....ако има родители, които са преживели същото.
Детето ми е на 3 години и от малък има херния, но от няколко дни положението изглежда се влошава. При предишни консултации с лекари ни предупредиха, че е възможно да се стигне до хирургическа намеса. Надявахме се с времето да се размине, но явно ще се стигне до операция. Утре ще го заведем за по-подробен преглед и консултация.
Интересува ме мнението ви за това какво трябва да очаквам и какво трябва да знам преди да се стигне до толкова стресиращ за детето ми момент.

Първо и най-важно - не се плаши! Питай непременно в болницата в кое отделение ще бъдете. Ако сте предвидени за кърмаческо, намери начин да се уредиш да сте при по-големите деца, защото малките (там със сигурност ще има и неколкомесечни бебета) плачат много, а придружаващите родители през нощта спят отделно от децата. Моята дъщеря беше на две години, когато я оперираха. Изобщо нямахме проблем. Дадоха й един сироп за успокояване още в стаята докато си беше при мен, за да не се стресира като я вземат. После отсъства около час. Когато се върна, имаше абокат, но не плачеше. Естествено, то си е и до темперамента на детето, но ти си направи извода - щом не е плакала, значи не я е боляло. Е, държеше си коремчето, но нищо повече. След няколко часа поиска да ходи, не й пречих, само предупредих, че може да я заболи и я придържах, бяха ми казали, че няма страшно, ако стане. Тя стана и даже обиколи какичките. Поговори с детето, за да знае поне отгоре-отгоре за какво става дума, за да не се стресира много. И за там непременно вземи (или който ще придружава детето) книжки и нещо, с което може да се играе в леглото, за да го задържиш да си почива. Ние преспахме в болницата две нощи - едната преди операцията и тази след нея. Не се притеснявай.

- - - -
И най-внимателното планиране не може да замести лудия късмет.

От какво се получават тези хернии и как се проявават.
Не знам защо но това просто съм го пропуснала и не съм информирана.

Горе-долу на такава възраст оперираха и големия ми син - 2.5 години. На няколко пъти хернията излизаше, но като го водихме на хирург той я наместваше обратно и казваше, че трябва да мислим за операция - това е начина за лечение и няма нищо страшно. Приеха го сутринта, като ни предупредиха, че не трябва да закусва. Преди обяд го оперираха и на другия ден сутринта го изписаха. Докато беше в болницата не се е оплаквал, че го боли оперираното място. Най-големия проблем беше как да го задържим в покой и да го некараме да не плаче, че е много гладен
В къщи беше доста по-трудно докато свикне да не скача от леглото и да не тича бързо - проблема е не толкова в тичането, колкото в опасността да не падне. Оттогава минаха две години и нямаме никакви проблеми. Тича и лудее заедно със всички деца. Единственото лошо е, че като са го шили, половината разрез са застъпили кожата и сега остана доста ясен белег със съвсем леко ръбче

Много съм бос в медицината, но ето какво ми разказаха лекарите в болницата. Не знам само дали съм ги разбрал правилно и дали ще ви предам всичко точно.

Хернията се дължи на изтъняване на ципата на червата - предполагам тънките. Там, където е тънко не може да ги задържи и те "излизат", като на съответното място външно се вижда подутина. Докато е още малко хирурзите могат със ръка да го натиснат и да го вкарат обратно навътре. Термина мисля, че беше "репониране". Единствения начин за отстраняване е операция, при която не знам по какъв начин затварят тази "дупка". Не е добре да се отлага много, защото има опасност при излизане на хернията, червото да се прищипе и тъй като храната не може да преминава свободно да се стигне до по-голямо разкъсване на ципата или по-лошото - до перфорация на червото. Обикновено секазва ,че причината е от физическо усилие. При децата силен рев, скачане, вдигане на тежки предмети. Истината била, че просто някои хора са предразположени по рождение и рано или късно след някакво усилие се проявява. По всяка вероятност в детска възраст момчетата са по-предразположени и затова е и "бабешкия" съвет, че момчетата не бива да се оставят да плачат много.

Много съм бос в медицината, но ето какво ми разказаха лекарите в болницата. Не знам само дали съм ги разбрал правилно и дали ще ви предам всичко точно.

