Пребивавайки напоследък в клуб "Психоанализа и психотерапия" в който никой "хич абер си найт" /казано на европейски.../ от тия понятия, реших поне аз да добия някаква представа за тая наука и отидох в най-голямата книжарница, където си купих книгата на A.Harris
" I"m OK, you're OK". Много ми хареса и взех да я превеждам в споменатия
клуб. Но от снощи ми мина една мисъл: "Може би тук има някои интересни моменти за настоящите родители и бъдещите също....." и затова ви прехвърлям една част от преведеното напоследък. А който се интересува повече - Моля да заповяда в клуб "Психоанализа и психотерапия" и чете това, което ще последва. Мисля, че е доста поучително за всички.

Ето оригинала:
........................
.............................
....."В следващата глава ние започваме описанието на “инструмента”
чрез дефинициите “Родител, Възрастен, Дете” Понеже тези 3 думи има специфично и обширно значение - те се различават от тяхното обикновенно значение. Трите думи ще преминават през цялата книга. Както ще откриете в следващата глава “Родител” - не е същото като баща и майка. Възрастен - означава нещо доста различно от “пораснал”. А Дете- не е същото като “малък човек”.

Родител, Възрастен и Дете

От рано в своята работа при развиването на ТА Berne забелязал,
че като гледаш и слушаш хората ти можеш да видиш как те се променят пред очите ти. Това е една тотална промяна. Това са едновременни промени в израза на лицето, говора, жестовете
позите и телесните функции, които могат да накарат лицето да
се зачерви, сърцето да бие или да се учести дишането.
Ние можем да наблюдаваме тези внезапни промени във всекиго.
Малкото дете, което избухва в плач, когато не може да си пусне играчката, тинейджърката чието печално лице се озарява с въодушевление, когато телефона най-после позвъни, мъжът, който
пребледнява и се разтреперва, когато получи новини за падане на бизнеса, бащата, чийто лице става каменно, когато сина му не е съгласен с него...Личностите, които се променят по тези начини
са все така същите личности, в смисъл на структурата на костите, кожата и дрехите. Тогава - какво се променя в тях? От какво към какво се променя?
Това бе въпроса, който впечатляваше Berne в началното развитие на ТА. Един 35 год. адвокат, когото той лекуваше каза: “ Аз всъщност не съм адвокат. Аз съм едно малко момче.” Извън психиатричния кабинет той бе фактически един успешен адвокат,
но при лечението той се чувствуваше и се държеше като едно малко момче. Понякога по време на разговора той питаше: “ На кого говориш? На адвоката или на малкото момче?” И Berne и той самия
се заинтригуваха от съществуването и проявите на тези двама истински хора /или “състояние на съществуване”/ и започнаха да
говорят за тях като за “Възрастният” и “Детето”. Лечението се насочи към разделянето на двамата. По-късно едно друго състояние
започна да се проявява отделно от “възрастния” и “детето”. Това
бе “Родителят” и се идентифицираше с това, което пациента бе видял и чул от своите родители, когато бе малко момче.
Промените от едно състояние в друго се очевидни в маниера,
изгледа, думите и жестовете. Една 34 жена дойде при мен за помощ
при проблем с безсънието, постоянно безпокоейки се за: “ какво правя на децата ми” и растяща нервност. По време на първия час
тя изведнаж започна да плаче и каза: “ Вие ме карате да се чувствувам като на 3 год.” Нейният глас и маниери бяха на малко дете. Аз я попитах: “ Какво се случи за да те накара да се чувствуваш като дете?” ”- Аз не знам.” - отговори тя. И после добави: -” Изведнаж почувствувах, че се провалям” Аз казах: “Добре, нека да говорим за децата ти, за семейството. Може би ще открием нещо вътре в тебе, което произвежда тези чувства за провал и отчаяние” В един друг момент от тази консултация нейния
глас и поведение се промениха внезапно. Тя стана критична и догматична: “ В края на краищата родителите също имат права!
Децата трябва да се слагат на мястото им.” За времето на 1 час тази майка се промени до 3 различни и разграничени личности:
Тази на малко дете доминирано от чувства.
Тази на раздаващ справедливост родител.
Тази на една разумна, логична възрастна жена и майка на 3 деца.
Продължителните наблюдения потвърдиха предположението че тези 3 състояния съществуват във всички хора. Все едно, че във всекиго съществува същото малко същество което бе на 3 год.
Също в него съществуват неговите собствени родители. Това са
записи в мозъка на истински изживявания на вътрешни и външни случки като най-значителните са се случили по време на първите 5 год. от живота. Съществува и третото състояние различно от тези двете. Първото и второто наричаме ”Родител” и “Дете” а третото
“Възрастен”
Тези състояния не са роли - но психологични реалности. Berne казва, че Родител, Дете, Възрастен не са концепции като Суперего, Его и ID ......но феноменологични реалности. Състоянията се възпроизвеждат от записите на случки от миналото, включващи реални хора, реално време, реални места и реални чувства.

