговаря на детските въпроси : )

така си е и разни позабравени неща , които си ги приемаш ей така от раз, пък като те попитат и ти започваш да се ровиш да търсиш истините

Hate cannot drive out hate, only love can do that