Моят малък син ходи на градина.
Там госпожата им чела стихче:
"Мама слънчице ми казва,
татко - месечинка ясна....."
и после ги питала дали в къщи ги наричат с такива галени имена.
И той се похвалил: "А на мене в къщи ми казват съкровище!"
Това ми го разказа самата госпожа, която беше много впечатлена
и ми каза, че е много хубаво когато има мили думи в дома.

А аз даже не се усещам кога му казвам така. По същия начин както му казвам Камене това, Камене - онова. Даже предпочитам да му говоря на цяло име.

Виж ти - какво забелязвали децата.......

Не всяко злато сияе...

Точно покрай тези умалителни, дъщеря ми си научи името в детската градина

You are caught in a prison
Of your own devise

Моите са паячета и (стандартното -) зайчета.

Нашата мома е известна като "късметчето на мама"...щото иначе мама по правило си е куцузлия от класа...
Всъщност как се пише куцуз, кутцуз или кутсуз?

Qui scribit, bis legit.

А като пораснат и започват да се сърдят на бебешките и галени имена?
И като взех, че се изпуснах пред приятели на дъщеря ми.....

Едва ли е толкова ло-о-ошо, я кажи, да се посмеем..

Qui scribit, bis legit.

Na moya priyatelka roditelite i vikat Bebi, no se izpuskat kyde li ne, v avtobusa naprimer. Tia se drazni, no na men mi e smeshno - zhena na 20, 175 visoka, na myzhete ligi im tekat ot neya, i izvednyzh niakoy ya naricha Bebi.

Inache moeto kyshtno ime e "shushka", tvyrde blizko do momcheto na sysedite, koyto e "chuche." Ama shapka vi svaliam na vas roditelite, kak gi izmisliate takiva imena. Tolkova li sme smeshni kato malki?

YD

хавелите, ами предизвикват разнообразни асоциации в душата на родителите. Мойта малката г-ца се казва Радина, но не можеше да го казва и можеше само: Нина и така си й остана - тя сама си го измисли. А пък аз като говоря за нея все я наричам ходеща поезия, фантазия на два крака, апология на малкостта и други такива откачени, които особено пред други хора са признак по-скоро на чудат вкус, ама какво ми пука. Важното е, че близките ми са свикнали - вече 13 години, защото с голямата беше същото.

Сигурен съм, че родителите също са много смешни в очите на малките деца и ако те можеха щяха да измислят не по-малко смехотворни имена и на тях. Просто този смях е свързан с любовта, а тя е безкрайна.

Град без море? - чиста провинция!

Ее нищо кой знае какво, но пред приятелите...
Подронила съм и авторитета! Тя само ме погледна с унищожителен поглед и нищо не каза, ама аз се засрамих!
"Грахова шушулчица" - те така я наричаме още в моменти на умиление.
Обещавам никога повече ! Пред приятели и чужди хора, де.

Голямата е на-често слънчице, но е била и какво ли не още - златце, Тута (като се учеша да ходи). Тя сега обаче иска да й казвам принцеса и се сърди на други обръщения...
Малкият е шунко, галено от Ташунко (като се роди бе червен като индианец)
Да именца много, важното е да са живи и здрави.

Hate cannot drive out hate, only love can do that