Родителят

“Родителят” е една огромна колекция от записи в мозъка на
неподозирани или натрапени външни случки доловени от един човек в неговите ранни години. Един период, който ние отбелязваме приблизително, горе-долу като първите 5 год. живот. Това е периода
преди “социалното рождение” на индивида, преди да напусне дома
в отговор на изискванията на обществото и да влезне в у-ще. Думата “родител” е най-описателната и нагледна за тези данни тъй като най-важните “записи” са тези доставени от примера и произношението на неговите собствени родители или заместилите ги. Всичко, което детето вижда своите родители да правят и всичко, което то чуе те да говорят се записва в “Родител”. Всеки има един
“родител” тъй като всеки е изпитал външни стимулации в първите си 5 год. живот. “Родителят” е специфичен за всеки човек, тъй като
записите на преживяното е уникално за всеки. Данните в “родител”
са взети и записани директно - без обработване. Ситуацията на малкото дете, неговата зависимост и неговата неспособност да изгради мнение с думи, прави невъзможно за него да променя, коригира или обяснява. Затова, ако родителите са били враждебни и постоянно воювали един с друг, борбата се е записвала с терора произвеждан от гледането на двама души, от които детето зависи за оцеляването си готови да се избият....Няма начин да се включи в тези записи факта, че бащата беше пияница, защото бизнеса му се беше провалил, а майката имаше това настроение, защото току-що бе открила, че е бременна отново.
В “родителят” са записани всички предупреждения, правила и закони, които детето е чуло от родителите си и видяло в съвместния им живот. Те варират от най-ранните родителски комуникации интерпретирани дословно чрез тона на гласа, изражението на лицето, прегръдки.....до по-сложни словестни правила и ограничения, представяни от родителите, когато малкия човек стане способен да разбира думите. В тази група “записи” има
хиляди “НЕ-та” отправени към едва проходилото дете, повтаряните
“не прави това” които го бомбардират.....изгледа на болка и ужас в лицето на майката, когато непохватността донася срам за семейството.....под формата на ...счупената антична ваза на леля Ethel.
Също така са записани причините за удоволствие на една щастлива майка и видът на задоволство в един горд баща. Като имаме предвид, че “касетофона” е включен непрестанно, ние започваме да си обясняваме неимоверното количество данни в “Родителят”. По - късно идват по - комплицираните “произношения”: “ - Помни синко ! Където и да отидеш по света, винаги ще откриеш, че най - добрите хора на света са методистите!/вид религия/. Никога не лъжи! Плащай си сметките! Ти си осъждан от компанията, която поддържаш! Ти си добро момче ако си миеш чинията! Прахосничеството е първия грях! Никога нямай доверие на мъж! Никога нямай доверие на жена! Ти си прокълнат ако го правиш и....си прокълнат ако не го правиш! Никога не можеш да вярваш на полицай! Заетите ръце са щастливи ръце! Не минавай под стълби! Прави на другите, това, което би искал и те да ти правят на тебе!
Значителният момент е, че дали тези правила са добри или лоши
в светлината на разумната етика.......те са записани като “истина” от
извора на цялата сигурност - хората които са “високи повече от 6 стъпки.” по времето, когато е важно за едно “2 стъпки високо” дете
да ги задоволява и им се подчинява. Това е постоянен запис. Човек не може да го изтрие. Той е на разположение за “просвирване” през целия живот.......”Просвирването” е едно мощно влияние през живота ни. Тези примери - заставящи, насилващи, понякога разрешаващи, но най-често рестриктивни - са строго приети като
многотомни данни важни за оцеляването на индивида в една група, започвайки от семейството и разширявайки се през живота в поредица от групи необходими за да живееш. Без един психически родител детето би умряло. Вътрешният “Родител” също е живото- спасител предпазвайки от много опасности, които посрещнати чрез личен опит биха предизвикали смърт. В “Родителят” е записа: “Не пипай този нож!” Това е страхотно наставление. Опасността за малкия човек както той я вижда е, че майка му ще го набие....По - голямата опасност е че той може да се пореже и да кърви до смърт. Той не може да схване това. Той няма подходящите данни
за това записани. Записът от родителските заповеди в такъв смисъл
е наложителна помощ за оцеляване, както психически така и в социален смисъл.
Друга характеристика на “Родителят” е точността на записите на
липса на единство. Родителите казват едно а правят друго. Родителите казват: “Не лъжи!” но те лъжат. Те казват на децата, че пушенето е вредно за здравето, но самите те пушат. Те прокламират придържане към репигиозната етика, но те не живеят според нея. Не е удобно за малкото дете да пита за тези несъвместимости и така то е объркано. Понеже тези данни причиняват объркване и страх, то се защитава като изключва записите.
Ние мислим за “Родителят” предимно като записите от трансакциите м/у детето и двамата родители. Може би е полезно да разглеждаме записите в “Родителят” като един вид стерео записи. Имаме два канала, които ако са хармонични произвеждат красив ефект, когато са свирени едновременно. Ако не са хармонични - ефектът е неприятен и записите се слагат настрана и се свирят много рядко, ако изобщо се свирят... Това се случва, когато “Родителят” съдържа некоординиран материал. “Родителят” е подтиснат или в крайности - напълно блокиран. майката може да е била “добра” майка и бащата да е бил “лош”....или обратното. Има много полезни данни, които са събрани като резултат от трансмисията на добър материал от един родител, но тъй като “Родителят” съдържа материал и от другия родител, който е противоположен и произвежда тревога, “Родителят” като цяло
е отслабен и раздвоен.
.........................................
............................................................................