Хернията се дължи на изтъняване на ципата на червата - предполагам тънките. Там, където е тънко не може да ги задържи и те "излизат", като на съответното място външно се вижда подутина. Докато е още малко хирурзите могат със ръка да го натиснат и да го вкарат обратно навътре. Термина мисля, че беше "репониране". Единствения начин за отстраняване е операция, при която не знам по какъв начин затварят тази "дупка". Не е добре да се отлага много, защото има опасност при излизане на хернията, червото да се прищипе и тъй като храната не може да преминава свободно да се стигне до по-голямо разкъсване на ципата или по-лошото - до перфорация на червото. Обикновено секазва ,че причината е от физическо усилие. При децата силен рев, скачане, вдигане на тежки предмети. Истината била, че просто някои хора са предразположени по рождение и рано или късно след някакво усилие се проявява. По всяка вероятност в детска възраст момчетата са по-предразположени и затова е и "бабешкия" съвет, че момчетата не бива да се оставят да плачат много.
Операцията е съвсем лека - по-елементарна дори от апендицита. Възможно е след време да се появи втора херния, поради предразположеност, но тя обикновено е на друго място. Точно преди да оперират сина, докараха едно момче с херния на същото място, където е била и преди. Събраха се всички специалисти да обсъждат въпроса, защото, доколкото разбрах тогава, никога не им се беше случвало такова нещо.

Как открихме хернията.
Една вечер, както къпех сина и го триех със сапун, осетих подутина. Отначало помислих, че е апендицит, но после разбрах, че не е, защото беше малко по-високо и не толкова вдясно. Освен това хлапето не се оплакваше, че го боли нещо. Ако беше апендицит и толкова подут, би трябвало да го боли много. Заведохме го първо на уролог, но той веднага ни препрати при хирург. Той го прегледа, намести хернийката и каза да се готвим за операция. Каза още, че е добре ако няма усложнения да изчакаме есента, защото летните жеги не били много подходящи за операции. Каза ни и да внимаваме да не се покаже пак и по възможност да ограничаваме детето в скачане, тръскане и физически усилия. До есента хернийката излиза още два или три пъти, но я наместваха. Като дойде време за операция го оперираха и сега вече 2 години нямаме подобни проблеми (чукам на дърво)

Ох, не е то съвсем тъй....
Не изтънява ципата на червата, а има проблема е в предната коремна стена - вроден "отвор" или отвор само в мускулатурата - покрит с кожа и сероза отвътре или слабост на стената , която при повишаване на налягането в корема /най често при кашляне, ходене по голяма нужда и т.н.т/ "пропуска" червата навън. Според локализацията си има различни хернии - най често излизат през един вид естествени отвори и канали в коремната стена - например ингвиналната и пъпната херния...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз като NumLock съм чувала, че съществува предразположеност (изтъняване на стомашната обвивка), но за моето момиче казаха, че може и да се е родила с хернията, защото мястото беше особено, на някаква "линия Алба" беше. От друга страна, можело да стане и при падане. Нямам представа защо при момчетата да е по-голяма вероятността да се получи херния от плач, то това пък ще значи все да се трепери да не се разреве детето! А не е възможно едно бебе съвсем да мълчи. Ще се смееш може би, но свекър ми е ветеринарен лекар, а така хубаво ми обясни колко простичко е да се затвори такъв пробив в ципата на стомаха, че изобщо не бях притеснена. Е, бях, но по-скоро за страха, който ще изпита детето ми, а не заради самата операция. Червото, което се показваше, почти година прибирах сама обратно, защото по принцип мястото може да се затвори и само. Усетих когато дупката стана по-голяма и тогава отидохме при хирург. Все пак можеше да пропусна момента и да стане прещипване, а е опасно, за да не се получи някакво разкъсване отвътре. На някои бебета е достатъчно да се залепи специален пластир (има ги в детските магазини и по аптеките), а бабите лепели стотинки, за да зарасне. Във всеки случай това нито е болест, нито е някакъв кой знае какъв проблем. А и по коремчето на детето си се забелязва, ако се получи подутинка. Отделен въпрос е, че момчетата правели други хернии, край тестисите ли, в слабините ли, не знам. Не съм виждала и сигурно не бих познала такова нещо.

(чак си се чудя колко нещо изписах за една херния!:-))

- - - -
И най-внимателното планиране не може да замести лудия късмет.

Хе, хе! Де го тоя майстор дето може да удържи малко дете да не плаче. Или детето ще е нещо болно или може би трябва да му се сипва нещо с повече градуси в храната
Имах предвид не просто да не плачат, а да няма дълги и яки ревове с голямо напъване. Така поне казват бабите. Например като почнете да си надделявате едни на друг за бибата, шишето с водата и други подобни единоборства

Vuobshte ne se pritesniavai!!!! predpolagam ,che detenceto e momche. Ako si v Sofia, hirurzite ot Pirogov, Destkata hirirgia sa FAKIRI v tova otnosjhenie. Za hernia ima po 7-8 operacii na den i se operirat ot novorodeni do 14 godishna vuzrast. Spokoino horata sa specialisti.

As America speaks we listen