Наборе, сигурно тази привързаност е защото си гларус

По-добре преял, отколкото недоспал!

да, сартината и аз съм виждала, но там чашата не се вижда.
ще питам, наистина : )

Като по чудо попаднах точно на филм за Граала, за съжаление не от началото му, но ще опитам да преразкажа.

Според най-широко разпространеното предание, Иисус е пил от тази чаша вечерта преди разпятието, а Йосиф Ариматейски е събрал в същата чаша изтичащата му кръв. След смъртта на Иисус Йосиф започва странстване – отначало някъде из Близкия Изток, а после пренася чашата в Западна Европа, където по онова време са най-многобройни катарите – гностици, вярващи в извисяването на духа отвътре, в просветлението на духа у самия човек, в спасението чрез дълбокото вътрешно прозрение за Бога и отричащи властта на Църквата като висша институция, чието право да опрощава греховете и да дава просветление се опитва да наложи християнството. По-късно през Средновековието инквизицията ги преследва и напълно унищожава. Последното им убежище е замък в Южна Франция – Монсегюр, в чиито подземия и тунели и до днес са останали костите на защитниците му. (странното за мен бе, че споменаха България като мястото, където през десети век отново се е появил катаризмът). Край замъка Монсегюр всяка година по време на лятното слънцестоене се събират хора, вярващи в чудодейството на Светия Граал, с надежда да получат прозрение за самите себе си и за частицата от божественото, което вътре в душата си носи всеки човек.

В заключение – няма доказателства, че Граалът наистина е съществувал. Но той е най-благодатният извор на легенди и предания през вековете, най-дълго устоелият мит за чудото на Доброто, помагащ ни да вярваме, че Доброто съществува и е силно, да получим от легендата кураж за преодоляване на трудностите и упорство да продължим напред. Може би именно това е действителната сила на Граала.

- - - -
Откъслечно (защото ми се наложи да играя на динозаври докато гледах) разбрах, че един манастир – Гластънбери - около 1180-та година е претендирал да е хранилище на Граала, но по онова време е бил изпепелен и отчаяно се е нуждаел от средства за възстановяването си, вероятно затова се е появил слухът за Граала, поклонниците всъщност са изградили наново храма. Отделно Ото Рам е написал книгата “Съдът на Луцифер” по поръчка на Хитлер, в която разказва за Граала, но не разбрах каква е теорията в нея.

- - - -
Желая на всички да посрещнете Новата година с по-добри мисли, с по-чисти сърца и със спокойствие в душите!

- - - -
И най-внимателното планиране не може да замести лудия късмет.

Дай боже всекиму такъв късмет! Бог винаги е бил с мен...

Semper Fidelis

споменаваш, е мястото, където е погребан крал Артур. Търсят се дълбоки връзки.
А за катарите и българите - ами скъпа Безсънна - мисля, че още в десети клас ни учиха на времето (хайде ти си доста по-млада от мен и сигурно сте учили по други програми) - та значи катарите и албигойците са ереси в обсега на католицизма, които се смятат за родоначалници на нашето богомилство - ортодоксалната ерес. Макар нашите учени да смятат, че нашите богомили са ерес, възникнала на основата на Зороастрийството от Иран и източните религии. Това могат само специалистите да обяснят по-подробно, защото аз имам само общи представи. Просто - това е връзката с България...

И докато забавляваш ума си с рационални неща, сготви на прекрасната си Везничка нещо хубаво за довечера! Много уважавам майките на Везнички, защото жените-Везни са най-красивите и най-неотразимите...

Semper Fidelis

Свещеният Граал

"И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза : вземете, яжте. Това е моето тяло, и като взе чашата и благодари даде им и рече : пийте от нея всички. Защото това е Моята кръв на Новия завет, която на мнозина се пролива за опрощение на греховете"
Евангелие на Матея, 26:26-8