Много от данните в “Родителят” се проявяват в настоящият живот в категорията - “Как да?”: Как да забия пирон? Как да си оправя леглото? Как да ям супа?Как да си издухам носа? Как да благодаря на домакинята? Как да се ръкувам? Как да излъжа, че никой не е в къщи? Как да сгъна кърпата за лице? Как да украся коледното дърво?..............Това “Как да?” съдържа всички необходими данни чрез гледане на родителите, които са много полезни данни, за да научат малкия човек да се справя сам. По-късно, когато неговия “Възрастен” стане по-опитен и свободен да преоценява данните от “Родител” тези най-ранни начини да се правят нещата могат да се подобряват и заместват с по-добри начини, които пасват по-добре на променящата се действителност. Един човек, чийто най-ранни инструкции са били придружавани с неумолимо строг интензитет
може по-късно да изпита повече трудности да преглежда старите начини и може да се придържа към тях дълго след като вече не са полезни, развивайки принудителното схващане: “ Само по този начин и никой друг!”
Майката на един тийнейджър бе свързана със следния родителски навик, който дълго управляваше нейните домакински процедури. Нейната майка и бе казвала: “Никога не слагай шапка на масата или палто на леглото !” И така нейният живот преминаваше без да сложи шапка на масата и палто на леглото. Ако случайно тя или синът и забравят за това старо правило - следваше една бурна реакция, която изглеждаше по-неподходяща от нарушаването на простите правила за възпитание. Накрая след няколко десетилетия живот следвайки без да прегледа това правило майката попита баба си /вече на 80г./ “Кажи ми, защо никога не слагаш шапката на масата и палтото на леглото?” Бабата отговорила, че когато тя била малка имало някакви съседски деца, които били въшливи и нейната майка я предупредила, че е важно тия деца да не си слагат шапките на масата и палтата на леглата. Наистина разумно! Спешността на
ранните съвети бяха разбираеми. Във връзка с откритията на Penfield бе също разбираемо защо “записите” идват с оригиналната спешност.
Много от правилата, с които живеем днес са като това
правило!
/ Тук се описва един случай с една модерна домакиня, която систематически отказвала да купи боклучийско кошче и когато мъжът и накрая я заставил да ме отговори защо, тя обяснила че като малка живеели доста бедно и всички отпъдъци от храната отивали в кочината, където отглеждали коледното прасе. От това
време в детското и съзнание се запечатал модела, че отпадъците са “важни” и не трябва да се изхвърлят./ бел. на преводача
Когато ние разберем, че хиляди от тези прости правила за живеене са записани в мозъка на всеки човек, ние започваме да оценяваме какъв невероятно огромен склад от данни съдържа “Родителят” Много от тези навици са подсилвани с такива допълнителни императиви като: “никога” или “винаги” или “никога не забравяй това” и ние можем да предполагаме
предварително усвоените определени първични нервни пътечки
които поддържат готови данни за днешните трансакции. Тези правила са оригинала на принуди и капризи и ексцентричности, които се появяват в по-късното поведение. Дали данните в “Родителят” са един товар или предимство зависи от това колко са актуални за настоящето и дали са били упдейтвани/осъвременени/ от “Възрастният” - една функция, която ще разглеждаме в следващата глава.
Има извори на данни в “Родителят” различни от физическите
родители. Едно 3 год. дете, което седи пред ТВ много часове на ден
записва каквото вижда. Програмите, които гледа са учебни концепции за живота. Ако гледа програми с насилие, аз вярвам че записва насилие в своя “Родител”. - “Ето така е. Това е живота!” Това заключение е определено ако родителите не изразят противното....като превключат канала. Ако те се наслаждават на програми с насилие - малкия получава двойно влияние. От ТВ и от хората. И той/тя предполага разрешение да върши насилие при условие, че е събрал достатъчно несправедливост. Малкият човек събира своите собствени причини да стреля на едно място,
точно както полицаят го прави. Много от това, което детето е изпитало в ръцете на по-възрастните брат, сестра, роднини или други авторитетни фигури също е записано в “Родителят”.
Всяка външна ситуация, в която малкия човек се чувствува зависим до такава степен, че не e свободен да пита или да изследва - произвежда данни, които се записват в “Родителят”. /Има един друг тип външно изживяване на много малкото дете, което не е записано в “Родителят” и което ние ще разглеждаме в “Възрастният”/

