Да отворя една тема, така позната от собственото ни детство и така променяща се през годините.
Как празнуват сега роджените си дни вашите деца?

Споделете опит, уточнете подробности в подготовката, разкажете интересни случки, дайте своите предупреждения за скрити рискове и опасности, информирайте за последните моди в детските партита и т.н.т
Винаги има съкровен момент при едно такова важно и неповторимо събитие като "Рождения ден на моето дете!!"
Споделете го тук!

Що се отнася до мен - ще започна с това, че темата ме човърка, още откакто дъщеря ми си дойде един ден от училище, с първата покана за рожден ден от съученичка - беше двуслойна, изработена така, че не отстъпваше на сватбена покана, написана с официален и любезен тон, напомняща за отговор... Изведнъж имах чувството ,че детето ми внезапно порастнало с 10 години, а аз няма просто да го изпратя до едно реномирано детско заведение, където ще си прекара добре за 2-3 часа на детско парти, но някак си просто ще го пусна по белия свят...да отплува само! Ох, не знам дали, ме разбирате...

Qui scribit, bis legit.

Редактирано от Mama Netty на 20.10.01 14:37.

Предупреждавам отсега бъдещият препариран експонат да не се намесва с дървена философия, освен ако не се изказва по темата.
Първите шест години празнувахме ние - бабите, дядото, братовото семейство и това е. Но когато Мамбрино стана на 7, а той има рожден ден точно на 15 септември, решихме - край! Бабите - отделно. Свекървата прояви неочаквана мъдрост и каза, че то така си е редно, но майка ми се обиди страшно. Та беше супер купон. Всъщност, събрахме тайфата от градинката - децата, с които е израсна,. съответно и майките, с които ги дундуркахме с количките толкова години. По някое време бащите дойдоха да вземат децата и майките. Имаше над 20 деца и поне 10 майки, бащите вече не ги помня. Шумът беше невъобразим, обърнаха къщата, криха се по гардеробите и под леглата. После яхнаха всичко което е на колелца - камиончета, коли, колело, табуретки и шумната процесия се носеше по стаи, коридора, стълбищната площадка. Пяха, танцуваха , скачаха, контролът отслабваше с напредването на почерпката. Всички деца бяха по потничета или фанелки, някои голи до кръста. Момичетата също бяха хвърлили надиплените роклички и търчаха по потници.
това
Вече не така, защото той пък не иска момичетата, та децата са по-малко, но винаги има три-четири момиченца, негови пирятелки, заради които се съгласява с по едно "Е, хайде...".
Важното е сандвичите да са много шарени, да има разни изненади за похапване, плодове, много напитки, хубава музика и да не влизаме през пет минути.

Тъкмо сме канени на рожден ден другата седмица.
Много съм объркана по въпроса с подаръците. Подпитах бъдещата рожденичка - една от най-добрите приятелки на дъщеря ми какво иска. Естествено, иска Барби.
От една страна е добре да извадя вълшебната пръчица и да сбъдна желанието и, но от друга страна, не знам до колко е редно да се подаряват скъпи подаръци. Може да се тълкува по много начини и темата е много деликатна.
Съвсем отделно и г-ца Подаряващата Барби ще се разписука как нямала нито едно Барби (излишно е да пояснявам колко броя Барбита има, то и без това не ги знам вече, де). Та става една каша.

До колко пари е нормално да се подарява подарък? Знам, че въпросът е глупав, но е добре да ме ориентирате и да дадете идея за подарък.


***

Не се отказвай да направиш /да направи подарък, защото дори, когато родителите ти казват, че няма нужда - всъщност накрая подаръкът се приема много добре. И задължително цветя - за момиченце....и балон или конфети за момченце
В някои семейни среди "Барби" не се счита за скъп подарък... Не знам, как е точно при вас, но ще ти кажа, какви бяха подаръците на рожденния ден, на който дъщеря ми беше поканена: /поне тези, които видях/
-Барби с дрешки
- федербал
- комплект за тенис на маса
-тефтерче с катинар и специален "романично-розов химикал за писане на дневник /нашият подарък/+албум за снимки
-някакви специални картини - с номера за оцветяване с бои - има ги по книжарниците и т.н.т
На един друг, рожден ден пък рожденичката раздаде подаръци на присъстващите - всъщност бяха играчки от детското меню на заведението...

Qui scribit, bis legit.

Редактирано от Mama Netty на 20.10.01 18:51.

албумче за снимки, една много необходима вещ и за момченцата и момиченцата. По едно време из квартала непрекъснато си подарявхме тези шарени пластмасови столчета, децата много ги харесват и никога не им е излишно едно в певече.

Редактирано от kakata на 20.10.01 20:19.

и като го пуснеш по "белия свят "след това по лесно преживяваш следния въпрос" вие нали щяхте да ходите някъде че имам рожден ден:)))))))))))))"
е и ние ...............отиваме някъде:))))))))))))))

НЕЩО КАТО НОЖ,НЕЩО КАТО ЦВЕТЕ, ИЗОБЩО КАТО НИЩО НА СВЕТА

ми се иска майка ми и баща ми да четат в този клуб. Можете ли да си представите, че от 18 години ( 18тата е тази година) аз все празнувам рождени дни с баби, дядови, чичовци, лели.. цялата рода. Рождените дни за мен са най-гадните дни в годината. В нас се започва яко готвене, цял ден мия, чистя, пера тупам... ужас. Естествено е немислимо да се говори за купони в дома, или поне някакво събиране с прятели.
Добре де идеята ми не беше да се оплаквам. Исках само да кажа да се постараете да превърнете тези дни в истински празници за децата си. Да се чувстват щастливи, че са се родили, точно на този ден, все едно той е техен.Поглезете ги, все пак е един ден в годината.
Поздрави

Omnia vincit amor

въпреки че и бабите, и лелите, и чичовците заслужават да се повеселят на деня на детето, което толкова обичат и за което са се грижили. За тях ние правим отделно парти. При нас майка ми винаги създава проблемите. Те с баща ми се пренесоха в родния му град преди десет години и като дойде у нас, иска да види сестрите си/три на брой/, приятелките си и прочие. А на детското парти у нас има и родители, наши пирятели, но малко и в друга стая, колкото да се почерпим. Присъствието на лелите ми е доста неуместно. въпреки че обичат децата ми. Въобще на нея й се съобщава друг ден за тържеството и това е. На децата им е приятно и партито с роднините, но ако то е единстевното, биха били много нещастни.

Въпросът с Барбито ме смущава, защото таткото на момиченцето-рожденичка е безработен, а майката не е на кой знае колко платена работа и при всички положения подаръкът ще им се стори скъп и може да им стане неловко.

От друга страна пък как да не зарадвам това сладко детенце, което толкова много иска Барби-булка, а родителите му скоро може би няма да могат да му я купят.

А ако сме живи и здрави догодина, майката на сегашната рожденичка ще се почувства неудобно да пусне детето си на нашия рожден ден. Иначе са толкова мили и сърдечни хора. Ето за това ми е думата, че не мога да преценя какво да направя.


***

отсега! Така ли ще бъде наистина!
Сигурно говориш от опит, нали? И къде ходихте в такъв случай вие, с жена ти? Наистина ми е любопитно?

Qui scribit, bis legit.