Граала заема уникално място във въображението на западния свят още от зората на Средновековието. Дори и днес продължава да е често срещана тема в съвременната литература. Цели векове е бил източник на вдъхновение за писатели, художници и композитори и днес излъчва своето вълшебно сияние от филмовия и от телевизионния екран. Граала, свещеният потир, за който се твърди, че може да изцелява всякакви болести и да донесе мир и благоденствие на света, е въплъщение на стремежа към безсмъртие и към сбъдването на мечтите и въжделенията на човешкия род.
От дълги години на търсенето на Граала се отдава значимост не по-малка, отколкото на самата свещена вещ. В средновековната литература героите, стремящи се към Граала, в множество епически поеми достигат самопознание и духовно просветление при извършването на подвизите, изпълващи тяхното търсене. На факта, че Граалът така и не успяваше да бъде открит, сякаш не се отдаваше особено значение. Същинското търсене бе търсенето на познание, а същинската награда - осъзнаването на собствената същност. В множество средновековни повествования Граалът е просто светлина, подмамваща героя към изясняването на мястото му в света, към най-важната битка в неговия живот, тази за разкриването на неговия смисъл. Именно такъв е Граалът, обрисуван по времето на готическото възраждане от 19в., в картините на художниците, творяли преди Рафаело, и в стиховете на викторианските романтични поети. Тази представа за Граала е възприета и от днешните автори на романи и на сценарии за Холивуд. Какво обаче точно представлява Свещеният Граал? Съществувал ли е някога? Съществува ли и сега?
Днес за повечето хора Граалът е част от царството на легендите. При все това, през Средновековито е бил смятан не просто за надарен с вълшебни свойства предмет, а за най-свещената християнска реликва. Възприемането на съществуването му в онези времена е било не признак на повърхностно суеверие, а свидетелство за дълбока религиозна вяра.
В повечето средновековни рицарски романи за Граала от 13в. нататък той е описван като чашата, използвана от самия Христос по време на Тайната вечеря, при която виното се превърнало в негова кръв. Вярвало се, че тя била съхранена от учениците му по време на преследванията, на които били подложени от римляните, като сетне била пренесена в Британия и станала цел на търсенията на крал Артур и неговите рицари. Милиони християни в света твърдо вярвали, че Иисус е Син Божи, и в чудото, случило се по време на Тайната вечеря. Християните не изпитвали съмнения в съществуването на чашата, ползвана на Тайната вечеря, и през Средновековието мнозина от тях продължавали да вярват в нейното оцеляване.
.....
В църквите на цяла Европа реликвите били излагани публично, за да бъдат посетени от хиляди поклонници, изпълнени с надеждата да получат помощ, изцеление или душевен мир от близостта с тях. Поклонниците били готови да заплатят, за да им бъде позволено да погледнат или докоснат реликвите, благодарение на което църквите, абатствата и катедралите, притежаващи мощите на най-известните светци, успели да натрупат огромни богатства. Някои религиозни центрове придобили богатство и мощ единствено благодарение на приходите от реликвите.
Прекрасен пример за това е абатството Гластънбъри в Самерсет, чиито внушителни развалини датират от края на 12в. През 1184г. старите сгради били унищожени от пожар и духовниците изпитали отчайваща потребност от средства за възстановяване на храма. Единственият сигурен начин за събирането на пари бил привличането на големи количества поклонници. През 1190г. при разчистването на развалините на абатството монасите заявили, че в основите му открили костите на най-малко трима известни светци - Патрик, Гилдас и Дънстън, и тримата смятани за патрони на храма. Реликвите, изложени на показ, подтикнали множество заприиждали поклонници към щедри дарения. Абатството събрало толкова много средства, че не след дълго било възстановено и се превърнало в една от най-внушителните сгради в Англия.
През Средновековието е могло да се прави добър бизнес с всякакви реликви. Най-ценени обаче били тези, за които се смятало, че са свързани със самия Христос. Тъй като според Библията Иисус се възнесъл телесно в небесата, нямало как да се обяви, че костите му се намират на земята. Следователно, за реликви, свързани с Христос, са били обявявани различни предмети. Мнозина твърдели, че разполагат с истински трески от кръста. За подобна слава претендирал и прословутия саван от Тюрен, с който, според твърденията, било покрито тялото на Христос, след като било свалено от разпятието. Не ще и дума обаче, че стига да е успяла да оцелее, най-свещена от всички реликви е щяла да бъде чашата, в която някога е била налята самата кръв на Христос.

Най-старото упоменаване на Граала, като чашата на Христос е дело на поета от Бургундия Робер дьо Борон, автор на творбата "Joseph d'Arimathie" , написана някъде около 1200г. В Библията се разказва как Йосиф, богат търговец от Ариматея, след разпятието положил тялото на Христос в гроб. Според Робер дьо Борон, Йосиф Ариматейски успял да получи чашата, ползвана на Тайната вечеря, от Пилат, и събрал в нея капки от кръв от разпънатото тяло на Иисус. Според поемата сетне Йосиф, след редица приключения, пренася Граала в Британия, в "Долината Авалон".
През последвалите десетилетия други писатели съчиняват множество подобни творби, в които Граала е описан като приказен обсипан със скъпоценности потир, направен от злато и сребро. Ако чаша, използвана на импровизирана вечеря в Палестина от 1в., е успяла по някакъв начин да оцелее, малко вероятно е да е представлявала такъв разкошен предмет. Най-вероятно е била прост съд, направен от дърво, камък или глина. Пък и би ни било трудно да свържем Иисус, скромния дърводелец, отказал се от всякакви материални блага, с един такъв разкошен съд.
Независимо от това как е изглеждал Граалът, дали наистина е оцелял и е бил скрит някъде на британските острови?
Граалът е неразривно свързан с името на крал Артур. Той и неговите рицари са главните герои на почти всички средновековни повествования за Граала.
Именно рицарите на Кръглата маса търсят и успяват да открият тази най-свещена от всички реликви. Следователно, преди да започнем да оценяваме истинността на творбите за Граала, трябва да се занимаем със самия крал Артур. Дали този крал е рожба на средновековното въображение? Или пък наистина е съществувал?

Въведение към
"The Search for The Grail" Graham Phillips, 1996
"По следите на Граала" Греъм Филипс, 1998 "Мириам" - София
.

Редактирано от Kpъr на 31.12.01 20:29.

medea

и аз ти благодаря :)

Честита нова година на всички в клуба!!!