Това бе от мене иповече няма да продължавам в този клуб....знаете къде можете да прочетете повече ако ви интересува.

Oro

"Ех, Пратер, Пратер....живи да въ уплачъ...../б.Г./

нямаме повечето пишещи там, но пък не ни и трябват психоаналитици - фундаменталисти като анахарсиса. Психоанализата и психотерапията вече имат толкова много разклонения, че Фройд би се гътнал, ако станеше и видеше накъде са довели теориите му. Тъй като ние с тебе, любезни Оро, сме много практични хора, стоещи здраво върху земята, явно бихме се причислили към онези практици, които боряват с достъпни, общочовешки и изпитани средства. Такива, които и без Фройд биха съществували като средство за взаимопомощ, но формулирани по друг начин.
Ето прочетох го май вече три пъти този откъс от книгата. Е, разбрах накратко, че във всеки човек живееят детето, отпечатъка от родителя и продукта от тези две "субстанции" - въдрастният. Въпросът е кое преобладава, родителят или детето, които доминират възрастния, или възрастният който е осъзнал, че вече не е дете и че е отделна личност от родителите си. Значи, казва психотерапевтът трябва да разделим тези личности. И какво става по-нататък?
Е, ще чакам продължението на превода.

Честно казано аз самият съм доста заинтригуван от развитието в тази книга.......защото само съм я прегледал най-общо....и докато я превеждам вниквам в същноста и....
Да видим....

и дава много познание за същността на психоанализата. А това е нещо, което е много модерно тук без да се знае много по въпроса. Всеки може да приеме, отхвърли или чопне нещо.
За мен е особено важен извода, че това което правя по цял ден, начина по който говоря, по който се държа се отпечатва там в две кокосчета.
Впечатлява ме. но все пак, не мога да не бъда себе си. И какво да правим тогава. Произвеждам две несъвършени същественца като мен, отделно съпругът ми и той е далеч от съвършенство, та значи комбинирано несъвършенство.
Не, по тази линия не бихме стигнали доникъде.
Не можем да се променим, такива сме. Но целият ни стремеж е да ги правим тях щастливи. И да приемат себе си таква каквито са. А приемат ли и нас, значи са научили да приемат хората, които ще срещат през целия си живот.
Научили са почти всичко от нас.

