Re: Всъщност, / Общества / Непрофесионални / Родители и деца

аз такова... понеже....
ами аз съм малко дърт, за да участвам в конкурса, ама никога не съм участвал в такъв конкурс, а пък като бях на 11-12-13 годиники много рисувах и понеже мама и татко никога не ме хвалеха и затова реших сега аз малко да се похваля в минало време

това въпреки че съм много скромен

това са едни папагалчета. всичките рисунки съм ги гледал от книжки. ама не съм ги прерисувал на прозореца, а само съм гледал от книжките! рисувах ги като бях на 12г. :)

ъ това са птички :)
и тях съм ги гледал от една книжка за птички. а учителката ми по рисуване не ги харесваше, защото казваше че не харесвала прерисувани, а аз не ги бях прерисувал! и са хубави, нали?

а това трябва да е една много красива патица, но при сканирането нещо се получиха странни цветове. не знам защо така. но не искам да я пипам с фотошопа :)

а учителката ми по рисуване ме караше да рисувам разни абстракции с водни боички и аз рисувах разни геометрични фигурки, абе абстракции, разни шашави неща, ама тя ги прибра всичките като бях 5ти или 6ти клас и май някаква изложба направи, но нито едно не ми остави :((
и сега няма откъде да си ги намеря, представяте ли си? ама на гърба на всяка ми пише класа и името и номера, така че няма да се загубят

аз такова не участвам в конкурса, ама исках да покажа, че и аз съм бил умно дете

това преди брат ми да донесе "цивилизация" на компютъра де...
още първата "цивилизация", тогава бях на 13 години и тази игра беше ехехееееееееееее

а пък наскоро като казвах на баща ми, че искам да се занимавам с графичен дизайн той се изсмя гадно и каза нещо от типа "хъхъхъ, аз не съм забелязал ти да имаш някакъв талант, ама карай твоя работа" - и да ви се оплача винаги ме юркаха да решавам задачки, а пък като бях много малък брат ми и баща ми дадоха онази задача за сума на аритметична прогресия дето Гаус я бил решил много бързо като бил в 3ти клас и шашнал даскала си (събрал числата от 1 до 100), а аз май бях само 1ви или 2ри клас и не успях естествено и се разплаках

та мисълта ми е - не трябва ли, когато родителите забележат интерес на детето си в някаква област да му помагат и дори да го тласкат да се развива в тази област? и правилно ли е да се опитваш да определяш съдбата на детето си както ти падне?
"този, най-големият ще бъде войник, вторият ще бъде доктор, а третият ще бъде пианист, а Мария ще бъде балерина, а Деси - художничка!"