една среднощна темичка-послание.

Теменужке, мила дружке,
щастието на децата си е нещо, което те си носят като аура със себе си още от своето раждане. Не е нужно много, за да се отгледа едно дете. Имам пред вид материалната страна. Но за да му дадеш любов, нежност и внимание - за това се изисква огромно напрежение и концентрация. (Детето няма друга представа за щастие.) И всичко това зависи от родителя и неговата обич към детето - доколко тя е адекватна на природата. Сигурен съм, че я носиш в душата си. Просто трябва да я дадеш на едно детенце, твоето детенце... Няма значение какво ще стане то - може и модератор, кака-адвокат, гларус - това си е негов проблем. Твоят проблем е да освободиш любовта си, криптирана в душата ти - тя ще се отприщи с освобождаването от бремето подобно на пролетна река. И животът ти ще бъде едно дълго освобождаване на любовта - подобно на вечно разширяващата се Вселена. (Нали в началото е била просто една точка с максимална плътност? Такова е и детето ти при зачеването в утробата ти.) Освобождаването от бремето - едно дълго затихваща болка, която носи щастие (както на детето, така и на тебе). И това поражда любов...
Ти се отдаваш на постоянното себераздаване в името на роденото от теб - това могат да бъдат само чувства, но силни като океана. Дай си кураж, скъпа! И всички твои приятели ще ти го дадем...

Лека нощ ти желае твоят крайморски приятел

ти да си чувал за опция Бележки ? Или и ти мина на хонорар към Дир-а ?
Хайде живи и здрави, пък следобяд по някое време ще намина да ви видя как сте.

Вярно е това, в което вярваш !