по нататък?!
Ами накрая разделените пак се събират в едно цяло - друг изход няма. Доброто винаги побеждава накрая, не го ли знаеш!

"Детето" подмладява "възрастния" и му връща неподправения вкус към живота, а "възрастният" се справя с проблемите, благополучно успяваики да плати сметките и на двамата,включително и тая при психоаналитика...

Qui scribit, bis legit.

нещата никога не са поставени по този начин.
Там всичко е трудно и обратно на рационалното.
Квигата е много интересна, за мен това е първият досег до нещо сериозно свързано, свързано с психоанализа и психотерапия. Е, чела съм и Фройд като студентка, но ми се стори отвеян и безинтересен.
Бъзикайки се понякога с Оро, особлено когато е мноооого сериозен, не мога да не му благодаря за труда, който полага, като превежда тази книга.

Разбира се, - права си напълно. Старанието на Оро си заслужава да прочетем съвсем сериозно, това, което е превел.
Просто се пошегувах, но пък шегата може да се окаже и вярна - вярвам че накрая двете личности ще се съберат, също като в латиноамерикански сериал...

На мен пък Фройд ми подейства като наркотик, когато го четох на 19-20 години. Особено тълкуването на сънищата страшно ме впечатли и не спах няколко нощи, докато свърша книгата. А като стигнах до описанието пък на разните неврози - прозрях малките тайни на някои от хората около мен - беше ми доста забавно... Макар, че стилът му не е от лесните....
Особено обясненията му "аз " и "свръх-аз" ме измъчиха, колкото и усвояването окислителните вериги и синтеза на жлъчни пигменти....
В това отношение завиждам на Оро за търпението и неувяхващия интерес към психоанализата.

Qui scribit, bis legit.

Редактирано от Mama Netty на 20.11.01 22:37.

В моето юношество аз бях тотално покорен от Достоевски и....Толстой...
Първият...почти ме доведе до...самоубийство.....
Няма да забравя този ден, когато с моят близък приятел Добри Манев
/в последствие известен кино/театър артист/ седяхме в двора на къщата/музей на Яворов в Чирпан /Добри бе от Чирпан/ понеже обичахме
Яворов и двамата и.....както си седяхме на една пейка.....към нас се приближи един висок възрастен мъж облечен в черно и.....ни попита дали
обичаме Яворов....ние бяхме гимназисти още...Спомням си, че споделихме с него любовта си към Яворов и.....той ни каза, че е негов брат ?!?!
Тогава заговорихме за самоубийството, за Достоевски и Яворов и си спомням неговото тълкуване /Хей, говорим за "Детето"../ Той говореше за една
"черна дупка" в нашето съзнание, която иска самоунищожение.....и как тя живее във всеки човек и как само някои хора се поддават на тази сила и извършват самоубийство....повечето успяват да преминат живота си без да се поддадат на нейното влияние....

Преводът на тази книга ми доставя удоволствие, защото аз самия откривам свои наблюдения в нея и....защото все пак има интерес към нея от други хора също....Иначе бих загубил мотивацията си....

"Ех, Пратер, Пратер....живи да въ уплачъ...../б.Г./

би изглеждал като този висок мъж, облечен в черни дрехи, ако беше доживял до неговагата възраст. Ето това ми хрумна и страшно ми се прииска да съм била на твое място и да се вгледам в очите на този човек, за да си представя очите на Яворов.
Самоубийството на Яворов е постъпката на силен, достоен човек, който не е могъл да бъде смазан и унизен. Представям си какво е бушувало тогава из София, омразата на тези, които снобаски са разисквали пиесите му, на дамите които напразно са се домогвали до вниманието му, на издигнатите простаци, с които той не би седнал на чашка, на изисканите светски лъвове, които напразно са се усуквали около Лора, на простотията, облечена според журнали, на лакеите, на всички които са били жалък плебс пред личността му.
Жестокостта на тези, които не можаха да простят превъзходството му.

Нима нещо се е променило днес....

"Ех, Пратер, Пратер....живи да въ уплачъ...../б.Г./