Напоследък получавам разни съвети и упреци, че съм научила детето си да чете твърде рано (на 5г.) и че бързам да го дам на училище (догодин - на 6г.).
А то детето (горкото то), вчера само си оправи мигащите лампички от
онези, цветните, дето са на дълга жица по много и се закачат на прозореца. Влизам аз и гледам - повредената секция отново свети. Питам аз как е станало и той абсолютно техничарски ми обясни къде е била повредата и какво е направил. Не, че е било трудно, но - човекът си го е оправил. Това е само простичък пример.
Навремето мене в детската градина ме хвалеха, че чета гладко и без грашка, а сега на сина ми му казали, че му е рано още да чете!!!!!!!

Наистина нищо не разбирам!

Не всяко злато сияе...

което вече чете. И аз започнах да чета някъде тогава и чак наскоро спрях.

Някои не могат да приемат, че едно дете превъзхожда значително останалите и по навик бързат да го уравнят.
Дъщеря ми също започна първи клас на шест години и нещо, и се чувства прекрасно.

Не ги слушай - глупости...Нали не си го насилвала - то просто се е научило, защото е могло.
Ами аз какво да кажа - имам съмнения, че детето ми страда от дислексия.
Познава всички букви от 3год., на 4 -вече правеше свободно срички, на 5 прочиташе думи от прости срички - но сега в първи клас - ужас!
Чете бавно сричайки, но не това е проблема, а че след като прочете цялото изречение / да не говорим за повече изречения/ - просто не помни какво е прочело. Госпожата все се сърди, че не можело да преразказва прочетеното.
Дори, когато прочете съвсем гладко думата, на глас - детето сякаш не я е чуло и като му я повторя ме гледа с изненада, въпреки, че току що я е произнесло самото то.
Наистина съм притеснена - в рода на мъжа ми има нещо подобно...

Иначе е будно същество - с голяма фантазия, богат речников запас и даже си пада малко бъбрица - дъщеря ми. По математика е просто факир за нейната възраст, но по четене..... Гледам да не пренеса моята тревога върху нея и все я хваля, че чете добре пък дано се промени това...
Дайте някой съвет!

Qui scribit, bis legit.

Думата "дислексия" нищо не ми говори, но като успокоение мога да ти кажа, че до ден днешен, ако чета нещо на глас, запомням минимална част от него - изглежда се концентрирам повече върху изговора отколкото върху съдържанието. Детето запомня ли иначе като чете наум само за себе си?

- - - -
И най-внимателното планиране не може да замести лудия късмет.

Обикновено запомня само последната дума.
Често препрочита 3-4 пъти едно изречение или стихче, за да може горе-долу да го каже по смисъл.

Qui scribit, bis legit.

Ох, знам, че може да прозвучи като самохвалство (още повече, че май веднъж го казах тук), но аз чета от 3г. и 9м. и не съм забелязала да съм повредена. После ме водиха в психодиспансера на тест (картинки, въпроси, истински разпит!), за да позволят да тръгна по-рано на училище (явно тогава не е можело само по желание), от което също нищо не ми стана, така че мога само да споделя възмущението ти от многоразумнитещадящи госпожи и да се радвам, че имаш умно и любознателно детенце.

- - - -
И най-внимателното планиране не може да замести лудия късмет.

Все пак четенето е сложен мисловен процес, дай й време.
А иначе, има шанс да стане президент на САЩ, нали настоящият е с доказана дислексия.

Ох, дай боже и до президент да я докараме, но засега поне връзките за обувки да може да си завързва...
Ето едно описание на дислексията, което почти на 100% се връзва с нашия случай - и забалежи, че се среща при 1 на всеки 10 деца, т. е хеч не е рядко...

Slow learning or Dyslexia is a problem faced by many children ( one out of every ten children), and this is more common in boys than in girls. In reality Dyslexia defines a different kind of mind --a gifted mind-- that may have to be tackled in a thousand different ways. Teachers, parents, and education authorities are often unaware of the mental agony and frustration these innocent sufferers go through in the very limited methods of teaching that are provided in our schools and institutions.

The degree of difficulty that a dyslexic has with reading, spelling or speaking varies from child to child, this apparently due to inherited differences in the development of the brain and also in the type of teaching the child receives. The brain is perfectly normal and often very intelligent, and has major strength in areas other than language. Therefore keeping in mind the fact that these children can definitely learn but in a different way, it is more appropriate to refer to this problem as learning differences rather than learning difficulty or disability. Some of the typical features of dyslexics are that they struggle with tasks that may appear very simple to others such as;
* Tying their shoelaces.
* Differentiating between left and right.
* Word and word speech reversals such as AMINAL for ANIMALS or SAW for WAS or EAT for TEA etc.
* Appearing clumsy and immature when compared to their peers.
* Learning to read time at a very late age.


Qui scribit, bis legit.

Опитвала ли си да го подтикнеш за всяка прочетена дума да си представя нещото, което изразява тя? Така ме учеше леля ми навремето на немски, не можех да пиша, но виждайки думата написана, си представях какво е. И цифрите ги виждам, не знам как да обясня... Не знам и дали разбра нещо, но понеже при мен зрителната памет е основна, ми се струва много удобен начин за запомняне. Ей така си представям опита - сядате да четете, ти четеш изречението, повтаряш бавничко като за всяка дума го молиш да ти обясни знае ли какво значи тя, ей така, като игра; после да разкажеш - образно, с допълнения с други думи, без да очакваш да го прави детето, някакъв навик неусетно за него да му създадеш да си представя нещата и да "вижда" действието. Дано не ми се смее някой на идеята, но аз наистина така бих опитала, ако забележа, че дъщеря ми не се справя иначе.

- - - -
И най-внимателното планиране не може да замести лудия късмет.

...какво имаш предвид. Ще опитам, още тази вечер.
Сега се ровя да намеря някакви тестове за дислексия по интернет...

Qui scribit, bis legit.