Учите ли заедно с децата, по колко време и въобще в каква степен се намесвате.
Моят син така си го подкара още от първи клас, че без да му се виси на главата не върши нищо съществено. Не виждам тенденция към промяна. Снощи говорих с една приятелка, която има деца на 15 и на 16. Каза, че и двамата са същите. Заради тях започнала да учи и испански, за да може да помага и да контролира учебния процес. Помощ - да, ама това висене във физическия смисъл понякога е наистина страшно изморително и досадно.
Въобще, май със стремежа да му помогнем тогава създадохме вредния навик да не може да се организира и да възприма сам.
Всъщност, пуснах темата за да се пооплача, днес аз съм дежурната.

На моите и аз и благоверната ПОЧТИ не сме им висели на главата.
Обачееееееее...
Глемият имаше прекрасната възможност да изучи испански ДАРОМ (втори език в гимназията). Не му стоях на главата. Той не го научи. И сега се бъркам в джоба за да плащам частни уроци защото синковецът СЕГА реши, че е важно да знае испански. Щото най-добрите архитекти в Европа били испанците.
Та и другите случки са подобни.
КОНТРОЛ - да. Но и непрекъснатото висене над главите им и общото зубрене могат да навредят - ще загубят навика си самостоятелно да решават проблемите си. Или изобщо няма да го добият.
Ми т'ва е - всяко нещо си има 2 страни.
Лек ден


Quot homines, tot sententiae.

Аз пренебрегнах всички ваши доронамерени препоръки и тъй като ми се налага по обективни причини - дадох детето на занималня. До момента -определено съм доволна!
Пишат си сами домашните, дадени им от предния ден, като учителката, ги контролира единствено, да не си изпогубят учебниците и тетрадките. След като си напишат домашните /за 1час максимум/ играят навън 1 час - има детска площадка и след това си мият ръцете и закусват /всеки си носи чанта или торбичка с храна/, след това влизат пак в стаята и играят на логически игри, гатнанки, не се сърди човече, или правят разни неща от хартия, рисуват с моливи. От 12 до 13 часа - ги водят на обяд в стола / определено добра кухня - всеки ден плодове и месо или риба/.
И накрая ги предават нахранени, измити и с подредени чанти на госпожата от училище. И едва тогава почват да учат... / това при втора смяна/
Вечер като си взема щерката - тя е толкова уморена, от това целодневно общуване, че едва успява да ми разкаже ,какво са научили, да ми се похвали за "шестиците" и да се оплаче, че някое момче я закачало... И заспива. Мир и спокойствие в къщи. Не знам докога ще е така, но дано продължи по-дълго.

Qui scribit, bis legit.

Моята също беше така в първи клас. Наистина занималнята им дава много, но и им взема. В повечето случаи са два класа заедно и кой написал, кой зяпал, кой се сбил - така минава повечето време. Та след четри часа ела да видиш какво става вкъщи! Затова реших - втори клас - никаква занималня! В началото дори я оставих сама да я видя как ще се справя, ама тя направо си слагаше учебниците в чантата за другия ден и в повечето случаи ходеше без домашно. Като разбрах каква е работата започнах по този изпитан метод- аз режа картофи или лук, а тя пише до мен и ми вика седем по осем петдесет и шест ли е? или как се решава тази задача? Та сега вече в трети клас е зависима от мен- аз ако не стоя до нея тя няма да си пише домашните. Знам, че аз съм си виновна за всичко, ама какво да правя! Сега търся нова тактика и като я налучкам ще ви кажа и на вас!
Но си мисля, че зависи доста и от самото дете. Ако е самостоятелно и отговорно - само ще си пише и учи. Така че и аз търся начини да възпитавам отговорност и самостоятелност - там май е ключът от ключалката!

Настина -лошо се е получило. В нашата занималня са максимум 10 деца, учителката е млада и още има сили да ги строява, но все пак след като си напишат домашните го удрят на игра... само на 7 години са все пак!
А иначе в къщи я моля да ми покаже домашните, за да я "проверя" и аз, но срещам нейната неохота - явно според нея, това не е работа на майката На мен ми показва домашните само в два случая:
1. ако има много грешки ,защото тогава госпожата слага бележка родителят да се подпише, под домашното. В такъв случай сме установили следното правило, спазвано от нея с голям ентусиазъм - колкото пъти е сгрешена буквата, или думата - толкова реда да се препише в отделна тетрадка, специално за тази цел.
2. Когато има "шестица", като повод да получи нещо сладко за ядене...

Qui scribit, bis legit.

Внимавай със сладкото! И аз по едно време действах така. После реших, че започват да се свързват прекалено много двете неща - доброто поведение или добрата оценка с нещо сладко като награда. И тя започна да ме шантажира с думите: Ако направя еди какво си ще ми купиш чио чипс, нали? Започнах да и обяснявам, че не трябва да търси причина, за да направи нещо и че двете неща не са взаимно свързани. А и май вече порасна и не се подкупваме по този начин...

Създава се условен рефлекс. Току виж станала дебелана, като порастне...

Qui scribit, bis legit.

Няма да стане дебелана! Ще стане такава каквато трябва да стане. Всички деца получават по нещо сладко като награда по различни поводи. Номерът е да не свикнат с това.
А и аз съм се притеснявала да не стане дебела или пък прекалено висока и т.н. Но каквато и да стане пак ще си я обичам. Важното е тя да се чувства добре в собствената си кожа. Понякога срещу природата не може да се върви.
Но по тоя повод имаше едно много удачно стихотворение в една книжка на дъщеря ми - за дебелата Милка, която искала само бонбони и сладко, а не обичала плодове. Та от там дъщеря ми започна да си иска плодове вместо друго сладко, което все пак е по-добрия вариант.

Защо си се притеснявала да не стане прекалено висока - има ли "баскетболисти" в семейството ти?
Нали това е на мода - все по-високи...

Qui scribit, bis legit.

все пак ще се чувства странно ако е много висока. Защото тя сега на девет години е към 145 см. И няма начин да не стане и малко по-...ячка. Или поне аз така си внушавам. Нямаме баскетболисти, ама нали я знаеш акселерацията. Не подбира! Но ще му мислим като му дойде времето. Това да и е кусурът, както се казва!